Самоорганизацията е първо правило на пътешественика, а когато той е и планинар, плановете са съобразени главно с 2 неща - нависоко и далеч от хорската гмеж. Алпите сбъдват планинарския идеал наполовина. Уединението в тази необятна шир от върхари върху няколко държави от Словения до Франция е почти несъществуваща величина. При това цените често са високи като самите върхове. И все пак, дори в сянката на луксозните курорти човек може да изкара на палатка, буркан с лютеница и малко приключенски дух.

Ако не ви се нрави сигурността на туристическите агенции, на пръв поглед началото е просто. Започвате с няколко решения - маршрут, транспорт, снабдяване с храна. Подготовката обаче е дълга, понякога дори по-дълга от самото пътешествие.

Първото и най-важно решение е изборът на маршрут и крайна цел. Това може и да изглежда очевидно, но преди да наточите пикела и котките и да тръгнете към Цугшпице (немския първенец, южно от ски-курорта Гармиш-Партенкирхен) през зимата, е добре да съберете информация. В интернет има много сайтове за подходящо време на изкачване, маршрути, необходима екипировка и климатични прогнози (моят пръв избор е SummitPost.org, но има и други, може би по-добри). Така няма да пропуснете факта, че въпреки скромните си 2962 м през зимните месеци Цугшпице е лавиноопасен.

Най-общо казано, летните месеци и ранната есен до края на септември са може би идеални за алпийски трекинг и покоряване на върхове. Въпреки това започнете подготовката от зимата.



Всяка година се обмисля сама за себе си



Да кажем, набелязали сте си района на Монте Роза - огромен масив с 22 върха над 4000 м, разположен на италианско-швейцарската граница и разкриващ чудна панорама към Матерхорн и Брайтхорн. Ако обаче лятото е много горещо, значи цепнатините в ледника под Цумщайншпице (4563 м) вероятно са по-големи от обикновеното за юли. Ако пък зимата е била мека и не особено валежна, през май може би няма да има достатъчно сняг за ски-обиколка на върховете.

Зимата, разбира се, е идеалният сезон за ски и сладки приказки край камината. Съвсем в границите на осъществимото е да наемете къща в някое забутано тиролско селце и да прекарате там десетина дни. Избягвайте натоварените периоди. По-добре си направете австрийска Коледа, отколкото Нова година, а дваж по-добре - австрийска следновогодишна седмица, когато



цените падат рязко с отлива на посетители след празниците



Следващата важна стъпка е да се спрете на удобен превоз. Преди години най-евтин беше влакът. Има един вълнуващ половин час между българската гара Драгоман и сръбската Димитровград, в който граничните власти ви оставят без документи, после се прекачвате със спринт в Белград, а накрая след близо 20 часа пътуване пристигате изцедени и мърляви на още по-мърлявата западна жп гара на Виена (Вестбанхоф). Чудите се къде е красивата Виена и дали железопътните преживявания не са повредили безвъзвратно визията ви за света... Без паника! Катедралата "Свети Стефан" и виенските дворци са само на половин час стегнат ход, така че ако имате време, се разходете дотам. Нищо че раниците тежат ужасно, а зимната Виена е скована от студ и потънала в гъсти мъгли.

Ако ли не, натоварвайте се на бързия влак за Инсбрук (срещу 49 евро) и стиснете зъби за още половин ден трака-трак. Предупреждение: запазените места са отбелязани на всяко купе върху специални табла, в чиито "джобове" се пъхат картончета с името на пътника. Затова преди да нахълтате в купето, вдигнете глава и вижте дали не сядате на чуждо място.

При цялото разнообразие от автобусни фирми днес пътуването по железниците не е нищо повече от романтично преживяване по стъпките на Захари Стоянов. Вариантите от София са много и всичките са изгодни: Виена, Инсбрук, Грац. Веднъж ми се наложи да се прибирам с автобус от Австрия след едно ходене до Гросглокнер (3798 м).



Ако има опасност от такава импровизация,



по-добре тръгнете подготвени. Запишете си още от България всички възможни варианти по дни, часове и градове.

