Вчерашната 10-о ноемврийска преса минава под знака на нарушеното душевно здраве. Като почнем от това на "рязането" на директорски глави в големите болници и стигнем до спомените за паметния 10 ноември преди 16 есени.

Във всички вестници уволнените от Гайдарски директори се жалват, но байрактар им е д-р Чирков. Той обяснява решението на здравния министър в "24 часа" така: "безпочвено, неразумно, продиктувано от лична омраза и завист". В същия вестник злият му душманин Гайдарски мотивира решението си така: "Чирков ипотекира болницата. Как да не го уволня?"

В "Стандарт" четем, че 9 болници, натрупали най-много дългове, харчат като за 200. А в "Труд" по въпроса се е произнесъл и бунтовният доктор Иван Козовски: "За престъпления по пет текста от НК, включително за присвояване в особено големи размери и документни измами, през 1991 срещу Чирков е образувано следствено дело..." По-нататък научаваме, че Чирков теглил кредит от Стопанска банка от 500 000 долара, който гарантирал с болнична апаратура, и после не върнал.

Уф, като се зарови човек в миналото, хем мухъл, хем фокуси излазят... Като от текста на Петко Симеонов в "24 часа": откъдето разбираме, че Вагенщайн дал идеята за митинг след свалянето на Тодор Живков, Стефан Гайтанджиев го организирал, а Иван Костов бил поканен да държи реч поради умната си статия в "Работническо дело", но се посвенил и отказал.

Имало и известна кавга кой да чете декларацията - прочел я Желю Желев, но още двама "напирали" да го сторят. Явно и сега напират, щом Петко Симеонов ги премълчава.

След циркаджилъка пък на СЕМ с цензурата върху лошите новини Коритаров в "Новинар" му прави две предложения: "Или да се отрече от собственото си становище и да се извини на българската общественост, или просто да се саморазпусне като институция."

Така подгряти, не можем да не изръкопляскаме на фокуса на "Труд", че Милен Велчев щял да е първи зам.-цар.