Сняг на парцали трупа около бар "Кайкантен". Вътре Мустафа Мирех от Сомалия се взира в билярдната си щека, като се опитва да вкара в един от джобовете на масата черната топка. Неговият съперник, италианският инженер Пиер Луиджи Полето, се е обърнал към автомата с монети. Бирата "Килкени" е свършила. Останала е само "Гинес" в кутии. Това може да се превърне в повод за сериозни спорове, но френските рибари Джи-Пи и Макс забелязват жена, която преминава покрай тях и веднага приковава вниманието им. Да видиш жена тук е доста необичайно.

Това са търсачите на съкровища, разкрити от глобалното затопляне: мъже от цял свят идват в норвежкия град Хамерфест, на входа на Баренцово море, с надеждата да забогатеят от новооткритите източници - петрол, газ, риба и диаманти. До тях вече има достъп заради постепенното топене на ледовете.

--

Сега е времето на непрекъснатата нощ - два месеца от ноември до януари, когато слънцето никога не се появява над покритите със сняг скали около Хамерфест. Тук няма ледове благодарение на течението Гълфстрийм. В пристанището, което е във формата на подкова, риболовни кораби от цял свят чакат подходящо време, за да влязат отново в Баренцово море. Хамерфест, със своите цветни дървени къщички, изглежда доста приятно и спокойно място. Той обаче е центърът, откъдето започва



битката за съкровищата на Арктика,



които повдигат и доста въпроси.

Северният ледовит океан със своите 14 млн. кв. км площ притежава 25% от запасите на планетата от петрол и природен газ. С население от около 4 млн. души районът е много по-стабилен от Близкия изток. Глобалното затопляне, в комбинация с непрекъснато нарастващите цени на петрола, го правят по-интересен отвсякога. Държавите, с които граничи - Русия, Канада, САЩ, Норвегия и датската Гренландия, трябва вече да се споразумеят кой какво притежава. Забравените от дълго време заливи, плавателни канали и острови се превръщат в основна точка в международния дневен ред.

19-годишният сомалиец Мирех е изкарал осем месеца като чистач в "Сноу Уайт"- огромен завод за втечнен природен газ в Хамерфест. "Заплатата е 20 британски лири на час. Спестил съм около 20 000 лири. Проблемът е, че тук много скучаем, а и няма достатъчно жени", казва той.

Капитанът на френски траулер Паскал Верди няма никакъв проблем да изпълни квотата си за риба треска на 250-тонната си "Голяма Хермина". "Треската обича вода, чиято температура е под 2 градуса, докато преди три години ловяхме риба на 75 градуса северна ширина, сега трябва да стигнем до 80 градуса, а това



означава да отидем до Шпицберген



и да се сблъскаме с лоши бури." Но всеки от 35-членния екипаж печели 15 000 лири за 12 седмици в морето.

Риболовните кораби често са и в основата на териториални спорове. Докато Антарктида беше разпределена през 1959 г., засега не е сключен нито един международен договор, който да определя територията, собственост на всяка от държавите около Арктика. През октомври космическата совалка "Крайосат" беше изстреляна, за да измери топенето на Арктика и границите на континенталния шелф, но тя се разби след излитането от Русия. Заради това дебатите по въпроса се основават на различни научни проучвания. Според едно от тях Северният полюс принадлежи на Дания, тъй като се твърди, че той е разположен на континенталния шелф на Гренландия.

В края на ноември бреговата охрана на Норвегия арестува два испански траулера във водите около островите Свалбард, които скандинавската страна едностранно е определила за защитена зона. Осло и Мадрид сега водят спор кой има право да повдигне съдебно дело.

Норвегия и Русия скоро ще възобновят разговорите - прекратени преди две години - за



спорния район на Баренцово море



Те вече са сключили споразумение, позволяващо ловенето на риба в част от района, известен като Сивата зона. Двете държави обаче искат достъп до по-голяма част от спорната територия за проучване на петрола и природния газ. В източната част на територията руснаците откриха най-големите запаси на газ в света в Щокмановското находище, което е 1400 кв. км.

