|
Въпреки недоволството на седесарите в Народното събрание заради решението на Панайотов още не било сигурно дали той ще бъде изключен от парламентарната група. Вероятно Панчо ще бъде призован да подаде сам писмено заявление до Екатерина Михайлова и Йордан Соколов и да подаде оставка от синята група.
---каре---
Панчо Панайотов (52 г.) е бил селски лекар, после работи в "Бърза помощ" в Дупница. 2 мандата е кмет на Дупница - от 1991 г. до 1997 г. На местните избори през 1995 г. се яви като независим и спечели с 60%. Изнесе бюрото си на барикадите през януари 1997 г. Малко по-късно пак се отказа от СДС. Но сините лидери му се извиниха и той стана депутат.
---
- За пореден път късате със СДС. Този път завинаги ли?
- Ние, хората, предполагаме - Бог разполага. Като му откъснат главата - административната и политическата, на този партиен функционер, срещу когото се боря, и ако изпълнят още някои нещица, които ще уточним - тогава ще видя къде ще бъда.
- Как все така се случва - вие отивате в СДС, после се дърпате, после пак в СДС?
- От 1991 г. до 1995 г. бях за I мандат кмет на Дупница. През 1995 г. напуснах СДС, пак след разправии с доморасли политици. Истина е, че на местните избори се явих като независим. От СДС ме канеха да се явя с тях, но отказах. Те ме бяха плюли 3 г. и искаха да ми издигнат кандидатурата!
Като спечелих, след огромната загуба лидерът на СДС Иван Костов ми се обади по телефона и ми се извини. Бил подведен от апарата, много съжалявал. Казах му: "Нямаш проблеми. Аз съм тъмносин." И оттогава допреди 7-8 дни аз му имам пълно доверие и, струва ми се, той на мен. Бях във властта, когато СДС беше в тежка опозиция. Тежки времена бяха. Тогава много си говорехме с Иван и мисля, че беше искрен. Все още ми се ще да остана с добри чувства към него. Не искам да замърся това, което беше през 1995, 1996, 1997 г. Искрено го казвам. Нямам проблеми с Костов. Но последният ни разговор ме разочарова наистина.
- Какво си казахте?
- Тогава за пореден път му обясних всичко това. Казах му, че се накърнява доверието на хората към мен.
------каре----
Защото в моя избирателен район се злоупотребява много ясно - всички хора виждат. Казах му, че въпросът е сериозен. Той се държа уклончиво. Истина е - каза, че ще дойде в Дупница да оправи нещата. Няма какво да оправя. Ако един човек краде и злоупотребява - шут. Шут! Това е. В този смисъл малко съм разочарован, но не мога сега от един конкретен случай да зачеркна всичко.
------
- Зам. здравният министър Стойчо Кацаров ли бе капката, която преля чашата?
- Не, не толкова Стойчо. Никой не може отрече, че всички в Дупница свързват СДС с моето име. Нося отговорност пред хората. А на Стойчо нищо лошо не мога да му пожелая. Та аз съм лекар, обичам животните, как мога да мразя хората?! Но това, което той прави, не е добро. Не е приемливо за мен. Така че в личен план Стойчо нека да си е жив и здрав, но това, което е направил, трябва да спре.
- Бяхте приятели с Кацаров. Щяхте да напускате СДС през 1997 г., защото искахте да го направите областен управител.
- В политиката не бива да има приятелства. Там трябва да има обща цел и доверие. Приятелството е нещо друго. То се гради върху доверието, но включва и по-специфични чувства, някакви флуиди. Това не е нужно на политиката, даже е вредно. Защото представете си какво ще стане, ако от двама приятели единият започне да бърка... Завоалиране, прикриване, манкиране.
Аз не съм приятел със Стойчо Кацаров. Взех го през 1995 г. Дойде при мен - искал да се занимава с партийна работа. После заради него щях да напусна СДС - исках той да е областен управител. Да, това е истината. Изпокарах се сериозно и с Костов, и с президента.
------каре----
Нека някой да ми каже кой е направил повече за Стойчо от мен - като изключим майка му и баща му. Стойчо е човек от върл комунистически род. Баща му и до ден-днешен е комунист и гласува за тях - партиен секретар е. Представяте ли си какво недоволство имаше сред нашите симпатизанти лагеристи? Те ми казваха: "Абе, Панчо, ти знаеш ли от какъв род е? Защо го приобщаваш? Защо го пускаш да се присламчва?" Аз им обяснявах: "Ние сме демократи, широко скроени хора, той е младо момче."
--------
А сега най-вероятно ще излезе, че крушата не пада по далеч от дървото. Който ме срещне все това ми вика: "Ти си виновен за Стойчо!" Вярно е - виновен съм. Такъв съм - предоверявам се. Това е недостатък, който в най-голяма степен съм склонен да оправдая. На никого на челото не пише какъв е.
- Все пак какви са греховете на Стойчо Кацаров?
- През зимата дойде директорът на "Булгартабак"-Дупница и ми каза, че предприятието фалира. Тогава Жотев, много свестен мъж, дойде в Дупница. Предприехме някои стабилизационни мерки и предприятието потръгна. Но шефът на "Булгартабак" ми каза, че на всичко отгоре са източвали предприятието. Даде ми една папка.
Далаверата е проста. ЕТ "Венко Кацаров" се занимава с Интернет услуги. Преди да предложиш включване в Интернет на някой потребител, трябва да наемеш линия. И той в началото сключва договор за линия с висока скорост - 33.6 килобайта в секунда. За 1-2 месеца - колкото да зариби потребителите. После прекъсва договора за наемане на линия и сключва договор с БТК - за скорост 9.6 килобайта в секунда. Фактически сключва договори за една услуга, а не я предлага.
