:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,472,686
Активни 121
Страници 12,928
За един ден 1,302,066
Реконтра

Пъпчив десноцентризъм

Голямо гайле на българския политически живот е дясното пространство.

С времето беше лесно. След 10 ноември обявиха, че е тяхно и край. Никакви претенции към него от страна на конкурентите, в ония години все още неосъзнали метафоричната максима на пазарното общество: "Time is money".

Реализирането на десния пространствено-времеви континуум чрез респективното реституиране и на пространството обаче им се опъна.

Десноцентристкото пространство прихвана отечествения дружбашки вирус от щама "Двете земеделски партии се обединиха и станаха три". В това пространство политическите субекти се роят бясно като насмукани с пролетна виагра пчелни семейства. Нереформираната съдебна система направо се задъхва в усилията да вникне в документацията им и да ги регистрира.

В периода на постмижитурската революция (когато индивидуално захранени с по 10 марки и чаша горещ чай сини ескадрони, ах, летяха и щурмуваха парламента и в устрема им милиони долари бяха вложени с надежда и любов) всичко като че ли тръгна към нормализиране. Иван Костов, опасал бравурно чело с лазурна лента, смачка претенциите на "присъдружните" партийни лилипути и сплоти от разнопосочния дотогава Съюз на демократичните сили единна желязна организация.

После тръгна десноцентристкото консервативно-едноклетъчно пъпкуване.

Никола Николов събра гастрономическата дружинка "Агнешки главички".

Христо Бисеров организира ЕКИП (помни ли някой какво означаваше това?).

Светлана Дянкова вече си имаше Консервативна екологична партия.

Евгени Бакърджиев атакува с някакъв псевдоземеделски съюз - радикали.

Богомил Бонев партизира няколко граждани в своята гражданска партия.

Венци Димитров вече бе измислил Партията на демократичния център.

Стефан Софиянски обяви своя Съюз на свободните демократи. И му олекна.

Самият сплотител Иван Костов наду мускули с Демократи за силна България.

Надежда Михайлова йезуитски изфракционерства Демократична алтернатива.

Георги Марков скочи начело на партията "Ред, законност, справедливост".

На демократично мислещите избиратели им се зави свят. Медиите закипяха от гневни възклицания и въпроси - няма ли да има край това фатално раздробяване?

Ще има край, разбира се. Когато свършат мераклиите за учители и вождове на десноцентристкия народ. Дефицитът на титанични лидери е единственият полезен дефицит в пазарното политическо пространство. Както и единственият стимулатор за центростремително оттласкване от дъното.

А юнаци вече почти не останаха. Още малко търпение, десноцентристки граждани! Едва след като и Филип Димитров, Васил Михайлов, Свободка Стефанова, Веселин Методиев, Екатерина Михайлова, Асен Агов, Николай Младенов, Христо Марков, Едвин Сугарев плюс десетината оцелели привърженици на синята идея се отграничат решително от легитимния СДС-председател Петър Стоянов, и регистрират личните си пъпки (пардон, партии), окончателно изпонапъпкуваният десноцентризъм, преодолял трудния пубертет, ще поеме по пътя към обединението, което да му направи силата.

И най-накрая ще издигне мечтаната от синия електорат единна кандидатура за резервен касиер на единствената банишорска бакалия.
44
2037
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
44
 Видими 
19 Януари 2006 00:41
нема фък в четвъртък...
19 Януари 2006 00:45
>>>><<<<
Абе не че виждам наоколо реконтра, ама страна дето всеки е учил за началник не става за държава...
19 Януари 2006 00:59
>>><<<
Разгеле, Фъкар, абе из тая там наша страна немаше ли по-дебело богатство на жанра освен пъпкуване, .... немаше ли още люспене, отлюспване, лющене, пилене, пресяване, отхвърляне, прочистване ....а?...питам си само...ма Перко в афсралия та нема кой да ми каже.....а Пейчо брои леонидите ....
19 Януари 2006 01:37
Ooo, г-да, добрутро! Не се занимавайте с пъпкуване, ами надникнете във вчерашния брой да видите Бай Цар какви велики работи е натворил.
19 Януари 2006 09:45
Добрутро на всички!!!
Едно време в НШЗО"ХР.Ботев" , съвсем случайно намерихме три шишета коняк в сеновала на ІІ район и от дума на дума са накълвахме хубай... сетне двама от нашите се сбиха и ни окошариха всички за три дена... По този повод командирът на батареята тъжно казал на батарейния старшина: " Симеоноооов, Симеонов , тез вишисти таквоз л§йно ни изсраха , дето с овчорска гега не мож го прескочи..."
Не можах да разбера Професорът овчарска гега ли търси или е намерил преди това шишетата в сеновала .... или и двете... Поне да имаше реконтра...Хубаво , че поне е Четвъртък!

