Гръмкият скандал с отстраняването на бордовете на три от най-задлъжнелите болници доведе до две положителни неща. Ръководствата на останалите болници, поне за известно време, накараха подопечните им търговски дружества да работят оптимално. Обществото пък се фокусира върху позабравените в последните години огромни проблеми на почти разпадналата се здравна система.

Забавената с години реформа и всеобхватна корупция докараха здравеопазването ни до почти безизходна ситуация. Затова и сега управляващите системата почти нямат верен ход.

2006 г. е решаваща за здравеопазването, смята зам.-министърът на здравеопазването Емил Райнов. Точно в тази година обаче болниците ще влязат с огромен дълг, тъй като финансовото министерство вече оповести, че едва ли ще покрие рекордните 200 млн. лв., натрупани през т. г. Освен това бюджетът за здраве за поредна година е хем недостатъчен, хем леко увеличен спрямо предната - до почти 2 млрд. лв.

Отдавна е ясно какъв е изходът от омагьосания кръг - ясна програма за реформа. Засега такава черно на бяло няма, но все пак здравният министър проф. Радослав Гайдарски оповести няколко мерки, които, наред с уволненията, би трябвало да се предприемат за оздравяване на болниците.



Какво ще се случи догодина?



Ясно е, че смените на ръководства на болници не решават проблема. За да няма дългове и злоупотреби, трябва да се промени системата. "Новите директори ще имат нови договори за управление с министерството и ще бъдат задължени да представят оздравителни програми. Те ще са длъжни да гонят точни финансови параметри, които да отчитат на всеки два месеца в МЗ и да докладват с колко са се увеличили или намалили задълженията им", обяснява Емил Райнов. Според него досега това не е правено и липсата на ефективен контрол от страна на собственика - МЗ, е довела до огромните харчове.

Но така или иначе, и досега министерството е разрешавало разходите, макар със затворени очи и често постфактум. Каква е гаранцията, че традицията няма да продължи? "Когато на втория месец новият борд отчете, че не е успял да удържи дълговете, и той ще си иде", обяснява Райнов. "Явно има начин за контрол над дълговете. Започнахме проверките през август. През септември изведнъж дълговете спряха да растат. През октомври обаче болниците решиха - и тия нищо няма да направят, и задълженията отново тръгнаха нагоре", обяснява зам.-министърът. "Всяка година болниците приключват със 100 млн. лв. дългове, как тази година станаха 200 млн. лв.?", пита той.

Райнов обещава и контрол над болничните фондации. Когато се установи, че списъкът на дарителите повтаря списъка на преминалите пациенти, ще се търси отговорност на ръководството на лечебницата.

Освен това от догодина за пръв път здравната каса поема изцяло финансирането на болниците. Общото мнение е, че това ще има положителен ефект за системата. Министерството няма да плаща повече дълговете на болниците, тъй като не ги финансира, твърдят от ведомството. Който иска да прави ремонт и да купува апаратура, ще трябва да обоснове капиталовите си разходи пред собственика - МЗ. Същото ще важи и за търговете за лекарства в болниците.

Корупцията на дребно - да се искат пари от пациентите, обаче едва ли ще спре, тъй като и сега по клинични пътеки се искат пари под предлог, че сумите, отпускани от касата, не стигат. Освен това самата НЗОК ежегодно има все по-голям преразход в бюджета за болници. Касата твърди, че болниците масово надписват и отчитат неизвършена дейност, за да получат повече пари. Лечебниците пък казват, че касата не плаща 100% стойността на лечението. Директорът на НЗОК Иван Букарев смята, че и догодина парите няма да стигнат - касата ще разполага с малко над 700 млн. лв., а за нормално функциониране на системата са нужни поне 900 млн. лв.

"Добро финансиране няма никъде по света. Потребностите винаги са повече от възможностите", отвръща Емил Райнов.

Зам.-министърът на финансите и шеф на управата на здравната каса Кирил Ананиев пък смята, че при оптимални мерки за свиване на разходите, те могат да намалеят с 15%, а да се върши същата работа. Останалото просто е липса на достатъчно пари. Което значи, че при дългове от 200 млн. лв. тази година, едва 15 на сто от тях е можело да бъдат спестени. Догодина ситуацията ще е същата.

"Системата е толкова затънала, че дори с 15-20% да намалеят корупцията и злоупотребите, ще се почувства осезаемо," смята обаче зам. здравният министър.

За да няма източване и парите да се използват оптимално, от догодина касата ще промени договорите на болниците, припомня Райнов. Тепърва лечебниците ще разполагат с глобални бюджети, защото освен клинични пътеки те ще договарят с НЗОК и обеми за тях. В началото на годината те ще знаят с колко пари разполагат и ще могат да планират разходите си, за да могат да се вместят в тях, вместо да трупат дългове, които да им се плащат в края на годината. "Болниците ще получават тези пари. Да се съобразяват с тях, защото други пари няма откъде да се вземат", отвръща зам.-министърът на твърденията на лечебниците, че цените на касата са ниски и догодина пак ще трупат дългове.