--------каре----
После се оказа, че такива договори братът на Стойчо е сключвал и с ТЕЦ-а, и с ХПК, и с "Хидрострой". Тогава се консултирах с компютърни инженери, със специалисти. Те се изсмяха. Казаха ми, че отдавна знаят за тази далавера. Компютърните специалисти знаеха, че с тази далавера се финансира СДС! Побеснях. Казах им, че това не е финансиране на СДС, а на фамилия Кацарови! Дадох фактите на главния прокурор, той задължи прокуратурата в Дупница и сега всичко, което съм дал, се потвърждава.
---------
Братът на Стойчо е подведен по тежки членове на Наказателния кодекс. На всичко това съм дал гласност в Дупница. Стойчо каза, че не знае за такова нещо. После някой беше пъхнал в пощата ми в Дупница едно платежно за 6 млн лв., платено по сметката на фирмата на брата на Стойчо, но платено от Стойчо - с неговия подпис, с неговия ЕГН. А в същото време той обясняваше по тв и радиото, че нищо не знае.
- В какво друго го обвинявате?
- За приватизацията на една аптека. Взеха хубав обект 500 кв. м на пъпа на Дупница. Шеф на ООД-то е кум на Стойчо - Бонев. Министърът направи проверка, но се направи на трудно разбираем.
---каре----
Поставих въпроса на премиера. Той възложи на правния отдел на МС да направи анализ и в анализа пишеше, че съм прав - работата е далавераджийска. В резултат на това бяха наказани членове на комисията по приватизация в здравното министерство. С мъмрене. Така е много лесно - лапаш от баницата и те наказват с мъмрене...
--------
Другото е за кооперацията "Асклепий", председател на която е Тодор Кацаров - бащата на Стойчо. Тя сключва незаконен договор със здравната каса. Дойдоха при мен лекари от поликлиниката и започнаха да ми описват цялата работа. Вдигнах телефона на шефа на касата и поисках пълна проверка. Направиха я. Установиха закононарушенията. Събрах всички лекари и поисках да анулират договора на "Асклепий". След 3 дни анулираха договора и "Асклепий" върна парите с лихвите.
- Какви политически грешки виждате в партията си?
- Големите грешки идват от маргинализирането на моралните ценности, които успявахме да поддържаме, докато бяхме в опозиция. Другите ни неблагополучия идват от политическата и интелектуалната ни незрялост. Управлението ни не беше на достатъчно високо и компетентно ниво. Приказките за алтернативи са друга тема - за нея не искам да приказвам.
Другата ни грешка е, че ние черпим опит от Европа, а Европа е почти през целия XX век една клоака. Тя е политическа, обществена и социална клоака. Черпим случайно и примитивно от опита, примерно на Белгия и Франция. Лошо копираме. Положителните примери са отвъд Голямата вода. Това е. Колко неща можехме да направим, така че хората да ни уважаваха сега. Колко неща можехме да направим!
- Значи решителност липсва на властта, така ли?
- И знания. Има обременени хора. Лучников наскоро каза: "Те са раснали в комунизъм и малцина са надскочили летвата." Не ми се говори на тази тема. Само приказват: "Държавата, държавата." Абе кажи поне веднъж гражданското общество, кажи обществото, кажи човека. Тази държава е за тия хора създадена. Не те за нея. Не хората да ти чиракуват, а ти да им служиш. Не ми се говори.
- Какво не направи Костов?
- През 1991 г. влязох в общината. И им казах следното: "Казвам се Панчо Панайотов. Представлявам СДС. Знам какво ви безпокои - дали ще работите. Част от вас ще напуснат, защото не им е удобно да ме гледат в очите. Други ще напуснат, защото няма да се научат да работят така, както искам. Тези, които останат, ще работят така, както трябва. Не може да се злоупотребява! Не може да се краде! Не може да не помогнеш на хората, които влизат в общината! Досега партийният секретар казваше решенията, сега вие ще ми предлагате решенията." Това им казах.
Това не каза Костов, когато ни събра на Витоша за първи път след изборите през 1997 г. Тогава той беше силен. Тогава трябваше да каже, че ще бъдем за пример. Не, той обясни, че ще си помагаме, че ще си работим по-спокойно. Да, но нашите хора, като ги пуснеш малко, и почват да злоупотребяват. Това е положението.
- Хора от СДС вече ви препоръчаха да кротувате в ПГ на СДС, щом сте избран със синята бюлетина. Как ще им отговорите?
- Това не са народни представители. Не са депутати. Това са депутатки.
- Обвиниха ви, че не спазвате Хартата за ценностите на СДС. - Аз досега без ценности ли съм живял? Не им познавам ценностите, но сигурно не са по-добри от моите. Ценностна система със заявления и декларации не се изгражда. Тя се изгражда от малък - когато прохождаш. Като станеш на 20, 30, 40 години и не си я изградил...
- Какво ще правите, ако колегите от ПГ на СДС ви помолят да напуснете групата?
- Бих ги призовал да запазят хладнокръвие, да не правят прибързани и повърхностни заключения. Не съм упрекнал никого от ПГ на СДС, не съм обидил никого. Проблемът е чисто партиен, става дума за един партиен функционер. Нека колегите не приказват прибързано.
- Няколко пъти се явявахте на избори без подкрепата на СДС. Готов ли сте да се явите пак да пробвате?
- Нямам за цел да бъда кмет, депутат или някакъв друг. Имам едно-единствено желание - да бъдем управлявани добре. Хората да живеят свободно, да имат пари, да имат елементарното човешко щастие. Животът е един. Не може 40-годишен баща да идва при мен и да плаче, защото няма пари да купи обувки на децата си. Такава случка имах по времето на Беров. И сега не е по-добре.