Напоследък вечер не заспивам. Лежа и се кокоря в тъмното.

Или пуша.

Или пия бира.

Или пък гледам телевизия.

Предаването отдавна може да е свършило, на екрана може да има само снежинки, нищо друго. Аз обаче гледам и не заспивам. Не че не ми се спи, не!

Спи ми се, та ми се плаче!

Спи ми се, та ми се вие!

Като на куче ми се спи!

Но не заспивам! Не за-спи-вам! Защото докато не съм заспал, все още е днес. А като заспя, ще поспя, ще поспя, пък ще се събудя. И когато се събудя, ще бъде вече утре!

А това "утре"… Майко мила, това "утре"!

Утре цените пак ще са скочили като тигри, а заплатата ми пак ще се е свила като премръзнал хамстер.

Утре свинското ще е с такава цена, сякаш свинята, преди да й теглят ножа, е била атомен физик, носител на Нобелова награда.

Утре за пет кила бензин ще дам толкова, колкото ми дават в момента за целия трабант.

Утре ще освободят под гаранция Боби Картофа и той отново ще дойде да ми обере гарсониерата.

Утре жена ми ще я съкратят, а децата ми ще спрат да дишат лепило и ще минат на хероин.

Утре… Колко ли още работи ще станат утре!

Ето затова не заспивам!

Колкото и да ми се спи - не заспивам! Колкото и да ми тежат клепачите - не заспивам! Колкото и да ми се разчеква устата от прозявки - не-за-спи-вам!

Разбрахте ли сега защо за нас - българите - казват, че сме много буден народ?