"А и кой определя каква е цената?



Ако на болниците не им изнася цената на НЗОК по дадена пътека, да не сключват договор за нея", отсича Райнов. Той припомня, че в някои болници са доволни от цените на касата. Тези, на които парите не им стигат, просто трябва да намалят разходите си - да купуват лекарства на по-ниски цени, да трансформират ненужни легла и отделения, които харчат пари за издръжка, но не носят приходи, тъй като нямат достатъчно пациенти. "При най-задлъжнелите болници установихме, че медикаменти масово са купувани на максимални цени", припомня зам. здравният министър.

Сега болниците сключват договори само за брой пътеки, а през годината могат да отчитат колкото си искат дейност. "Те вече няма да имат интерес нито да надписват, нито да приемат пациенти, без да е напълно нужно, тъй като ако надскочат с 5-10% бюджета си, ще следват проверки, а НЗОК ще иска доказателства, че дейността реално е извършена", смята Райнов.

Проблемът тук е, че касата и сега проверява при резки скокове на "заболеваемостта", но ефектът е нулев. Освен това има опасност при липса на контрол болниците да отчитат фиксираната от НЗОК дейност, без да е извършена, да връщат по-тежки случаи, за да пестят пари, а пациентите да бъдат изнудвани да плащат с нов мотив - че лимитът е свършил, както сега това става с направленията за прегледи и изследвания в поликлиниките.

Райнов се зарича, че догодина контролът на касата ще е значително по-строг. Сегашните ниски глоби при нарушения ще скочат сериозно, а при отчитане на фиктивни пациенти ще се прекъсват договорите със здравната каса. Информационна система обаче и догодина няма да има.



Преструктуриране



"Европейският стандарт за брой болнични легла е 650 на 100 хил. души население. Ние сме близо до него - 680 легла на 100 хил. души. Броят на болниците ни - близо 300, обаче е голям", смята Райнов. До колко трябва да се редуцират те, не е ясно, но би трябвало част - основно в малките градове, да се преобразуват или в клиники за долекуване, или в хосписи, което е далеч по-евтино.

Има обаче друго. "Дори да се закрият или свият малките болници, икономическият ефект за системата ще е 5%," казва заместникът на проф. Гайдарски. Основният проблем е в големите градове, където има по няколко лечебници и повечето от тях са огромни. И именно там трябва да има свиване на структури, продажба на неизползвани сгради или на цели болници.

Приватизацията на лечебните заведения също не е панацея. Освен това според програмата на правителството раздържавяването се отлага за 2007 г. Основните болници - областните, университетските и националните центрове - около 60-70 на брой, не бива да се продават, смята Емил Райнов. От друга страна обаче, именно те са тези, които трупат огромната част от дълговете. Освен това останалите болници, които може да се пуснат на пазара, са предимно общински. Никой не може да задължи собственика да ги продава и не се знае доколко кметовете ще са склонни да се откажат от лечебниците си.



Доплащане



Масово доплащането за лечение в болница се сочи като вариант за спиране на корупцията и осигуряване на допълнителни пари. Една от идеите е болницата сама да определя цените си, а разликата между нейната цена и това, което плаща касата, да се покрива от пациента. Пациентът пък може да се осигурява допълнително, а доброволният фонд да му поема доплащането при нужда. Друга идея е за всяка диагноза да има фиксиран минимален копеймънт, който ще спре отчитането на неизвършено лечение, а пациентът няма да има интерес да влиза в болница, ако действително не е нужно.

Според Емил Райнов обаче въвеждането на доплащане няма да спре нито корупцията, нито ненужната хоспитализация. "Лекарят винаги може да иска например 50 лв. рушвет, за да не плати болният 100 лв. официален копеймънт", обяснява той. Освен това пациентът няма как сам да прецени доколко е нужно да бъде хоспитализиран.

"Въвеждането на доплащане е силно антисоциална мярка, която ще доведе единствено до още по-труден достъп до системата на огромната част от хората", смята зам.-министърът. "Близо 15% от хората не ходят при личния си лекар, а 29% от лицата, получили направление за специалисти, не се консултират с тях, тъй като не могат да платят потребителската такса от 1.50 лв. Ако трябва да доплащат и в болница, те просто няма да се лекуват", допълва той.

МЗ смята да предприеме догодина опит за промяна в Закона за ДДС, според която държавата да връща на лечебните заведения 20-те процента данък добавена стойност, които те сега плащат върху режийни, лекарства и консумативи. Не е ясно доколко Министерството на финансите би се съгласило на подобна промяна.

Излиза, че засега единственият добър ход е ефективният контрол, и то централизиран - от МЗ и НЗОК. Дано поне този път те докажат, че не им е трудно да работят за обществения интерес.