Иво Атанасов е роден на 16 февруари 1953 в Кюстендил. Става депутат в 36-ото НС и оттогава досега е избиран за народен представител пет последователни пъти. Образованието му е икономическо, но е работил като журналист. Женен. Председател е на комисията по гражданско общество и медии.





- Г-н Атанасов, защо и вашето мнозинство - като предишните управляващи - започна да прави поредица от промени в медийния закон?

- Нещата не са същите като при всички досегашни мнозинства, включително и нашето от 1995 г. Разликата е, че досегашните мнозинства са приемали нов закон, преименували са регулаторния орган, сменяли са управителните тела на БНТ и БНР и генералните директори. Смятали са, че като си осигурят нужната доза медиен комфорт, ще бъдат преизбрани. Това е една илюзия, на която са се поддали всички досегашни управляващи, и нито веднъж медийният уют не е помогнал на някого да си повтори мандата. Аз затова настоях още преди изборите БСП да излезе с ангажимент, че няма да повтаря тази недобра практика.

Но в закона се наложиха поправки. Тези, които са свързани с евроинтеграцията, никой не коментира и оспорва. Спорът възникна относно поправката, която изважда от жребия тримата членове на СЕМ, които влязоха при ротацията преди две години.

- Защото изглежда, че това е промяна с чисто политически мотив.

- Изобщо не е с политически мотив. Мотивът е чисто технически, защото никое мнозинство досега не е оставило формулата на ротацията да работи.

- Законът беше приет през 2001 г., направи се една ротация през 2003 г. и преди втората (която мина в понеделник - б. а.) правилата се промениха.

- А защо се наложи? Защото ако пак участват всички в жребия, е твърде възможно жребият да извади тримата или двама или един от тези, които са влезли само преди 2 години.

- Но нали това е смисълът на ротацията?

- Проблемът е, че техният мандат ще бъде 2 години, а други могат да не бъдат улучени от жребия никога и да изкарат 2 мандата по 6 години. Досегашната схема създава нестабилност в органа, непрозрачност, зависимост от тези, които в момента са на власт. Принципът на съчетаването на ротацията и на мандата от 6 години цели независимостта на органа. И така отсега нататък всеки ще може да изкарва пълен мандат, като ще има такова разместване, че тези, които управляват в бъдеще, няма да могат да налагат волята си. Ако разбира се, някое ново мнозинство не реши да промени отново правилата.

- За каква зависимост говорите? Стефан Димитров е единственият в президентската квота от първия състав. Това с кого го обвързва?

- Да, но има ли отделният член на СЕМ право на 6-годишен мандат? Как иначе то ще се реализира? След втората ротация. Хазартът прави органа нестабилен. При третата ротация няма да има нужда от жребий, защото те ще са изкарали пълен 6-годишен мандат. След това всеки ще може да изкара докрай мандата си.

- Защо не обяснихте намеренията си, а ги прокарахте на тъмно? Дори в СЕМ не знаеха за готвените промени. И текстът за рекламата в началото на филмите мина без никакво обсъждане.

- Това е въпрос на комуникация. Членовете на СЕМ по принцип присъстват на всички заседания, но не всички идват. Те дори не ходят на всички заседания на СЕМ.

- Остава впечатление, че се обслужват конкретни политически или корпоративни интереси.

- Не се е родил още този, който може да упрекне Иво Атанасов в служба на нечии интереси. Напротив, аз съм имал проблеми и вътре в партията тъкмо защото съм отстоявал това, което смятам за принципно. Такова нещо за мен не може да се твърди, а след като аз съм председател на комисията, струва ми се, че не може да се твърди и за тези поправки. За нас наистина беше много по-лесно да променим закона.

- Има ли наистина проект на БСП, каквито слухове се носят?

- Не е вярно, нямаме закон. Досега все политиците искаха нов закон, а медиите се дърпаха и протестираха. Сега политиците не искат нов закон, но част от гилдията иска. Защото така се получава?

- Явно пазарът има нужда от адекватна регулация. Вземете за пример предстоящата цифровизация - сегашният закон въобще не я предвижда. Защо не засегнахте този въпрос вместо това кога ще се въртят рекламните клипове?

- Да, има нужда от промени. Но моят принцип е първо да се проведат широки дискусии дали е нужен изцяло нов закон, или е достатъчно да се ремонтира сегашният, но разбира се, по-основно, не само с дребни поправки. Ако медийната общност се обедини около позицията, че трябва изцяло нов закон, ние естествено ще се съобразим. Но ако не се стигне до консенсус, ще поемем отговорността да ремонтираме закона.

- Сега имате предложение от Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО), свързано с предстоящото лицензиране. Не е ли твърде силен натискът на този бизнес спрямо вас, депутатите? Ще се съобразите ли с тези искания?

