Ако минавате с кола през Великите равнини в САЩ, ще останете смаян от оределите откъм население селища. Колкото повече се доближавате до градчето Моноуи в щата Небраска, толкова повече се учудвате от броя на жителите на селищата, изписани на табелките в съответствие със законите на Небраска.

В Маскърт живеят само 54-ма души. В Обърт са още по-малко - 39. Следват още по-отчайващи надписи като "Нензъл - 8" и "Грос - 3". За да се стигне до цифрата 2 на табелката на входа на Моноуи. А там вече живее само един човек, писа наскоро пресата в САЩ.

Това стана след смъртта на Руди Ейлър през 2001 г. Сега населението на Моноуи се състои само от вдовицата му - 72-годишната Елси Ейлър.

Домът й е единственото все още годно за живеене място в града. От другите къщи са останали само стени, а някои са се превърнали в руини, обрасли с трева.

----

"След мен едва ли нещо ще остане от града. Но все пак смятам да поживея поне още няколко годинки", казва Елси Ейлър. Тя упорито отказва да се пресели другаде. В Моноуи е минал целият й живот. Там, в местното начално училище, тя се запознала с мъжа си.

Освен че е единственият жител на града, Елси Ейлър е едновременно и негов кмет. Тя редовно участва в местните избори - като единствен избирател и единствен кандидат за кмет. В тези си две качества тя спазва изцяло закона и неизменно печели със 100 процента от гласовете, тъй като пуска бюлетина в своя полза. След това избирателната комисия в окръга Бойд, където се намира градчето, неизменно признава резултата.

Веднъж годишно жената



плаща на себе си данъци



от собствения си джоб. Парите отиват в хазната на подопечната й управа. С тях наскоро бяха ремонтирани и четирите улични лампи в Моноуи.

Докато Руди Ейлър бил жив, той винаги печелил изборите за кмет. В съответствие със закона всяка година съпрузите провеждали заседание на градския съвет. Неизменно Руди назначавал за шеф на съвета своята съпруга.

Останала сама в Моноуи, Елси е принудена да съвместява и двете длъжности. Тя обаче взима две заплати. Така повеляват законите в Съединените щати.

Госпожа Ейлър



упражнява още две професии



Тя е собственик на единственото в града заведение и изпълнява ролята на кръчмар, сервитьор и счетоводител. При това кръчмата не е винаги празна. Там редовно се отбиват хора, пътуващи по минаващата на двадесетина километра от градчето магистрала.

Освен това Елси е шеф на местната библиотека, помещаваща се в най-обикновена барака. Тя бе изградена след кончината на Руди Ейлър съгласно предсмъртната му воля. В нея има 5000 книги. Оказа се, че това е най-богатата библиотека в целия окръг. Затова към нея постоянно се стичат читатели от близките селища.

Елси Ейлър си позволи само едно нарушение на закона. На табелата на входа на Моноуи и досега си стои цифрата 2. "Би било много потискащо да заменя двойката с единица", казва жената.

Моноуи



изживява последните си дни



Но някога той е процъфтявал. Градът е основан през 1902 г. от чешките имигранти Йозеф и Хитка Дворжак. (Тогава Чехия все още е в пределите на Австро-Унгария). Преселилите се от Европа съпрузи си направили ферма и построили игрален дом. Градът бил наречен Моноуи. Това е индианското название на едно от цветята, растящи в прерията на Небраска.

Най-големия си разцвет градът достигнал през 20-те години на миналия век. Тогава броят на жителите му достигнал до рекордните в неговата история 150 души. Постепенно обаче хората започнали да се преселват в други, по-големи градове, привлечени от възможността за повече пари.

Днес Моноуи и десетки други подобни места са погълнати от прерията, отбелязва в. "Лос Анжелис таймс". Такава е съдбата на много селища във Великите равнини в щатите Небраска, Канзас и Оклахома. Дошлите навремето там фермери предпочели сигурната работа в откритите магазини от "Уол-Март" и други вериги пред превиването на гръб от сутрин до вечер.

За това, че някога в Моноуи е кипял живот, напомня само стара карта на града, закачена на едно дърво в бившия му център. От нея става ясно, че улиците там са носили предимно женски имена. Те са се наричали "Луиза", "Марион", "Полина".

Днес по някогашните улици на града



бродят лосове и елени



В същото време се завърнаха и някои хищни видове, които хората отдавна смятаха за изчезнали. Оказа се, че животните просто били прогонени от човека и сега отново стъпват на опразнените територии.

Дори съвсем наскоро в покрайнините на Омаха - най-големия град в Небраска, се появили планински лъвове. Те не са били забелязвани в равнината повече от сто години.

Много хора се опитват да спасят опразнените селища. Така например по идея на американския писател Лари Макмъртри градчето Лукас в щата Тексас било превърнато в своеобразна Мека за любителите на книгите. Сполучливите опити обаче се броят на пръсти. Все пак Тексас е богато място. А в Небраска положението е коренно различно.

И други селища в Небраска гонят "рекорда" на Моноуи. В Нензъл живеят осем, а в Грос - само трима души.

Моноуи дори няма възможност да бъде обявен за рекордьор по най-малко жители. Палмата на първенството принадлежи на селцето Норги в съседния щат Оклахома. Според официалната статистика там не живее нито един човек. Не е ясно обаче защо това селище не е ликвидирано.

Неотдавна бе предложено опразнените градове да бъдат превърнати в популярни туристически дестинации не само за американците, но и за чужденците. Властите ще се опитат да стимулират посетителите да разглеждат и изучават живота на тези селища. Никой обаче засега не се наема да прогнозира ще се увенчае ли с успех това начинание.