Когато в началото на ноември миналата година ливанец отвлече 6-годишния си син и успя да го изведе от страната, в България гръмна скандал. Особено след като се оказа, че нареждането да бъдат спрени е пристигнало на ГКПП-Калотина часове след минаването на детето Слав, бащата и още двама мъже оттам. Те са пуснати, защото били с редовни документи. Тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев обеща сурови наказания за виновните си служители, а от Гранична полиция и днес обясняват, че колегите им едва отървали уволнението.



Данданията обаче не помогна



на майката Елисавета Камбурова да си върне детето, а шансовете това да се случи, прогресивно намаляват.

По онова време - миналия ноември, парламентът вече беше успял да изгласува промяна в съвсем новия Закон за българските документи за самоличност с намерението така да сложи край на зачестилите отвличания на деца от единия родител. Поправката влезе в сила на 1 януари 2000 г.

Позовавайки се на нея, през август 2000 г. служители на ГКПП-Калотина не пуснаха през границата жена и 4-годишната й дъщеря. Двете пътуваха за Германия, където работи техният съпруг и баща. С виза за "събиране на семейството" и прясно издадени нови паспорти. На граничарите обаче се видяла фатална липсата на още един документ, въведен с въпросната поправка - писмено съгласие на бащата. То не е задължително, но според закона "може" да стане пречка за напускането на страната. Преценката се прави от Гранична полиция, твърди МВР.



За какво става дума?



Според Закона за българските документи за самоличност заявлението за издаване на паспортите (т.е. на документа, с който се пътува зад граница) на малолетни и непълнолетни се подава и от двамата родители. Те се подписват на заявлението в съответното РПУ пред съответното длъжностно лице и така удостоверяват съгласието си детето им да получи паспорт, респективно - да напуска страната.

Освен че е описан в самия закон, начинът за получаване на паспорти и лични карти отдавна се популяризира от МВР по медиите, подробни обяснителни табла висят и по паспортните служби на РПУ-тата. Информацията може да се получи и от всеки служител там.

Поправката, която трябва да спре отвличанията на деца, предвижда, че "може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители". За това изискване обаче знаят малцина, то липсва в таблата по паспортните служби, не е известно и на туроператорските фирми, осигуряващи превоз в странство. Никъде в закона или друг нормативен акт не е изяснена и конкретната форма на "писменото съгласие".



Текстът дава възможност за преценка -



дали да се изиска такъв документ или не в зависимост от конкретния случай, обясни главният юрисконсулт на паспортното управление на МВР Стефан Христов. Преценката се правела от службата, отговаряща за пропускателния режим - Гранична полиция. Оттам трябвало да си осигурят и обяснителната медийна кампания за специфичните документи, нужни за преминаване на границата. Но по закон никоя служба не била длъжна да огласява такава информация.

Приблизително същото обясняват и от Гранична полиция - без детайла как се прави медийна пропаганда. Оттам обаче уверяват, че гражданите винаги можели да се обръщат към тях и щели да получат нужните разяснения. Не пропускат да напомнят и за зачестилите отвличания на деца и строгите санкции спрямо колегите, които са го допуснали. Но мимоходом подминават един друг законов текст - че принудителните административни мерки, сред които е и спирането на границата, се налагат с "мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица". Тези заповеди могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Иначе казано - основанията за негативните преценки трябва да се изложат в писмен вид и да се връчат на спрения на границата, който пък е в правото си да прати документа в съда.



Всичко това не се е случило на 18 август,



когато Красимира Стоянова и 4-годишната й дъщеря Михаела са спрени на ГКПП-Калотина и след разправия са свалени от автобуса за Германия.

Целта на двете е бил Кайзерслаутерн, където от септември 1999 г. в тамошния Институт по приложна математика за 3 години е командирован главата на семейството Димитър Стоянов. Институтът е пратил покана за цялото семейство Стоянови и немското посолство издава на Красимира и Михаела визи "за събиране на семейството".

Първото пътуване на жената и детето до Кайзерслаутерн през декември миналата година минава без проблеми, в Германия поетапно им удължават визите с по 3 месеца, срокът на последното разрешение изтичал на 31 август.

Междувременно през юни тримата се връщат в България за ваканцията, родителите използват момента да си сменят документите за самоличност, както повелява новият закон. Подават заявление и за паспорт на Михаела, върху което и



двамата се подписват пред служител на тяхното РПУ



В началото на юли документите са готови, в началото на август Димитър тръгва към Кайзерслаутерн, жената и дъщерята трябвало да пътуват на 18 август с автобус (превозът е избран като по-евтин). Преди това Красимира е питала в туроператорската фирма какви документи са необходими и й отговорили, че трябва само да си плати билета. В паспортното на РПУ-то пък казали, че са нужни виза и паспорт. Те били налице и жената и детето спокойно потеглили на път.

