Бьорголфур Тор Бьорголфсон все ще помни онази сутрин преди двадесетина години, когато полицаи идват в дома му и отвеждат баща му на разпит. Когато до 20 часа вечерта той не се прибира у дома, Тор включва телевизора, за да научи от новините, че неговият баща и още неколцина шефове от Hafskip - втората по големина в Исландия корабна компания, са задържани. По-късно са им повдигнати обвинения за 450 нарушения на закона - от злоупотреби до измами. С разпадането на компанията миниатюрната държава с население малко под 300 000 жители е разтресена от национален скандал.

От онзи ден през 1986 г. Бьорголфсон се бори да възстанови репутацията на семейството си. Самият Тор, както вече е известен, твърди, че уважението е най-важното нещо според собствената му скала на ценностите. "Властта, парите са само път към уважението", цитира го сп. "Форбс", което го включи в последната си класация на най-богатите хора на планетата. "Парите изчезват, приятелите ти умират, ти сам умираш, но репутацията си остава", гласи една исландска поговорка. В преследване на тази цел Тор стига до Русия, САЩ, България и се връща триумфално в родната Исландия, където установява контрол върху най-старата банка и назначава баща си за неин шеф.

За по-малко от десетилетие 38-годишният мъж се превръща в първия милиардер на Исландия с нетно състояние, оценено от "Форбс" на 1.4 млрд. долара. Притежава дялове в 4 от 10-те най-големи публични компании в Исландия, във фармацевтични компании в България, Сърбия, Турция, САЩ, Чехия и Полша, в телекоми и интернет-компании в България, Чехия, Финландия, Гърция.



Предприемач по наследство



Предприемачеството е в кръвта му. Прадядо му Тор Йенсен напуска Дания 15-годишен през 1878 г., създава и оглавява половин дузина компании, преживява два банкрута и се превръща в най-големия земевладелец в Исландия. Един от синовете му става премиер, другият - посланик в САЩ. Единият му зет оглавява най-голямата корабна компания в страната, а другият - дядото на Тор, е шеф на "Шел-Исландия".

Бащата на Тор, Бьорголфур Гудмудсон, също се радва на успехи в бизнеса преди колапса на Hafskip. На фона на жестока конкуренция компанията загазва и би потънала тихичко, ако нямаше топли връзки с тогавашния исландски финансов министър - неин бивш шеф и акционер. Банкрутът й през 1985 г. се превръща в истинска схватка между съперничещи си политически сили. Следствието се проточва 6 г., бащата на Тор е намерен за виновен по 5 леки обвинения и е осъден на 12 месеца условно.

Тогава Тор е 19-годишен. Заминава за САЩ и завършва финанси в Нюйоркския университет, след което се връща в родната Исландия да работи, за да си плати студентските заеми. Започва работа с баща си, като ръководи производството на бира и безалкохолни напитки на фармацевтичната компания Pharmaco. Компанията обаче продава правата върху напитките и предлага на бащата на Тор да се заеме с активите й. Той се свързва с исландеца Ингимар Ингимарсон, по това време консултант в Русия, който се съгласява да вземе старото оборудване и да им помогне да открият с него фабрика в Русия.



Русия - стартът на бизнеса



С приятеля си Магнус Торстейнсон Тор се включва в предприятието, като очаква, че ще остане там не повече от година. Но се задържа. Постоянната девалвация на рублата, властовите борби, кризите за захар и проблемът с доставката на вода превръща работата на Тор в Русия в истинско изпитание. "Като 10 години в чистилището", казва по-късно той.

Междувременно Тор и Магнус основават в Русия компания "Браво", която започва производство на алкохолни коктейли в кутийки с партньори като "Джони Уокър" и "Гордънс Джин". През 1998 г. продажбите достигат 20 млн. долара.

С инвестиция от 25 млн. долара от Capital Group от Лос Анжелис, която купува 30 на сто от акциите, Тор и Магнус създават бирата "Бочкаров", която лансират за средната класа. На промоцията й канят 10 000 гости в центъра на Санкт Петербург.

Според публикация във в. "Гардиан" по времето, когато исландците установяват бизнеса с напитките в Санкт Петербург, този сектор и пазар са под контрола на мафията. Изданието посочва, че докато "Браво" набира сила, на останалите шефове на бирени фабрики в Санкт Петербург не им върви. Един е застрелян в кухнята си през прозореца на апартамента на 5-ия етаж, друг е направен на решето, докато влиза в мерцедеса си. А една от бирените фабрики в града изгаря до основи.

Според изданието Бьорголфсон инвестира пари на руската мафия из цяла Европа. Други анализатори обаче смятат, че зад тези нападки срещу произхода на парите стоят политически противници на консервативната Партия на независимостта, част от която са милиардерът и баща му. Партията на независимостта неизменно участва в управляващите коалиции в Исландия от създаването си през 1929 г. досега.

"Бочкаров" набира скорост в Русия. До 2002 г. вече държи 3% от пазара за леки напитки в Русия, който е за 2.5 млрд. долара. През същата година "Хайнекен" купува компанията "Браво" за 330 млн. долара в брой, 110 млн. от които отиват директно в джоба на Тор.



