|
| Филип Брюе |
Завършва право през 1997 г. Две години по-късно се дипломира и в университета за политически науки. От 2002 до 2004 г. е в магистратското училище в Бордо. След това е заместник на главния прокурор на град Каен.
- Г-н Брюе, как попаднахте в българската прокуратура?
- Тук съм по програма на Европейската комисия. Според нея е важно съдиите и прокурорите от Европейския съюз да се познават. Като науча повече за българското правосъдие, ще ми е много по-лесно, ако някога ми се наложи да работя заедно с българската прокуратура. Със същата целта преди време български прокурор посети Франция.
- Двуседмичната ви визита приключи. Доволен ли сте? Какви проблеми видяхте?
- Времето наистина е кратко. Но съм много доволен. Успях да създам връзки, да видя някои неща. Влизах по няколко дела. Не разбирах много, защото не ми превеждаха всичко. Но забелязах разлики. Една от тях е, че прокуратурата тук е на по-маловажно място. Във Франция прокурорът стои на същото ниво като съдията. Той не е просто страна в процеса, а представлява обществото и интересите му.
Подсъдимият в България има твърде много права. Другото, което ме изненада тук, е твърде бавното правосъдие. Призовават се много свидетели. Адвокатите често се разболяват... И когато това е стратегия на защитата, правосъдието не е добро, не е честно за жертвите. Но това не е по вина на магистратите, а на закона. Две от делата, по които влизах, бяха отпреди 5 години. И ми казаха, че това не е изключение! Във Франция съдията разглежда около 20 дела на ден.
- Колко време минава във Франция от извършването на престъплението до присъда на първа инстанция?
- Различно е. Но средно около 2 години. Разбира се по-сложните дела, например икономическите, отнемат повече време.
- Да се върнем на проблемите, които сте забелязали.
- Лошите условия също не са малък проблем. Това е първото нещо, което забелязах. Говоря за районната прокуратура например. Там четирима прокурори работят в малка, мръсна стая. Така не само, че се работи трудно, но и се изгражда лош образ на системата. Другото нещо, което ме изненада, е честата промяна на законите. Преди няколко години заради промяна на Наказателния кодекс във Франция около 700 магистрати отидохме до министерството на правосъдието и хвърлихме кодекса по сградата, за да покажем, че не сме съгласни с промените. Имахме и силната подкрепа на журналистите. Разбира се, това не върна стария закон, но показахме отношението си.
- Да, но промените тук се правят основно във връзка с критиките на ЕС.
- Но ако магистратите не са много уверени и сигурни за последните промени, как да покажат на гражданите, че законът трябва да се уважава?!
- Друга много дискутирана тема тук е контролът върху прокуратурата. Мислите ли, че контролът трябва да е по-затегнат?
- Колкото повече власт е съсредоточена някъде, толкова повече контрол трябва да има. Висшият съдебен съвет например прави много различни неща, а Министерството на правосъдието има много малко правомощия. Това е интересна ситуация. Учуди ме и фактът, че главният прокурор се избира за 7 години и не отговаря за действията си. Във Франция министърът на правосъдието е по същество главен прокурор и парламентът може да го отзовава. Министърът може да нарежда на всеки прокурор, но това се прави много рядко. Ако във Франция някой дава неправомерни заповеди или инструкции, първото, което ще направим, е да ги огласим пред медиите.
- Говорейки за контрола, не може да пропуснем темата за полицейските правомощия. Съвсем скоро тук от полицията при задържане бе убит човек. След това обаче делото срещу полицаите бе прекратено. Прокуратурата установи, че те са действали законно. Къде трябва да е границата?
- Полицията има възпиращи правомощия в рамките на закона. Например не могат да вадят пистолет срещу човек с нож. Ако той бъде застрелян, френският полицай със сигурност ще бъде осъден и пратен в затвора. Случаят, за който говорите, не би се развил така във Франция. При нас колкото повече власт има някой, толкова по-строги санкции го заплашват. Ако аз например извърша престъпление, ще получа по-висока присъда, отколкото обикновеният гражданин, извършил същото. Иначе е много лесно да си силен със слабите и слаб със силните. Освен това няма нищо лошо институциите да признават грешките си. Така обществото знае, че не всички полицаи например са лоши. Напротив - решава, че полицията мисли като тях. Това е добрата политика.
- А какво мислите за специализираните съдебни състави за дела срещу организираната престъпност и за спецотделенията в прокуратурата?
- Във Франция имаме съдия-следовател срещу тероризма, който има национална компетентност. Не съм сигурен, че това е най-доброто решение. Но от друга страна, когато се занимаваш с едно и също нещо, ставаш по-добър и си по-ефикасен.
- Как се избират магистратите във Франция? Това е друга "болна" тема тук.
- Повечето постъпват след университета. Първо има анонимен писмен изпит. 4000 кандидати се борят за около 150 места. Така че конкуренцията е много голяма. Следва двугодишно обучение в магистратското училище, като през цялото време има тестове и оценки. Първата година се прекарва в училище, а втората - в съда или прокуратурата. Следва нов изпит. Отново анонимен. С него се определя кой магистрат къде ще работи. Така че оценките от първия изпит нямат никакво значение. Това според мен е най-добрата система.
Директното избиране също се прилага, но то се контролира строго. Така назначените магистрати не могат да са повече от 20% от общия брой. Обикновено това са хора с дълга юридическа практика.
Като говорим за магистратски училища, вашето, Националният институт на правосъдието, е много добро. Тези места са важни и за изграждането на магистратите. Когато младите колеги са заедно, се чувстват по-силни и уверени. Така се учат да бъдат независими.
- Вярно е, че престоят ви тук беше много кратък. Но останахте ли с впечатлението, че корупцията е проблем на българската съдебна система?
- Всъщност, повечето хора, с които се срещнах, не говореха за корупцията. Според мен няма страна без корупция. Мисля, че колкото по-малко пари печелиш, толкова по-голяма е опасността да бъдеш корумпиран. Магистратите и полицаите трябва да са добре платени. Разбира се, манталитетът също е важен. В началото на кариерата си един френски магистрат получава 2500 евро заплата. Тук, доколкото разбрах, сумата е 350 евро. Знам, че стандартът е различен. Но пък от друга страна, колегите тук не са по-зле подготвени или по-лоши специалисти от тези във Франция. Затова в някаква степен им се възхищавам. Не печелят много пари, работят в ужасни условия и дават всичко от себе си.
Одобрявам много и съдебните заседатели. Мисля, че това ще бъде въведено и във Франция. Не ми хареса колко стари са всички те. Но като се има предвид колко млади са магистратите тук, може би така се получава известен баланс.