Резолюция по въпроса би могла да окаже въздействие върху целия арктичен район. Руснаците искат да бъде приложен "принцип за границите на района", което означава, че Арктика трябва да бъде разделена като торта от Северния полюс. Норвежците пък искат "принцип за разделяне по медиана"- гранична линия, покрай която всяка точка е на еднакво разстояние до територията на близките държави. Въпреки съперничеството специалистът по Арктика Олав Фагелунд Кнудсен се съмнява, че някоя от страните по спора ще се осмели да започне война за териториите. Експертът казва, че в руската мина на Свалбард все още се добиват висококачествени въглища. Компанията "Де Беерс" и около 60 други проспериращи фирми



търсят диаманти под ледовете



на езерата в северната част на Канада. В САЩ има натиск за увеличаване на проучванията на петрол. Спорът между Дания и Канада, пламнал тази година за остров Ханс - ненаселена територия извън Гренландия, насочи вниманието към петролния потенциал на протока Нарес. Има нерешени спорове между САЩ и Канада за Североизточния пасаж и за Бофортово море. Руският парламент трябва да ратифицира споразумение със САЩ от 1990 г., с което се разделя Берингово море. Една малка международна институция - Арктическият съвет, посредничи по време на преговорите. Нейната цел е благосъстоянието на 4-те милиона, предимно номадско население.

Има доказателства, които показват, че мъжете, търсещи богатства в региона, са прави, като са избрали да тръгнат на север. Според информация, публикувана през октомври, районът, покрит с лед през септември - 5,3 млн. кв. км - е най-малък, откакто се правят проучвания през 1978 г. През август пък корабът "Академик Фьодоров" стана първият подобен плавателен съд, който достига Северния полюс, без да е придружен от ледоразбивач.

От другата страна на бар "Кайкантен", Алф-Биргер Олсен седи в офиса си и брои ползите от глобалното затопляне за 9300 души население на града. "Хамерфест, където през цялата година няма лед, е обявен за град през 1789 г. Били сме база за ловците на полярни мечки и за риболовците на треска. Но в последно време правителството на Норвегия трябваше да дава на хората различни стимули, за да живеят в района", обяснява търговският и производствен директор. Когато разговорът тръгва към газовия проект "Сноу Уайт", очите на Олсен светват. "Изграждането на завода изискваше



2000 души от 57 националности



Жителите на Хамерфест се увеличиха и бяха създадени различни дейности, даващи препитание на хората."

Проектът ще заработи през 2007 г., за да доставя 2,4 млрд. кубични метри течен природен газ към САЩ и Испания, заедно с другите държави.

Данък сгради се плаща от компанията "Статойл", която притежава терминала "Сноу Уайт", чиято стойност е 5,8 млрд. лири, с него е финансирано изграждането на нов културен център на Арктика. "Много сме благодарни на "Статойл", казва отговарящият за културните прояви в града Герд Хаген. "Това развитие на нещата обаче не е абсолютно положително. Когато изведнъж 2000 мъже пристигнат в малко градче като нашето, нещата се променят. През уикенда се провеждат традиционните борби и жените имат нужда малко да си починат. Те имат своето местенце за това - бар "Кайкантен", а ние се събираме на друго място, на следващата улица".

--



Преселение чака малките островни нации



Глобалното затопляне може да води и до негативни последици. Пример за това са Картъретовите острови (кръстени на англичанина Филип Картърет), които се намират в Тихия океан. Атолите, разположени във формата на подкова, засега са най-засегнати от промените на климата. Увеличаващото се морско равнище и бурите постепенно ще ги заличат напълно от картата. В продължение на 20 години 2000 островитяни водят загубена битка срещу океана, като строят морски стени и се опитват да засаждат мангрови дървета. Всяка година вълните стават все по-високи и разрушават зеленчуковите градини, домовете и отравят запасите от прясна вода на местното население.

Жителите на Картъретовите острови край Папуа Нова Гвинея са обречени да станат първите в света



бежанци заради промените в климата



Техните острови стават необитаеми и могат да изчезнат под вълните. Взето е решение островитяните да бъдат преселени на близкия остров Бугенвил, на четири часа плаване с лодка на югозапад. Десет семейства ще бъдат преселени през следващите една-две години, когато бъдат отпуснати пари за програма за преселване. "Много е труден животът на островите. Някои от къщите вече са разрушени", разказва Джо Кайпу, главен координатор на Бугенвил. "Единственото, което можем да направим, е да заселим жителите на пострадалите райони на друго място", допълва той.

Комисия на ООН, съставена от повече от 2000 учени, смята, че средното морско равнище вероятно ще се увеличи между 9 и 88 см до 2100 г. Това се дължи главно на нарастването на газовете от парниковия ефект в атмосферата от изгарянето на каменни горива като петрола и въглищата.

