Ташко се чувстваше измамен. Първо, беше на барикадите. Вярваше в светлото бъдеще. Не усети кога павето схруска черепа му и го прати в незаслужено дълга кома. А беше толкова жизнен, скачаше толкова високо. Второ, дойде в съзнание 20 години по-късно, вече бе женен (не помнеше да се е женил), даже имаше и син в пети клас. Беше попитал жена си как така имат дете, като е бил в кома. "Ти - да, но аз - не" беше лаконичният й отговор. Два дена по-късно тя го напусна, забравяйки да вземе детето и павето, което стоеше като спомен на нощното шкафче. Трето, сега бе пред училището. Родителската среща трябваше да почне преди час, а сградата бе заключена. Нямаше никакво движение, само няколко бактерии скачаха на нановъженце на перваза на кабинета по биология.

Върна се побеснял. Набримчи сина още от антрето:

- Нямаше никаква среща. Нямаше никой в училището!

- Класната каза, че родителската е днес. Ама... ама ти да не би наистина да си ходил до училище? Колко си старомоден! Няма вече такива срещи. От няколко години родителските се правят по мрежата, онлайн. Знаеш ли какво е "онлайн"?

Ташко се замисли за миг, знаеше "онтайм", "Онтарио", "ономастика", но "онлайн" не беше чувал. Не искаше да се издава и контрира:

- А ти какво мислиш, че е?

- Баща ми, трябваше да си пред компютъра! Онлайн родителска значи, че не се събирате в училището, а провеждате срещата по електронен път, през глобалната мрежа.

В този миг телефонът звънна. Обаждаше се класната:

- Случило ли се е нещо, защото не ви видях онлайн днес?

- А, не, имахме малък технически проблем - Ташко се чувстваше като първолак пред класната.

- Добре, да не се повтаря повече. На срещата исках да ви предупредя, че бележникът на сина ви не е подписан. Трябва да го прегледате и подпишете, а утре ще проверя.

Цък. Връзката прекъсна. Ташко върна слушалката и премина от поза "мирно" в поза "свободно". Настрои гласа си заповедно:

- Давай си бележника! Не бил подписан, каза класната.

Синът бръкна в джоба и го подаде. Ташко взе малкото сребристо нещо и се зачуди какво да го прави.

- Това? Това ли е бележникът ти?

- Да, тука са качени бележникът, домашните и учебниците. Всичко. Пъхаш го отзад в юесбито. Дай, нека ти покажа.

След минута Ташко разглеждаше файловете. Намери файлът, който трябваше да се подпише, но синът му го попита:

- Само не ми казвай, че нямаш и електронен подпис!

Ташко едвам изтрая кошмарния ден да е сам родител на петокласник, чието ИТ образование е почнало от първи клас. Легна си уморен. Когато отвори очи, около него беше тъмно, а самият той лежеше на студен паваж. Обърна се по корем. Видя кръв по жълтите плочки и тогава усети, че главата го цепи. Огледа се - наоколо всички скачаха. Ташко въздъхна облекчено. Вероятно сътресението го е накарало да си въобрази кошмари. Постепенно се унесе от скандиранията "Долу! Долоу! Даун! Лоуд!" Стресна се. Видя сина си с почти разплакано лице:

- Не мога да си даунлоудна ъпдейта на учебника по история.

- Че какво й има на историята? - попита сънен Ташко.

- Отложихме с година членството на Франция в Балканския съюз. Не са си спрели атомните реактори, погазвали човешките права на малцинствата и още нещо там с престъпността.

Ташко се разнежи, протегна ръка и погали павето, едно такова жълто, 20 на 10 на 10.