Почти сто години след първото изкачване на най-високия връх в Северна Америка - Маккинли в Аляска, споровете кой всъщност е неговият покорител още продължават.

Първият, обявил, че е изкачил високият 6194 метра връх през 1906 г., е световноизвестният полярен изследовател Фредерик Албърт Кук. Той е и първият човек, достигнал Северния полюс. Други полярници обаче оспорват постижението му и се приема, че първото официално изкачване на Маккинли е през 1913 г. от Хъдсън Стак.



-----

Връх Маккинли се намира почти в центъра на Аляска, надвиснал над могъщ планински хребет. Той е нанесен на географските карти за първи път от управителя на Аляска, (докато тя е под руско владение) изтъкнатия мореплавател и учен Фердинанд Петрович Врангел. Името Маккинли било предложено през 1896 г. от младия златотърсач Уилиям Дикей, който го посочил като най-високия връх в Америка и предложил да бъде наречен на току що избрания президент на САЩ Уилиям Маккинли.

---------

Бащата на родения през 1865 г. Фредерик Кук е немският лекар Теодох Кох. В САЩ фамилията му се трансформира в Кук.

Фредерик последвал пътя на баща си и станал практикуващ лекар в Ню Йорк. През 1891 г. животът му поема в друга посока, след като става участник в северногренландската експедиция на изследователя Робърт Пири.

Пири е вторият, който след норвежеца Нансен успява да прекоси Гренландия. Кук има немалка заслуга за това. На кораба Пири чупи крака си. Ето какво пише по-късно в дневника си: „Благодарение на професионализма на моя лекар Кук, моето пълно оздравяване беше постигнато. Фактът, че по-малко от 10 месеца по-късно аз направих пътешествие на ски на дължина 1200 мили без сериозни последствия, служи за доказателство за професионалното изкуство на д-р Кук."

Така започва дружбата между Пири и Кук, която по-късно прераства в съперничество и люта вражда. В гренландската епопея Кук участва в различни изследвания и успява да научи езика на ескимосите.

През 1897 г. Кук се включва в експедицията на белгиеца Андриен де Жерлаж в Арктика. Корабът не експедицията "Белжик" е затиснат в арктическите ледове и екипажът бедства 13 месеца.

Кук в Аляска

В света има 4 полярни първенеца - Гренландия, Антарктида, Северният полюс и връх Маккинли. Естествено следващите крачки в кариерата на Кук са насочени към върха. Първият му опит да се изкачи на Маккинли е през 1903 г. Върхът не е покорен, но експедицията на Кук, извършвайки чудеса от храброст, успява да премине маршрут, който дотогава не е изследван. Робърт Пири изпраща на своя другар топла телеграма: „Поздравявам ви с извършеното на планината Маккинли и искрено съжалявам, че не ви се отдаде да достигнете върха. Надявам се, че с друго снаряжение вие ще го овладеете."

През 1906 г. Кук организира втора експедиция до върха. Целта отново не е постигната, но са извършени изследвания в огромен район на юг от върха. Експедицията се връща към океана с твърдото убеждение, че нови маршрути за покоряване на върха трябва да се търсят в неизследваните райони на североизток от Маккинли. Кук тръгва почти веднага на трети щурм към върха, вече само с още двама души. Един от спътниците му загива, но Кук и Едуард Барил продължават към върха от 8 до 16 септември. Според версията на Кук в 10 ч на 16 септември двамата достигат върха, а 20 минути по-късно изключително студеното време ги принуждава да започнат спускането.

Кук пише книга за покоряването на Маккинли, която включва резултатите от изследванията на експедицията.

В началото на 1907 г. Кук и Пири са на тържествен обяд, организиран ежегодно от Националното географско дружество. Ръководителят Греъм Бел заявява: „Помолиха ме да кажа няколко думи за човека, който е известен на всеки един от вас - за президента на клуба на изследователите Фредерик Кук. Тук присъства и друг човек, когото сме радостни да приветстваме - покорителят на арктическите пространства - командорът Пири. Но в лицето на д-р Кук ние имаме един от малцината американци, които са успели да достигнат до тези два крайни района на земното кълбо - Арктика и Антарктида."



Северният полюс



След Маккинли Кук бърза да получи приза на столетието за овладяване на Северния полюс. На 7 юни 1907 г. той отплава от Ню Йорк и на 20 април 1908 г. става първият жител на планетата, който с кучешки впрягове покорява полюса. За обратния път на Кук, който продължава 1 г. без 3 дни, руският учен Владислав Корякин казва: „Надбягване със смъртта." Гари Уитни, богат спортист от Ню Йорк, който се намира по това време в Гренландия, разказва за срещата си на 18 април 1909 г. с Кук, който се завръща от Северния полюс: „Бях уверен, че това е доктор Кук, въпреки че никога не бях го виждал. Трудно може да си представите по-ужасна гледка - той и двамата му спътници бяха крайно изтощени и ужасно мръсни. Косите на Кук и на двамата ескимоси се спускаха до раменете."

На 1 септември Кук успява да стигне до телеграфна станция и едва тогава светът разбира за неговата победа. След 5 дни, удивително съдбовно съвпадение, за превземането на полюса на 6 април 1909 г., т. е. една година след Кук, съобщава и Пири. За 52-годишния арктически боец това е петият опит и той отдавна е приел Северния полюс за своя територия.



