"Загадката Сириус" на Робърт Темпъл е от най-оспорваните заглавия в последните десетилетия (изд. "Мириам"). На български книгата идва в новия си допълнен вариант от 1998 г. Първият от 1976-а предизвиква данданията.

Всичко тръгва от съобщението на френските етнолози М. Гриол и Ж. Дитерлен за тайните знания на догоните от Западна Африка. В края на 40-те години двамата успели да влязат под кожата на висшите жреци - последните пазители на свещеното знание, и те им се доверили. Сам по себе си актът е уникален. През 1956 г. четвърт милион догони се събрали за погребението на Гриол в Мали.

Основната догонска тайна е, че началото на сътворението е дошло от малка "звезда", която обикаля около Сириус и съдържа зародишите на всички неща. Проблемът е, че догонските жреци са съхранили сведения за наличието на трета звезда в системата Сириус, чието съществуване е потвърдено категорично от астрономите едва през 1995 г. Освен това догоните са разполагали със завидно точни данни за орбитата й и за основните й параметри. Текстът на Гриол и Дитерлен е приложен в книгата.

Темпъл запретнал ръкави и няколко години изтръскал планина от информация от астрономията, религиите, археологията, етнологията и какво ли не. Притекли му се на помощ ентусиасти, сред които най-известното име е Артър Кларк. Резултатът е теорията за ускореното развитие на човешката цивилизация, предизвикано от пришълци от Сириус преди 5000 години.

Интересно е, че Темпъл не приема за сериозни неща като легендата за Атлантида или изявите на фон Деникен. "Тя не дава, а просто предполага един отговор", твърди той за книгата си. Изложението му не е от най-лесните, съпоставянето на факти тече на моменти изтощително... Той създаде жанр, в който се втурнаха плеяда изследователи. Не само това. Щокхаузен написа симфонична поема "Сириус", Дорис Лесинг скандализира литературните пуритани с петте си научнофантастични романа, вдъхновени от темата... Скепсисът е вече неефективен довод.