В мечтите, както е казал поетът, няма цензура! Писателите си мечтаят за читатели, селяните мечтаят... дявол знае за какво мечтаят селяните. Днес нямаме селско стопанство, може пък наистина книги да им се четат.
Както навремето подвижни зъболекарски кабинети обикаляха селата и периодично ремонтираха страдащите усти. Оборудването и зъбарите се придвижваха именно със специално пригодени автобуси. Естествено дума не можеше да става за истинско лечение, но пътуващите стоматолози все пак облекчаваха, доколкото могат, отдалечения от града зъбобол.
Така и днес могат да се позадоволяват духовните потребности на тези, които селската неволя изолира от културния кипеж. Като стана дума - то и сега селата не гъмжат от зъболекари. А би било пресилено да кажем, че хората са си оправили зъбите веднъж завинаги... Я да помечтае и здравното министерство в тази посока! И общата мечта да роди един мобилен културно-здравен проект - 2 в 1. Половината автобус крепи духовното здраве, в другата половина - зъбно строителство. Хем друго си е човек да разсее с книжка напрегнатото чакане пред кабинета на дентиста - вместо да трака със зъби от страх.
Има една сериозна опасност за това предприятие - много трябва да се внимава единият екип да не прехвърля компетенции на другия. Щото знаем от Уди Алън какво става, когато натури, ангажирани в изкуството, се пробват в зъболечението. Обратното не е толкова страшно - ако зъболекарите са библиотекари, пак ще боравят с познати термини: "Уди Алън ли търсите? Шести том, горе, ляво."
И ще си режат ушите, ако селските ценители с пръхтене връщат в библиотеката модерни български творби, едвам разлистени...