Ако се окаже, че ще ловите автобуса не от началната му спирка, един ден предварително трябва да се обадите на диспечер в София, който ви запазва място и ви дава телефона на шофьорите, за да се разберете в колко часа и откъде ще ви вземе. В този ден никак не е подходящо да се разхождате наляво-надясно със свършваща батерия на мобилния телефон или пък без лист и хартия.

Прибирането с автобус от Залцбург е убийствено дълго, а австрийският граничар - много, много строг. Това обаче са дреболии, след като човек е видял, макар и в мъгла, малкия и големия Глокнер, пил е огромна бака с кафе в Щюдълхюте и е съзерцавал цял ден ледника срещу хижата,



от който периодично се отчупват с грохот ледени късове



Най-удобен безспорно е собственият превоз - кола, микробус, каквото има. Ако имате задружна компания от 4-5 души, този вариант съвсем не излиза безбожно скъп. Купувате си зелена карта, правите технически преглед на колата, наблъсквате багажа и храната и започвате своето шоу на колела. Освен бензина обаче не забравяйте да предвидите и другите пътни разходи - магистралните такси в Сърбия и Хърватия (плаща се в евро, няма нужда да обменяте в местни пари!), винетка в Австрия (7,90 евро за 10 дни), платени тунели (6,50 евро за Караванкен на словенско-австрийската граница) и пътища.

Платените пътища са особен специалитет на Алпите. Например до паркинга пред частното хотелче Лютнерхаус (там си оставяте колата и потегляте за Гросглокнер по най-краткия и лесен маршрут през хижите Щюдъл и Ерцхерцог Йохан), се стига по платен път от курортното селце Калс.



Освен платените има и частни пътища,



където естествено е желателно да не попадате, а още по-малко да си опъвате палатката край тях.

В случай че решите да изкарате пътешествието основно на българско меню, правилото е едно: ако сте с раница, тъпчете до последно - нищо че в първите дни ще тежи, а ако сте с кола, запълнете всяка свободна дупка - нищо че сащисаният граничар ще гледа с жив потрес лютеницата. Все пак не отивате на края на света - винаги можете да заредите в някой хипермаркет или магазин от голяма верига. Но щом се налага да постигате чудеса с ограничения си бюджет, не разчитайте да се храните по хижи и крайпътни ресторантчета.

Вариантите за спане са всякакви. Можете, разбира се, да отседнете в хижа, където обслужването и условията са на нивото на първокласни семейни хотелчета. Такива са поне в Австрия и Италия, макар че положението във Франция, изглежда, е друго. Цените (минералната вода горе е 1-1,50 евро за половин литър) са сериозни и се качват с надморската височина. Трудно ще намерите подслон за под 25 евро, а за да не се озовете на чувал пред хижата, си сметнете между 30 и 40 евро на вечер. Затова пък къща в Тирол може да излезе по 15 евро на човек, стига сезонът да не е пиков и да я населите до пълния й капацитет.

Дори през зимата съществува вариантът палатка. Макар че невинаги и не навсякъде може да се разпъне. Долините са гъстонаселени, а склонът нагоре е стръмен. Внимавайте, защото



палаткуването в националните паркове е забранено,



а от хижите, нерядко чучнати на единственото равно място на 300 метра по вертикала, често се сърдят, като си строите бивака точно пред тях.

Грубата калкулация показва, че при спане на палатка, родна храна и собствен превоз четирима души могат спокойно да се размотават 2 седмици из Алпите срещу 250-300 евро на човек. Така че стягайте раниците и се гответе за път!



КАРЕ

Не забравяйте да сложите в раницата

- шалте и спален чувал до -20° екстрем

- щеки за ходене

- котки (изпробвани поне веднъж)

- пикел (с който знаете как да си служите)

- прусик

- 1-2 примки и карабинер с муфа (ако маршрутът е с виа ферата)

- глетчерни очила

- челник и резервни батерии

- примус и резервна бутилка газ