Съперници



Заедно със съобщенията за своя собствен успех, бившият приятел Пири се нахвърля срещу Кук с груби обвинения в лъжа: „Това, че Кук е бил на полюса е чист блъф, той просто залъгва публиката". Зад Пири стои богатият и влиятелен Арктически клуб. Нападките срещу Кук са по всеки възможен повод. Враговете подновяват и твърденията, че Кук е измислил своето изкачване на Маккинли, като целта е да опровергаят и покоряването до Северния полюс.

Това, че Кук е първият, който покорява полюса, е безспорно и се доказва от книгата му "Моето овладяване на полюса". Той описва много детайлно природата наоколо, а никой дотогава не е виждал арктическите ледове. Неговите наблюдения са точни и това се доказва от последвалите експедиции.

Но в началото на XX век Пири разполага с достатъчно сили, за да унищожи съперника си. Още на 6 септември 1909 г., на следващия ден след пристигането на кораба на Пири в Канада, вестник "Ню Йорк сън" публикува изказване на Фред Принс, водач на коне в експедицията към Маккинли, в което той твърди, че кракът на Кук не е стъпвал на върха. Принс се оплаква, че Кук му е обещал пари, ако той потвърди изкачването. И тъй като не му било платено, той е решил да изобличи измамника.

На 15 октомври "Ню Йорк таймс" публикува дадени под клетва показания на Едуард Барил, който заедно с Кук изкачва върха. Барил заявява, че Кук и той са се изкачили на неголям връх, не по-висок от 2500 м, отдалечен на повече от 36 км от Маккинли. Той също се заклева, че в дневника си е отразил лъжливи сведения под диктовка на Кук. Интересното е, че съсобственик на "Ню Йорк таймс" по това време е президентът на Арктическия клуб ген. Томас Хабард. И датата не е избрана случайно - в този ден в Ню Йорк славят Кук като покорителя на Северния полюс. Всичко е изиграно по ноти.

Веднага след публикацията в "Ню Йорк таймс" "Ню Йорк хералд", който подкрепя Кук, праща репортер в щата Монтана, където живее Барил. Последният казал на журналиста, че са му предложили 5000 долара, за да дискредитира Кук и добавил, че за други 5000 е съгласен да промени показанията си. В архива на Пири, станал публичен наскоро, е открит чек за 5000 долара от Арктическия клуб за Джеймс Аштън, шеф на клуба в Тахома, който всъщност пратил показанията на Барил до Хабард.

За Кук не е лесно да се бори с обвиненията. Той изчезва от обществения живот за няколко години, а след това се захваща с разработка на нефтените залежи в Тексас. През 1922 г. обявява за откриването на богати залежи и продава много акции от компанията си. Враговете му обаче не спят и отново го обвиняват в мошеничество. Присъдата е сурова - 14 г. и 9 м. затвор и солидна глоба. Освобождават го след 4 г. и 11 м. Умира през 1940 г., 20 г. след врага си Пири.

И все пак бил ли е Кук на върха Маккинли?

Нещата, писани от Кук за Маккинли, са една статия, книга и дневник, който изследователят води от юли до септември 1906 г. Разшифровалият дневника историк Шелдон Кук-Доро разказва: „Почеркът на Кук е трудно читаем, даже при най-благоприятните условия, но дневникът за Маккинли е особено труден за четене... На височина 4750 м., на 5500 м. и по-късно на самия връх - записите и цифрите са правени с очевидно усилие, от което следва, че всяка драскотина е била постигана с труд."

Както не е възможно да бъде подправен почеркът на пръсти, които треперят от студ, така не може да се допусне, че дневникът е бил създаден, за да прикрие една лъжа. В такъв случай Кук още докато беше жив, щеше да изкара дневника на бял свят и щеше да го публикува. Но тези записки са открити едва през 1956 г. сред личните вещи на Кук в дома на починалата му сестра Лилиян Мърфи.

Дневникът доказва, че изкачването е било истинско. Така например на 52-а страница Кук рисува хребета Пегас. На сегашните карти той се нарича Ковен и не се вижда от ледника Руфи, а се разкрива само от източния хребет. До 1906 г. човешки крак не е стъпвал на източния хребет и следователно Кук не е могъл да изкопира хребета от някой друг. Това е 100% доказателство, че Кук се е изкачил на източния хребет. Този факт е принципен, защото уличава в лъжа Барил, който твърди, че по-далеч от ледника Руфи те не са стигнали.

След изкачването Кук публикува резултатите от своите изследвания, описва физико-географските условия, изгледа на върха, североизточния хребет, острите му конусовидни върхове и маршрута, който следват към най-високия от тях. Той обрисува огромните вертикални гранитни стени на подстъпите към средния ледник, който се намира между северния и южния връх, и указва, че южният връх е по-висок. Никой преди Кук не е казвал тези факти.

Големият ледник, който се намира между хребетите Карстенс и Пионер, и отделя южния от северния връх, е наречен от Кук Голям среден ледник. На съвременните карти е ледник Харпър. Кук се катери по него от височина 4570 м до 5550 м в продължение на 12 часа на 14-15 септември. Той определя повърхността му като достъпна. Тези характеристики не могат да бъдат усетени нито от север през 1903 г., нито от изток през 1906 г. В книгата си Кук уточнява височината на Големия среден ледник - 5608 м. Тези данни се потвърждават по-късно. Кук описва и склона на южния връх като полегат, непредставляващ трудност. И накрая той заявява, че разстоянието между южния и северния връх е 3700 м, което отново се потвърждава от съвременните измервания.

През 1972 г. геодезистът и историк-любител Ханс Ваале успява да опише детайлно маршрута на д-р Кук до върха Маккинли. Сега остава някой да повтори изкачването по същия маршрут през септември и да сравни собствените си впечатления със записките на д-р Фредерик Кук.