Не ви трябва да сте надарени с шесто чувство, за да усетите приликите между едноименния свръхестествен трилър с Брус Уилис и премиерния "Гласове от мрака". И тук имаме детенце, което вижда мъртвите и си говори с тях. То е 6-годишно и не играе съвсем като младия професионалист Хейли Джоел Осмънт (номиниран за "Оскар" за ролята си в "Шесто чувство"). Виденията му се споделят от неговия баща Кевин Бейкън. Който също - знайно е - не е Брус Уилис въпреки добрите си екранни изяви в "Слийпърс", "Лудории" и "Човек без сянка".

Той добива свръхестествени способности най-неочаквано, след сеанс по хипноза при балдъзата си. В съзнанието (или подсъзнанието му) се вселява духът на млада жена от Чикаго, която отдавна е мъртва, но все още вика за помощ и демонстрира пред "избраника" стряскащи сцени.

Приликите са дотук. Филмът на Дейвид Кьоп не само няма финал шедьовър като "Шесто чувство", а и през повечето екранно време не успява да държи зрителя в напрежение. Атмосферата не е твърде страшна, а е нарисувана с по-постни, пастелни краски. Проблемът на "Гласове от мрака" е, че изобщо не е мрачен. През по-голямата си част не е дори интересен.