Като част от разследването разпитите в наказателния процес са регламентирани взаимоотношения, при които лица възпроизвеждат определени обстоятелства, съхранени в паметта им. И доколкото съобщеното може да повлияе на индивидуален, тясно групов или обществен интерес, са предопределени и нагласите дали да се изложи истината. А противоречието обществен-индивидуален (тясногрупов) интерес е обективна предпоставка за конфликт между разпитван и разпитващ. Той може да бъде преодолян чрез постигане на специфичен психологически контакт, обусловен от авторитета на следователя (прокурора) като представители на институции и от техните лични и професионални качества, които позволяват дискретно доминиране в рамките на това следствено действие, съпроводено с взаимно изучаване и оценка.

Сравнени с онези на съдебното следствие, разпитите на предварителното производство са по-близки до събитието и затова възпроизвеждането му е по-ярко и автентично.

Промяната в обяснения (показания) на съдебното следствие обикновено се дължи на преоценки и странични влияния и само в отделни случаи - на неправилно и незаконно провеждане на разпити на предварителното производство. В НПК правата на обвиняемия при разпит са достатъчно гарантирани, включително и срещу опити за незаконно получаване на желани обяснения (показания). Случаите на незаконно проведени от следовател или прокурор разпити са изключение, което често се преувеличава. Основанията да го твърдя са следните:

- провеждащият разследването няма личен или тясно групов интерес от получаване на желана, но неистинска информация;

- чл.86 от НПК налага принципа на служебната безпристрастност както за съда, така и за следствието и прокуратурата;

- всяко действие на следователя/прокурора може да бъде проверено и обжалвано;

- разследването се извършва под надзора и ръководството на прокурор, който също няма личен или тясно групов интерес в процеса;

- защитниците могат да участват при разпитите;

- съдиите, адвокатите, прокурорите и следователите са с еднакъв образователен ценз и статут - подчиняват се на българските закони.

Затова законосъобразно проведените разпити не са ограничения на лични права, които се нуждаят от допълнителен контрол от съдия.

Доказателствата, съдържащи се в разпитите, не могат да имат предварително определена сила. Те, като всички събрани доказателства по реда на НПК, подлежат на внимателна проверка, а следователят носи отговорност за законосъобразното, своевременно и успешно провеждане на разследването.

Чрез предвидения в чл.210, ал.3 и чл.210а, ал.1 от НПК разпит на обвиняем или свидетел пред съдия се цели свръхзащитеност на правата на обвиняемите, търси се преодоляване на възникнали противоречия в показанията по време на предварителното и съдебно производство, намалява се бремето на преценка за съда по отношение на голяма група доказателства.

Но тези иначе добри намерения пораждат доста въпроси. В чл.210а, ал.1 НПК се въвежда понятието "показания на свидетел, които са от изключително значение" - преценка (възможно погрешна), която трябва да бъде направена от следствието или прокуратурата. Възможностите да се достигне до извод за "изключителна значимост" са две:

- проведен е коректен разпит на свидетел, протоколиран и оценен като изключително значим;

- въз основа на събрани доказателства, интуитивно или на друго основание, се формира очакване за предстояща изключителна значимост.

Първата хипотеза предполага повторение на коректно действие и е очевидно пилеене на ценно процесуално време. Особено когато свидетелите, дали "изключително значими" показания, са много. Втората хипотеза е на вероятностите и затова е доста несигурна и следователно неоправдано рискова.

Необходимостта да се проведе разпит от изключително значение пред съдия е формулирана във фразата "когато е необходимо да се закрепят показания". Очевидно другите разпити са незакрепени и въобще не е ясно защо новоучредената технология не се разпростре и върху останалите действия - огледи, експерименти, очни ставки, експертизи и т.н. Явно е сметнато, че следователските злоупотреби са възможни при разпити, което е непоследователна теза - който е некоректен при едни действия, ще е такъв и при други.

Извън това са изброени и други основания за разпит пред съдия, които въвеждат медицински критерии и такива, свързани със задгранични пътувания с неясна продължителност. Но може ли да се вменява на следовател/прокурор да прогнозира бъдещи вероятностни събития? Очевидно не.

А и участието на съдия при разпит е участие в разследването и основание за отвод на процеса. Ако надделее виждането, че става дума само за присъствие, то пак може да се атакува съдийската безпристрастност, защото съдията е присъствал (участвал) при разпит, който ще преценява в съдебната фаза. В малките съдебни райони подобно отвеждане създава сериозни организационни неразбории.

Въобще участието на съдията на предварителното производство е метафизично. Материалите по делото не му се предоставят, но е основна фигура, понеже обясненията се дават пред него, той може да допуска или отклонява въпроси, като не носи отговорност за следственото действие, в което участва. Тази двойнственост го превръща в нещо като съдия-следовател или съдия-прокурор, но без отговорности.

Самите разпити освен всичко друго са обременителни и трудоемки за всички и не допринасят за качеството и ускоряването на процеса.