Едно време бащите казваха на синовете си: стани военен, за да взимаш една фуражка с пари. А шапките бяха доста големи.

Почти в тоя дух са и благините, които напоследък рекламира Министерството на отбраната. Военният министър Веселин Близнаков обеща следващата година да започне мащабно изграждане на апартаменти и къщи с дворчета за военните. Първо щели да бъдат ведомствени, а после ще им ги продадат - естествено на преференциални цени.

После МО реши да награждава служителите си с екскурзии и почивки в чужбина. Полковник Петров например има шанс да почива две седмици в Тайланд, като плати 1250 лв., а останалите пари от стойността на екскурзията - около 2500 лв., му ги поема ведомството. Военните могат да посрещнат Нова година в подножието на Айфеловата кула, да идат на корида в Испания и да ядат пици в Рим. Дай, Боже, всекиму. Няма да повдигаме въпроса кой точно ще се вреди да отиде на тези екскурзии. И защо, като ще е награда, министерството не поема цялата стойност на воаяжа.

Освен това офицерската заплата варира от 650 до 950 лв. Такава получават около 20 000 от военните. Те ползват напълно безплатно здравеопазване, дават им пари за дрехи и обувки, имат възможност за нисколихвени потребителски кредити или ипотечни такива за жилища. А в социалния пакет от мерки за военнослужещите, който парламентът трябва да приеме, се предлага да се дава минимална работна заплата на съпругата на военния, ако тя не си намери работа в града, в който той служи.

Но не за привилегиите на военните иде реч. Те още от времето на социализма са галениците на държавата. И тогава един старшина взимаше поне три пъти по-висока заплата от един лекар или учител, а основната му работа бе да следи дали се краде от поделението и да раздава наказания на 18-годишни момчета. Проблемът е друг - армията е на път да срине високия си обществен рейтинг, тъй като обществото не обича някой да има повече привилегии - и то без покритие. Факт е и че тези облаги не привлякоха кой знае колко кандидати за професионални военни. Онези, които наистина искат да влязат в армията, се интересуват от съвсем различни неща. Преди време говорих с двама ефрейтори от едно много елитно поделение. Те вече го напуснаха, но тогава ми се оплакваха не от това, че получават 400 лв. заплата или че няма къде да живеят, а от остарелия начин на работа и архаичната методика на обучение. А те наистина бяха бойци по душа. И армията загуби, че ги изпусна.

Откакто пък имаме контингенти в Ирак и Афганистан, "щабните плъхове", както ги нарича обикновената войска, се държат все едно, че българската армия е завзела света. От устата им излизат хвалебствени слова, които повече подхождат на Александър Македонски. Това обаче не им пречи да не обръщат особено внимание на нуждите на онези, които са на бойното поле. Нещо повече, вече се оформя непреодолима вражда между чиновниците в униформи и "мисионерите", тъй като голяма част от последните направиха по няколко мисии зад граница и заслужено имат в банката по 20-30 хил. долара. Дори да воюват само за пари, пак рискуват живота си и заслужават повече уважение.

Затова усилията трябва да се насочат другаде. Хубаво е да има екзотични почивки и привилегии, но още по-хубаво ще е да се помисли за осъвременяване на подготовката, за по-адекватна система за финансово стимулиране и за по-модерно въоръжение. Едва тогава към армията наистина ще има интерес. И ще можем да говорим сериозно за националната сигурност и за честта на пагона.