Обратно в Исландия



Така той вече е готов да се върне у дома. Инвестиционната му компания Samson Holding, в която партньори са "голямата тройка" - Тор, баща му и Магнус, отправя оферта за изкупуване на 45% от Националната банка на Исландия Landsbanki. Това е най-старата банка в страната, създадена през 1886 г., и е втора по големина с активи от $9 млрд. за 2004 г. Landsbanki навремето била Централна банка на Исландия, а една трета от населението на страната все още са й клиенти.

В края на 2002 г. Samson успява да придобие 45 процента в Landsbanki за $140 млн., въпреки че не предлага най-високата цена. След като през 2003 г. компанията получава водещата роля в Landsbanki, общите активи на финансовата институция се увеличават с над 300%. Към момента банката има присъствие в 11 града в Европа, държи 20% дял в скандинавската инвестиционна банка "Карнеги".

Тор обаче не спира дотук. Месец след като печели Landsbanki, той организира сливането на "Фармако" с главния й конкурент "Делта". Компанията е прекръстена на Actavis, произвежда генерични продукти и с продажбите си от 600 млн. долара е втората най-скъпа компания на исландската борса. В нея Тор държи 36%, оценени на 700 млн. долара.

През септември 2003 г. той и партньорите му започват да изкупуват акциите на Eimskip, най-старата корабна компания на Исландия, като плащат 35 млн. долара за дял от 9%. Landsbanki също купува 19% от компанията за 71 млн. долара. Само 6 месеца след като Тор става неин президент, компанията е преструктурирана и се превръща във финансов холдинг Burdaras, който започва подготовка за листване на Eimskip на борсата.

В Исландия все още гледат подозрително на капиталистите, но натрупването на много пари в чужбина се възприема добре. Повечето от хората смятат, че бащата на Тор несправедливо е пострадал от скандала с Hafskip, така че възвръщането на семейната репутация се възприема като тържество на справедливостта.



Пътят към България и Балканите



Тъкмо когато нещата с бирата потръгват, Дойчебанк кани Тор да инвестира в малка българска фармацевтична компания, пише сп. "Форбс". Според тази версия българската компания "Балканфарма" се нуждаела от пари в брой, за да придобие в предстоящата приватизация три завода за генерични лекарства. Тор събира 5.3 млн. долара в партньорство с "Фармако" и баща си, продава акции, взема кредити. Година по-късно той помага за сливането на "Балканфарма" и "Фармако", оглавява новата компания и увеличава семейния дял в нея.

Към 1999 г. "Балканфарма" е малка компания, основана няколко години по-рано и ръководена от Георг Цветански и Петър Терзиев, наричани "червените зетьове" заради тъстовете си Петър Дюлгеров и Георги Атанасов. Тя е изкупена от Дойчебанк непосредствено преди приватизацията на трите завода. Терзиев остава изпълнителен директор на "Балканфарма" до 2001 г., когато я напуска и се появява като консултант на спечелилия кандидат за "Ален мак". Цветански си тръгва година по-късно - през 2002-а, в разгара на първия провален опит за приватизацията на "Булгартабак холдинг" от инвестиционно дружество, собственост отново на Дойчебанк.

В момента "Балканфарма", вече под новото си име "Актавис", контролира изцяло заводите в Дупница и в Троян и работи заедно с "Биовет" в Разград. Наскоро "Актавис" купи и крупния дистрибутор на медикаменти "Хигия".

Тор си мисли, че приватизацията в България е доста по-лесна, пише "Форбс", разказвайки за проблемите му при изкупуването на исландската Landsbanki. Историята до момента като че ли го доказва.

След като се отказа да участва в приватизацията на Банка ДСК, макар че чрез Landsbanki бе купил информационен меморандум, тази година исландецът купи 34% от СИБанк. Сделката стана само месец преди официално Тор Бьорголфсон да обяви, че се е споразумял да изкупи изцяло частния собственик на БТК "Вива венчърс", с което ще придобие и третия мобилен оператор в България - "Вивател".

Бьорголфсон бе един от деветимата инвеститори във "Вива венчърс", мажоритарният дял в която държи американският инвестиционен фонд "Адвент".

Инвестиционният размах на исландеца в България е по времето на управлението на НДСВ. Медийни информации го свързват с юпитата на Сакскобургготски и съветника му Спас Русев, но доказателства за общ бизнес с Милен Велчев, Красимир Катев или Николай Василев липсват.

От България Бьорголфсон атакува и съседните страни. Оттук той купува сръбската фармацевтична компания "Здравле", по-късно влиза в тамошния дистрибутор на лекарства "Велефарм" и после го продава.

Бьорголфсон притежава и 89% в турската компания "Фако", специализирана в разработването, производството и продажбата на лекарствени продукти. Участва в полския дистрибутор "Биовена" и в чешкия "Фарма Аваланч".

Освен БТК в телекомуникационния сектор исландецът притежава дялове и в чешките компании Ceske Radiokomunicace и T-Mobile, тази година придоби 27% от финландския телекомуникационен оператор Saunalahti. В началото на миналия месец чрез инвестиционния си фонд "Новатор", регистриран на Каймановите острови, увеличи дела си в гръцкия интернет-провайдър Forthnet до 26.3%.

"Вярно е, че много инвеститори купуват и на другия ден продават. Те са търговци. Аз не съм търговец. Аз поемам една компания и я доизграждам до нещо много по-голямо. От всички компании, които съм поел, съм продал само една - след 10 години, и то на Heineken", заявява в едно от редките си интервюта пред българската преса преди две години исландският милиардер, който е на път да се превърне в най-крупния инвеститор в България.