Морското ниво се очаква да нарасне и заради топенето на ледовете. Ако целият лед в Гренландия се разтопи през следващите векове например, то морското равнище ще се увеличи със седем метра. Според много учени нарастването на морското ниво с 50 см може да причини оттеглянето с 50 метра на бреговата линия в ниско разположените райони.

В края на прогнозата се казва, че морето ще залее гъсто населените брегове на държави като Бангладеш и ще доведе до изчезването на ниско разположените островни държави като Малдивите, Кирибати и Тувалу.

"Това е



въпрос на оцеляване



за нас. Ако островите ни потънат, ние също потъваме", казва президентът на Кирибати Аноте Тонг. Кирибати се състоят от 33 ниско разположени острова, обитавани от близо 100 000 души.

"Преместихме се от бреговата линия, но колко далеч можем да отидем? Заплашени сме островите ни да потънат", казва Тонг на състоялата се наскоро в столицата на Папуа Нова Гвинея среща на лидерите на страните от Пасифика.

Най-високата точка в Кирибати е 87 метра над морското равнище. Повечето острови са каролови атоли, покрити само с 2,5 метра твърд пясък и неплодородна почва. Няма реки и повечето острови образуват лагуни.

Два ненаселени острова на Кирибати, Тебуа Тарава и Абануеа, са изчезнали под водата през 1999 г. Островът Тепука Савиливили също съвсем скоро ще бъде залят от водата. Сега има само няколко кокосови дървета, които все още го спасяват от потъване.

Според Тонг, големите замърсители на въздуха в света като САЩ и Австралия, които не са ратифицирали Протокола от Киото за намаляване на вредните газове, трябва да се сблъскат с моралните последици от бездействието си. "Въпросът, който трябва да си зададат, е дали искат да ни видят как потъваме", казва Тонг.

Представителите на ООН напуснаха Киото през 2001 г., когато президентът Джордж Буш заяви, че е прекалено скъпо и погрешно бедните нации да не участват в първия кръг на намаляването на вредните газове до 2012 г. Австралия също отказа да ратифицира протокола.

Учените смятат, че повишаването на морското ниво ще доведе до замърсяването на запасите от прясна вода на милиони хора и ще се превърне в причина за масови миграция. Наскоро направено проучване на ООН предсказва, че около 50 млн. души могат да се превърнат в бежанци заради околната среда през 2010 г., прогонени от домовете си заради нарастването на морското ниво, наводнения и бури, свързани с промяната на климата.

Премиерът на Тувалу Маатия Тоафа мрази термина "бежанци заради околната среда", но признава, че 11 600 жители на страната може да се наложи да напуснат домовете си в Южния Пасифик. Тувалу се състои от девет атола, като най-високата точка се намира на не повече от 5 метра от надморската височина, а голяма част от домовете са разположени на около 2 метра от нивото на водата. Малък остров вече е изчезнал под водата и някои от обитателите са принудени да отглеждат земеделски култури в метални кутии, тъй като почвата е станала прекалено солена.

През февруари, само няколко дни преди протоколът от Киото да влезе в сила, жителите на Тувалу са наблюдавали в столицата високи приливни вълни и силни ветрове, които са "донасяли" водата чак до главния път на острова. "Прогнозите показват, че след 50 години Тувалу няма да съществува", обяснява Тоафа.



Преселването е невъзможно



в други части на страната, защото всички острови са на ниско".

В Индийския океан 1200-те Малдивски коралови острови са разположени толкова ниско, че някои от тях са били закратко залети, когато на 26 декември м. г. цунами връхлетя островите край Индия. Президентът на Малдивите Маумун Абдул Гайум издаде "Малдивите: нация в опасност" през 1998 г. , като обяснява опасността от нарастването на морското ниво. Оттогава е изградена защита на бреговете и се правят усилия, за да се запази рифът. "Правим всичко възможност, за да се спасим. Но въпреки всичките ни усилия, нищо не ни гарантира, че ще успеем да запазим в бъдеще околната среда", обяснява държавният глава.

И добавя: "Нашата сигурност ще бъде определена, когато международната общност предприеме конкретни мерки за намаляване на емисиите газове от парниковия ефект и се направят действия за намаляване на заплахата от покачването на морското равнище."

Малките островни нации искат ново средство за застраховане, за да им помогне да се гарантира стойността на промяната във времето, свързана с изменението на климата. Те също така искат и да бъде създаден специален фонд за изграждане на защитни съоръжения по бреговете, за защита на водните запаси и за развитие на нови форми на земеделие.