"Фатален срок" на Майкъл Крайтън има шанс да стане бестселъровото заглавие на годината у нас, като се приспаднат "абонатите" Гришам и Коелю (изд. "Хемус Груп"). "През 1998 г. квантовата телепортация бе демонстрирана в три световни лаборатории - в Инсбрук, Рим и Калифорнийския технологичен институт. Физикът Джеф Кимбъл, ръководител на калифорнийския екип, заяви, че квантовата телепортация може да бъде приложена върху плътни предмети: "Квантовото състояние на един обект може да бъде пренесено върху друг обект... Смятаме, че знаем как да го направим". Кимбъл не си позволи да намекне, че могат да телепортират човешки същества, но предположи, че някои могат да опитат с бактерия." Цитатът е от увода на Крайтън към собствения му роман. Той е бил длъжен да улови отсъстващия намек и го е направил.

Темата на последната му книга е машината на времето. Писателят е яхнал изтърканото й килимче, съединил е онзи отсъстващ намек с епизод от Стогодишната война през 14 век във Франция и е постигнал синтез между научна фантастика и исторически роман. Тръгва се от убийствено всекидневна случка. Семейна двойка пресича пустинята на Ню Мексико. Досадното пътуване вече ги невротизира, когато засичат на шосето самотен старец. Съмнението, че в облака прах може да са го блъснали, ги кара да спрат. Качват го в колата и го откарват в болницата на първия град. Старецът бързо умира - не от блъсване... Аутопсията е с още по-загадъчни заключения.

Старецът е участник в експеримент за пренасяне във времето. Той е осъществяван в секретна лаборатория. За Крайтън е важно необичайната история да почне с обичайна случка. Както е важна конкретността на всеки детайл в разказа, жестоката материалност, въобще целият манипулативен реализъм - всичко става пред очите на читателя, както беше в "Джурасик парк". Някога в изобразителното изкуство това беше наречено фотореализъм. Може би, пренесено върху белетристиката, трябва да се назове кинореализъм.

Замахът на Крайтън е каубойски. Дебелият роман изтича за 37 часа. Това е фаталният срок в действието на неговата машина на времето, осъществявана от квантов компютър. Ако пропуснат този срок, героите няма да могат да се върнат, ще останат в 14 век. Средата на техническата мисъл е оптимизмът. Обратно, средата на социалната мисъл е песимизмът. Тази смазваща двоичност е хранителната среда на фантастите. При Крайтън научният морал е поставен в строг холивудски план: черно и бяло. И купонът този път е зашеметяващ.