Стенли Кубрик умря две седмици след края на снимките за "Широко затворени очи". За мъртвите трябвало да се говори или добро, или нищо, ето защо западните критици като добри християни се скъсаха да хвалят филма. Жалко, че Кубрик не беше жив. Защото "Широко затворени очи" заслужава малко по-други отзиви.

Покрай филма блуждаеха сума митове, които се оказаха също толкова погрешни, колкото и рецензиите. По-информираните знаеха още преди да са го гледали, че Том Круз и Никол Кидман играят семейство психоаналитици, които спят с пациентите си. (Това не е вярно. Само Круз е доктор, и то не психо, а Кидман е галеристка.) Че американците са отрязали еди-колко си минути с оргии, а у нас пристига пълната нецензурирана "като за Европа" версия. Дотук с митовете.

Първи кадър: Никол Кидман, в гръб, с много руса коса, оставя черната си рокля да падне на земята, та да остане гола пред огледалото. Том Круз гледа зяпнал. Публиката - и тя. Първите 20 минути на "Широко затворени очи" са ослепителни. Невероятно красива Кидман, ненатрапчив Том Круз, иначе непоносимо досаден в останалата част от филма, красиви жени в красиви дрехи, бляскава коледна украса, мехурчета от шампанско, гола жена, красива дори и умираща от свръхдоза наркотик.

Останалата част от филма, заснет претенциозно и разточително от Кубрик, е също толкова декадентски лъскава. Въпреки че действието се развива в Ню Йорк в наши дни, претенциозните мебели и завеси са като извадени от Виена на XIX век - когато Шницлер е писал "Просъници" (новелата, по която е заснет "Широко затворени очи").

Има една-единствена сцена във филма, която може да мине за скандална. Това е тайната сбирка, на която попада Круз - нещо средно между ритуал на секта и оргия. Хора правят секс, умират, бягат от смъртта... През това време Кидман кротко спи, а мъжът й е обсебен от мисълта как за малко тя не му е изневерила с един офицер.

"Широко затворени очи" е филм на мисловно, психологическо ниво въпреки някои доста атрактивни физически гледки и събития. Очевидно силно повлиян от Фройд и неговите "Тълкувание на сънищата" и "Психология на сексуалността", Кубрик разказва невъзможно бавно и обяснително. Филмът е старомоден, полиран и по декадентски претрупан с детайли, рюшчета и дантели.

Все пак "Широко затворени очи" не е за секса, а за сексуалността и който има очи да гледа, ще намери какво да види в него. Останалите несъмнено ще скучаят и ще забележат, че "какво толкова му е скандалното, в "Американски пай" имаше къде по-възмутителни неща". Имаше.

"Широко затворени очи" дори вече не е най-смисленият филм в досегашната кариера на Круз, защото Пол Томас Андерсън изми срама от челото му с "Магнолия".