- Има спорни моменти в това предложение. От една страна, трябва да се насърчават местните оператори, иначе България ще се окаже терен на няколко големи радиовериги. От друга страна, тези, които досега са работили, макар и без да са минали през конкурси, трябва да продължат да работят, защото са инвестирали, имат своя публика и позиции на пазар. Трябва да се измисли някакво предварително предимство, за да не се мине към поголовна смяна на собствеността. Този, който е работил, трябва да има някакви гаранции, че ще може да инвестира и занапред. Но от друга страна, има правни принципи и не може всички, излъчвали досега, да бъдат узаконени без конкурс. Вторият проблем е, че от АБРО искат анализ на медийния пазар и според него да се определя броят на новите лицензи по региони. Например в един район може да има 10 свободни честоти, но пазарът може да издържа само 3 оператора. Но може ли административно да се предрешава колко радиа и телевизии могат да работят? Трябва ли да се връщаме към старата практика?

Проблемите наистина са много, но тъй като лицензирането тръгва от 1 януари, очевидно ще се наложи една поправка, свързана с него. Дано някой не каже след това: започнаха лицензирането и пак променят закона, за да угодят на някого?

- Смятате ли, че СЕМ работи адекватно на нуждите на пазара?

- Аз виждам един нисък рейтинг на СЕМ сред обществото и сред медийната общност. Не че рейтингът на парламента е голям, но авторитетът на СЕМ е толкова нисък, че се стига дори дотам журналисти като Кирил Вълчев и Георги Коритаров да настояват да се премахне. Но ако ги няма, кой ще избира генералните директори на БНТ и БНР? Народното събрание. Аз ви уверявам, че ако политиците, които и да са те, имат властта пряко да влияят върху властовия състав на медиите, те ще се изкушат от възможността да налагат волята си. Това няма ли да върне мобифонното право?

- Нали не отричате, че и сега има такива опити?

- Опитите са едно, друго е да стане практика. В момента няма политически натиск върху медиите. Може би има икономически, но това ще кажат собствениците на частни медии. Но да се върне предишната практика... Хачо Бояджиев например смята, че предишният вариант с Комитета за телевизия и радио е бил най-добър, но на мен не ми се вижда демократично. И парламентът излиза скъпо на данъкоплатеца, но по-добре ли е да имаме Народно събрание, в което депутатите идват 3 пъти годишно да си купят банани и нови книги и да гласуват законите на кило, или да има някаква издръжка този парламент, вероятно висока, но все пак да има гаранции, че онзи начин на управление няма да се повтори. Така е и със СЕМ. Струва около 1,2 млн. лв. годишно на данъкоплатеца, но в края на краищата връзва ръцете на политиците.

- Защо нямаше нито една номинация за нов член от парламентарната квота и удължихте срока до 19 декември?

- Това е другият малък парадокс. Когато никой не питаше гражданското общество, беше пълно с предложения от творчески съюзи и граждански организации за членове на СЕМ. Сега, когато даже отложихме срока и имахме желание да чуем максимално много предложения, няма интерес.

- Какви хора трябва да влязат в СЕМ?

- Има две тенденции. Едната е, че трябва да е по възможност по-млад човек, за да може да внесе нещо ново в регулацията. Другата идея е да бъде име, което с авторитета си малко да стабилизира поувяхналия рейтинг на СЕМ и да бъде професионално подготвен.

- Защо тогава отменихте изискването членовете на СЕМ да имат 5-годишен стаж в медия?

- Това е плюс, защото ако търсим млад човек, едва ли може да има такъв стаж. Нашето изменение е взето едно към едно от проектозакона на Българската медийна коалиция.

- Вие приемате ли идеята от този законопроект да се насочват държавни субсидии към проекти на частните медии?

- Това е голям сблъсък на интереси. Частните медии са в правото си да искат лоялна конкуренция и никой да не получава допълнителни предимства. Но и БНТ и БНР сигурно са прави, като искат да излъчват реклама и в праймтайма. Затова трябва да се вземе решение, което да създаде най-малко напрежение. Медиите са заредени с конфликти и в тях се сблъскват много интереси. Затова ние няма да налагаме волята си като политици, а ще търсим максимална степен на съгласие между всички.

- Ще започне ли в крайна сметка събирането на таксите за радио и телевизия?

- Не знам дали това правителство ще намери политическа воля да обложи гражданите с тази такса. Тя е едва 1,50 лв., но тъй като общата данъчна тежест вече е голяма, може да се окаже капката, която да прелее чашата. Проблем е и как точно ще се събират парите. Но и на Запад има проблеми със събирането на такси, въобще проблемите в този сектор са много. Аз нямам представа какво трябва да се направи, когато след някоя друга година телевизия започнем да приемаме по телефоните си... Има много сериозни проблеми, които не са политически мотивирани.

- Но спорът за новините на турски е политически въпрос.

- Моята позиция през годините по този въпрос винаги е била последователна. И ще я защитя само с едно изречение - при Тодор Живков имаше телевизионни и радиопрограми на турски, имаше и вестници и списания на турски. Може ли при едно общество, което се смята за по-демократично от предишното, правата на етническите общности да са по-малки?