Едва ли има човек, който, гледайки знаменития филм "Манастирът Шаолин", да не е затаил дъх пред изумителното бойно майсторство на монасите. Разбира се, това е филм, но в древността на всички било известно, че "бойните изкуства в Поднебесната водят началото си от манастира Шаолин" и "изкуството на Шаолин е първо в Поднебесната". За да разберем тези думи, трябва да знаем нещо за историята на манастира и неговото бойно изкуство.

Шаолинският манастир, за който става въпрос, се намира в планината Шаошъшан, една от планините Суншан в провинция Хънан. Той е основан в 495 г. от император Уей Сяоуън и има над 1500-годишна история. Преданията сочат, че по онова време от Индия в Китай дошъл будистки монах, наречен Бато (транскрибция на индийското име Бодхидхарма), който донесъл със себе си и преподавал каноните на будизма. Ползвайки се с поддръжката на императора, Бодхидхарма се установил в тогавашната столица на Китай - Лоян (днес център на провинция Хънан). Под влияние на будисткия монах императорът построил манастир, за който трябвало да разчистят място в гората и затова го нарекли Шаолин съ (манастира "Малката гора").



Забелязвайки мързела на монасите



в манастира при заучаването и превода на будистките сутри, Бодхидхарма започнал да им преподава както медитация, така и упражнения за подобряване на тяхното физическо здраве, които включвали напрягане на мускулите, разтягане на сухожилията и раздвижване на жизнената енергия на тялото. В годините на несигурност от междуособните войни, на заплахите от грабителство, насилие и посегателство върху манастира и неговите монаси тези упражнения се свързали с бойни техники на самоотбрана. Те включвали както борбата с голи ръце, така и използването на различни видове оръжия.

През дългите години на съществуването на манастира в него постоянно се подготвяли бойци, които да го защитават от нападения и посегателства, така че постепенно се оформила собствена школа и стил на водене на бой. Много от монасите произхождали от народа и при идването си в манастира вече знаели някакъв стил бойно изкуство, поради това зад стените на манастира течал процес на непрекъснато усъвършенстване и преподаване на жив боен опит. Нивото на майсторство постепенно се повишавало, бойното изкуство се развивало творчески и се обогатявало, така че постепенно славата на манастира се разнесла из цялата Поднебесна империя, както наричали Китай. Древните трактати от ранната епоха Тан (VII-VIII в.) - "Книгата на Тан - биография на наставника Чоу" и "Шаолинският манастир - паметник на Суншанските планини", свидетелстват, че шаолинските монаси помогнали на император Ли Шъмин да се укрепи на престола във войната срещу Шъчун, за което манастирът бил щедро възнаграден. Императорът създал



петхилядна войска, състояща се само от монаси



От този момент започнал небивал разцвет на манастира Шаолин и неговото бойно изкуство. Воините монаси и тяхното непосредствено участие във военните битки създавало условия за непрекъснато усъвършенстване на бойното изкуство. Освен единоборството се практикували и езда, и водене на бой от кон, изучавали се тактически способи за воденето на битка, допълнителни акробатични техники, цигун за закаляване и лекуване на тялото и др. Монасите канели прославени майстори на бойните изкуства от различни краища на Китай за обмяна на опит. От своя страна майсторите се прекланяли пред авторитета на Шаолин и давали всичко от себе си, за да им се окаже тази чест. Така постепенно манастирът се превърнал в своеобразен център на бойните изкуства, който съхранил славата на множество школи и стилове.

Разказват, че в епохата Сун на основата на записките, съхранявани в манастира, Чжао Куанин създал стила тайдзу чанцюан. По тези наставления бил създаден също стила тунбей цюан, както и още осемнадесет други стила. По време на династиите Цзин и Юан (XII-XIV в.) в Шаолин били поканени да преподават бойното си изкуство майсторите Ли Соу и Бай Юефън. Ли преподавал стиловете дахун цюан и сяохун цюан, двубой с тояга и изкуството на захватите (цинна шу). Бай Юефън преподавал стиловете на петте животни - дракон, тигър, змия, маймуна и жерав, а също и цигун.

Благодарение на упоритите и дългогодишни тренировки и многократните участия във военните междуособици, а също наличието на цялостната система от знания и изкусна методика на обучение бойното изкуство на Шаолин достигнало до небивали висоти.



В епохата Мин била построена паметна плоча,



на която били описани особеностите на бойния стил на Шаолин. На стените в залата "Бай и диен" от края на династия Цин е запазен стенопис, на който са изобразени трениращи монаси. Под тях стои надпис "цюан шу" - изкуството на юмрука. Тук са показани упражнения по двойки в стила люхъ цюан, както и използването на различни оръжия. Стенописът отлично предава атмосферата на истинските занятия по ушу и високия боен дух на монасите воини.

Особеностите на стила шаолин цюан спокойно могат да бъдат обобщени от следните поетични строфи: "В движението бъди като воден вал, а в покоя - спокоен като висок планински връх, скачай пъргаво като маймуна, падай рязко надолу като сврака, стой изправен като петел, бъди строен като ела, завъртай се и се обръщай като колело, извивай се като лък, бъди бърз като вятър и устойчив като сокол в небето, лек като падащо сухо листо, тежък като здраво желязо, прикривай се като плаха девойка, а в нападение бъди като свиреп тигър."