Но при проверката на ГКПП-Калотина проверяващият документите граничар изненадващо запитал Красимира дали детето е нейно и как ще го докаже. И пояснил, че трябва да му се покаже нотариално заверено пълномощно от бащата за съгласието му детето да пътува зад граница. Последвала препирня, при която Красимира възразявала, че преди месец никой не е искал такъв документ, наскоро издаденият паспорт на Михаела ясно свидетелства за волята на нейния баща, а немската им виза е за събиране на семейството. Настоявала да й се обясни и по силата на кой нормативен акт документите им са преценени за недостатъчни и я отвели в административната сграда, където друг служител посочил член и точка от някакъв закон. Впоследствие става ясно, че това са текстовете за "преценката" от Закона за българските документи за самоличност.

Завели я и при пътничка с дете, която носела пълномощно, но нейният съпруг си оставал в България. А след поредната порция питания защо никой никъде не е споменал за такова изискване, разбрала, че е нейно задължение да познава закона и



трябва редовно да чете "Държавен вестник",



както си плаща тока, например. А формулировката на немската виза нищо не доказвала и въобще не интересувала нашите гранични власти. Разправията приключила със заключението, че щом Красимира много знае, да си сваля багажа и да не ги занимава повече със себе си.

Писмена заповед за спирането не е връчвана. Действието се развива малко след 19 ч. Детето плаче, превоз няма, няколко часа по-късно пристига осигурен от приятелка братовчед и откарва майката и дъщерята до София. Където ги приютяват близки, понеже семейството е освободило апартамента си в Студентския град.

При последвалия нов тур по всички инстанции жената установила, че служителите в РПУ-то продължават да не знаят за исканите пълномощни, в туроператорската фирма били чували за спирания на деца, но само ако пътуват сами, а срокът за отговор на писмените запитвания до МВР е доста дълъг. Наясно по въпроса се оказали само в Гранична полиция, където склонили на компромис - пълномощното да се изпрати по факс, за да може двете Стоянови все пак да стигнат до Германия преди 31 август. При разговорите с Красимира обяснения, че липсата на въпросния документ не задължава капепейците да я спрат и пътуването е осуетено по тяхна "преценка", не са давани. Този елемент, както и друга конкретика, липсва и в двата отговора на МВР, получени от Димитър Стоянов в Кайзерслаутерн по Интернет. В първия, от 21 август, му се обяснява, че за нуждата от писмена декларация при всяко излизане на детето в чужбина трябвало да го уведоми уреждалата визите фирма (нито един член на семейството не е търсил услугите на такава фирма, а при първото пътуване на Михаела и майка й такова съгласие не им е искано). Второто електронно послание от 24 август пък изброява броевете на "Държавен вестник", в които са обнародвани законът и неговите промени.

За изрично изписаната в закона



писмена заповед и правото на обжалване



въобще не е отваряна и дума. Ясен отговор защо не е връчен такъв акт не получи и "Сега".

Обяснението от Гранична полиция бе сведено до следното: в случая такава заповед май не е нужна. Илюстрирано с примера: за всички ли, които нямат шенгенски визи и не следва да бъдат бъдат пускани през границата, трябва да се издават заповеди? Ами щом го пише в закона, то - да, за всички. Без значение дали е преценено за разумно и наложително. Единствената възможност това да се избегне е да се промени законът. А че



той не е добър



отдавна е ясно както на вътрешното ведомство, така и на потърпевшото гражданство. Конкретният случай е само детайл от пейзажа, но за н-ти път илюстрира докъде водят добрите намерения, некадърно претворени в дела. Щом приетата за да не се отвличат деца поправка, на практика попречи на събирането на едно семейство, значи е калпава и трябва да се преразгледа. Димитър, Красимира и Михаела Стоянови не са виновни за насила изведения от страната Слав и десетките други с тази съдба. Нито за липсата на информационна активност от страна на държавната служба, която не е търсила начин да уведоми гражданите какво ще иска от тях. Но тримата пострадаха от презастраховането на капепейците от евентуален гаф. Превърнало даденото им от закона право на преценка в нежелание да се вслушват в разумни доводи. А това граничи с произвол.

Макар и неполучили заповед, която да обжалват пред съд, Стоянови могат да потърсят сметка за станалото по Закона за отговорността на държавата. И да поискат обезщетения за причинените им от действията на държавните органи вреди. Като възмездие за потрошените нерви, средства и време.