Евролевият професор Драгомир Драганов, отговаряйки на съботния коментар за засекретяването на публичния регистър, припомни вчера срамен факт от моята биография. "Убеден съм, че за разлика от мен вие винаги честно сте си декларирали всичко. Включително и от март-април 1997 г.", пише депутатът. Напълно прав е - декларирала съм си всичко, декларацията ми е в данъчното и може да бъде проверена. Но понеже кой ли не ме попита какво е ставало през март-април 1997 г., съм длъжна да си призная.

Тогава бях зам. главен редактор на в. "24 часа" - най-тиражния вестник. Някаква структура на Евролевицата сключи договор с Пресгрупа "168 часа" и плати 36 (ако не ме лъже паметта) страници предизборна реклама, които се точиха месец и половина. Понеже партийният лидер Александър Томов и тогавашният главен редактор Петьо Блъсков не се понасяха, аз трябваше да следя за публикациите. За този тежък труд - съгласуването как да изглеждат 36 страници пропаганда, та хем да харесват на партийната централа, хем да не стоят хептен като л..но във вестника, получих хонорар, който надлежно е описан в данъчната ми декларация.

Драганов обаче вероятно си мисли, че може да ме рекетира с една трагикомична подробност около първата вноска за рекламните страници. По време на предизборната кампания през ноември 1996 г., когато Томов беше кандидат за президент, се разигра малка драма. Блъсков пусна снимка как човек на Томов носи в рекламния отдел на Пресгрупа "168 часа" куфарче с пари, за да плати няколко страници предизборна агитация. Та през март 1997 г. Томов се опасяваше, че и с рекламата за парламентарните избори може да се случи същото, и отказа да прати парите по човек. Петьо пък отказа да пусне първата страница, без да е получил парите. За да излезе рекламата в уречения ден, се споразумяха аз да отида да взема капарото. Томов разпореди на счетоводителите си да ми го дадат. Те може би не са му съобщили, че аз не отидох сама в мазето на някаква къща в заден двор на ул. "Аксаков". Бях с касиерка от рекламния отдел на Пресгрупа "168 часа", която получи парите и издаде съответна фактура. Придружаваха ни въоръжена охрана и шофьор. И тримата са живи и здрави и си спомнят как мъкнахме кашон с пачки, завит с вестник.

Ако някой в Евролевицата си въобразява, че може да ми припише вземане на пари, хич не е познал. Но това само доказва, че общението с политици е мръсна работа. И че час по-скоро трябва да бъде приет нов закон за партиите.