Писателят ветеран си е водил записки от от 1962 г., оказва се. Последното отбелязано събитие в публикувания дневник е кончината на Джагаров през 1995-та (изд. "Захарий Стоянов").

Радевски почнал на времето със записки-размишления и хрумвания от сорта: "Мълвата най-често разнася отвратителни слухове. И най-отвратителното е, че най-често те се оказват верни". Постепенно обаче дневникът става място за споделяне на несподелими мисли. Най-черен през всичките години е Тодор Живков. Писателят не се е поколебал да извади на бял свят и оценките за свои колеги: "Едно е да създаваш поезия в стихове - съвсем друго е да плямпаш в мерена реч като Ламара" (1969); "Когато ми се налага да настъпя лайно - предпочитам твърдото пред рядкото. Райнов е твърдо, Гуляшки - рядко" (1969); "Ето една от най-лекомислените шеги на нашата история!" (за избора на Блага Димитрова за вицепрезидент, 1992)... "Моето време мина и моето време не е дошло", записал е пророчески Радевски. През 1969-та.