- Мани, мани - вика ми оня ден един депутат, - запалила ми се е главата!

- Що, бе?

- Щото, за да влезем навреме в Европейския съюз, приемаме законите на пожар!

Фактът, че държавата ни може да изгори, ме кара да се замисля. И се опитвам, значи, да си представя най-нагледно какво ли щеше да е, ако депутатите бяха пожарникари...

Значи, избухва пожар. И значи, разбира се, трябва да се гаси. Което ще рече: вдигат, значи, по тревога депутатите, т.е. пожарникарите.

И ето го първия проблем. Уж всички са налице, обаче някой иска проверка на кворума. Щото има съмнения, че няма такъв.

Хайде електронно преброяване, хайде после и ръчно преброяване... На шефа на пожарната му пламва главата.

И почват да привикват депутатите, т.е. пожарникарите - кой от бюфета, кой от отсрещното заведение, кой от домашното му огнище.

Както и да е, след неколкочасово ходене по мъките - и най-вече по заведенията - се събира някакъв кворум. Напред, значи, към пожара!

А той се вихри със страшна сила. И отново проблем. На един от огнеборците му се налага да гаси с четири-пет-шест маркуча едновременно. Щото колегите му ги няма...

Бива ли тъй? Бива! Щом като депутат може да гласува с няколко чужди карти едновременно, защо като пожарникар да не може да гаси с няколко маркуча!

Друг огнеборец пък търчи нагоре по горящите етажи. Не можеш го спря - сякаш търчи по високите етажи на властта. Обаче горе положението е много сериозно. И той ще трябва, значи, да скача от прозореца.

А долу колегите му вече трябва, значи, да са опънали платнището...

Абе, платнището е долу, ама колегите ги няма. Отишли да ядат кюфтета. По време на пожар кюфтета са най-топли. А и хич не е за пренебрегване, че са евтини. Като депутатските...

Сградата значи изгаря.

А докато изгаря, по телевизията показват много важен огнеборец. Разтяга локуми и се кърши. Каква талия има, ах, добре я поддържа - върти около кръста си фирмени обръчи...

- Тоя що не гаси с вас? - питам пожарникарите.

- Е - отвръща ми някой, - нема па да нарушаваме... такова... етническия... такова... келепир!

Махам с ръка и си тръгвам. Пътьом минавам край някаква болница.

Хм - викам си, - а какво ли щеше да е, ако депутатите бяха хирурзи?

Може би аутопсията щеше да покаже.