Цветанка Ризова: ...Ще изгледаме един разговор на редактора на предаването Мира Иванова с две журналистки, които имат винаги собствено мнение. Те са различни и заради това ги попитахме как гледат на идеята на г-жа Михайлова Петър Стоянов да бъде издигнат за кандидат за президент?...
Люба Кулезич: Това прилича на някакъв порив към политическо отровителство, към някакъв български макиавелизъм, макар и облечен в лека мелодрама, малко провинциален. Напомнящ обаче, че все още в нашата политика се упражняват тези трикове, недотам чисти, където целите са забулени, а средствата изглеждат привидно любезни. Нещо като Катерина Медичи, която подавала напарфюмирани ръкавици на своите опоненти и те се оказвали напоени с отрова, и те умирали в мъки.
Виза Недялкова: Това предложение много ми прилича на ситуацията, в която среди от БСП притиснаха и почти принудиха сегашния президент Георги Първанов, тогавашен председател на БСП, да се кандидатира за президент. Значи, какво печели такъв ход? Преди всичко разчистване на вътрешнопартийни сметки и проблеми.
ЛК: Този жест на кандидатиране, на номиниране на Петър Стоянов за президент отново е престорен жест и Надежда Михайлова го знае сама. Той е жест с двойно дъно.
ВН: Общо взето, нещо от типа "плати си", а за външно потребление това е нещо, което в политиката се нарича кик ъп, нали - изритваме те някъде нагоре, пък ти се оправяй и каквото стане.
ЛК: Надежда прави следното нещо - тя връща лентата назад към онази битка, изгубена битка от Петър Стоянов, за втори президентски мандат, когато той се отказа от СДС под маската на независим, пренебрегваше СДС, дори в такива конкретни предизборни ситуации. Поиска подкрепа, помоли за подкрепа Симеон Сакскобургготски, нарече загубилите седесари авари, положи ги, така да се каже, в подножието на победилия монарх. Тоест извърши всичко онова, от което в крайна сметка трябва да търсим корена на разцеплението в СДС.
ВН: Сега аз няма що да рева на чужди гробища. Не им съчувствам особено много, но лична е работата и е некрасива. Просто е некрасива.
ЛК: Тя казва, струва ми се, още, че... призовавайки Петър Стоянов да се кандидатира за президент, че СДС под неговото лидерство ще бъде също толкова двулико, двусмислено, донякъде лицемерно като самия Петър Стоянов в качеството му на независим президент, а след това в качеството му на лидер на СДС.
Отровителката е дама с размах, докато Надето си е нашенска хитруша, която нито разбира от дадена дума /обещанието й да си пададе оставка, ако се провали като кандидат-кмет/, нито от дипломация /смята я за вид любовни свалки/. На Надето пипего й стига най-много да забърше някой гараж или да нахрани някой закъсал журналист, за да я гъделичка. Което не означава, че Коня е нещо повече от нея. Лапуцало.