19 Януари 2006 10:06
Авторът забрави да спомене и за собствения си принос към българското дясно - партията АСП. Доколко социалистическа партия може да се нарече дясня е отделен въпрос, но поне се бяха лепнали към СДС по едно време. Тази партия съм я запомнила единствено с "остроумието" на председателя й, насочено предимно към политическите му опоненти с цел изтъкването на личните му качества. Иначе свърши много по-бързо и по-безславно от осмиваните от проф. Василев лидери и лидерчета. Естествен беше и завоят наляво, характерен за такива като Александър Каракачанов, Румен Воденичаров, Кръстьо Петков и некакъв си там Стефан Абаджиев ли беше (не съм много сигурна в името!), абе се от тоя сорт хора.
Дето се вика: "Присмял се хърбел на щърбел"
Не на нас тия, някои неща ги помня като слон...
19 Януари 2006 10:06
АВТОБИОГРАФИЯ ЗА ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА
Аз съм щастлив човек.
Родих се при диктатора Тодор Живков и, както са тръгнали нещата, ще умра по времето на медицинската фурия Катерина Мази, палавия Освалдо Риос, непорочната родилка на столетието Сали Спектра, невинното създание Андреа Селесте, красавеца Рич Форестър и мистър Олимпия Арнолд Шварценегер. За Силвестър Сталоун няма да споменавам, то се разбира от само себе си, спяхме креватче до креватче в детските ясли. Него после едни мангали го откраднаха и го шитнаха като Роки ли беше, като Рамбо ли, в Америка.
Живях в задружното семейство на Пеко Таков, Тано Цолов, Милко Балев, Огнян Дойнов и Гриша Филипов. Поради липса на прадядо дядо ми беше някой си Георги Трайков. Баба ми се казваше Цола Драгойчева. Понеже всички бяха стари, четяха единствено "Работническо дело" и "Земеделско знаме". Тогава демокрацията все още не беше дошла в чистия си вид и все още нямаше "Демокрация", "Чук-чук" и "Насаме". Ето защо по цяла вечер край лагерния огън пиеха руска водка и ми разказваха приказки за подводничари, подземничари и парашутисти от великия и нерушим СССР. Понякога призори едри бараби в сиви костюми и с микрофони в ушите ги водеха да посрещат Тодор Живков на летището. Пак те го изпращаха, но не успяха да го изпратят. Изпрати ги Тато. Другаря Живков с горещи сълзи на очи го изпратиха други, но за това ще стане дума в по-следващите ми мемоари.
Тъй като в отряда бяхме много хора, вече не помня имената на мама и тати. Това обаче няма значение, защото всички бяхме синове и дъщери на полка, живеехме заедно за България, подготвяхме бъдещето за България, коалицията за България и всичко останало, което ви идва наум, пак за България. Помня, че бяхме в един клас с отличници като Андрей Бунжулов, Станка Шопова, Дража Вълчева, Краси Премянов. В съседния клас драпаха Андрей Райчев, Евгений Дайнов, Огнян Минчев и други хлевоусти момчетии, а Емил Кошлуков все още сричаше питат ли ме де'й зората в първо отделение и все не можеше да го наизусти. Тези мрачни още тогава типове влизаха в час рядко, но навреме. Появяваха се като ангелчето на Андреа Селесте, защото по това време вече ги бяха цанили на дребен хонорар в подгряващите структури на ДКМС. По-късно някои докопаха щатната ведомост в ЦК.
И Сашко Йорданов беше в нашия клас. Още тогава го подозирахме в син уклон, защото си падаше по ФК "Левски-1914", в голямото риташе чантата си в коридор № 8 и ходеше измокрен, гладен, уморен и посинял от ритниците на игрището. Най-много го шутираше Георги Марков с партизанското име Савата. То и до ден днешен тъй си му е и прякорът. В ония блажени все още години Едвин Сугарев, който седеше на първия чин, до прозореца, вляво, си заплю да е вечният дежурен. После стана професионален еколог. Имаше голям мерак да мъкне гъбата от вкъщи и да трие дъската. В междучасието залягаше под чина, викаше "Варда!" и започваше да гони плъхове, паткани, мишки, скорпиони и гневни мравки, привиждаха му се клинове, мечове и кинжали. Може би точно тогава нещо му стана, започна да гледа някак по-иначе, прописа стихове и захвана да яде нощем. Те затова после успя да изкара и гладната стачка срещу Желю. Сега е на пост, молитва и коренища в Индия.
Класен ръководител, съвсем естествено, ни беше пак другарят Тодор Живков. Портретът му вечно ни следеше от стената. Откачаха го само при смяна на тапетите, а когато го откачиха завинаги, разсилния го пенсионираха, школският звънец ръждяса, после циганите му изтръгнаха езика и го шитнаха за старо желязо, а на стената под любимия портрет задълго остана едно бяло петно.
Помня, че привечер през землянката, където на два ръждясали гвоздея до калашника на тати ми беше окачена рождената люлка, по партийни дела се мяркаха и със сериозни лица пак изчезваха Петър Младенов, Станко Тодоров, Добри Джуров и Андрей Луканов. Аз съм свидетел как четиримата една нощ решиха Тодор Живков да бъде свален. С две-три пушки френгии на рамо за кратко от Африка идваше и пак нататък отпрашваше Пенчо Кубадински, който обаче с потрес и гневен патос отказа високата мокра поръчка. След Байпенчовите африкански иди ми-дойди ми в отряда дълго имаше месо, рога, копита и приказки за ловци-герои в Серенгети.
Винаги загадъчно усмихнат, чичо Сашо Лилов седеше в ъгъла, над лампа жумяща пишеше наведен някаква тайна стратегия, плюнчеше молива в народните болки и чакаше удобен момент да излезе на светло. Понеже светлото утре все се бавеше, в мрачните следобеди всички се събираха и вкупом отиваха да правят пленум. Пленум се казваше, когато всички много се караха за недъзите в българския футбол, а после си пиеха ракията с футболистите. Какви футболисти имаше тогава! Гунди и Котков още не бяха умрели, Стоичков сладко рецитираше "Мамо, мила мамо!", а Гонзо си стоеше на Герена все така непродаден.
Да гледат Рич Форестър, Дим Дуков и Освалдо Риос идваха момчета и от съседния революционен окръг, понеже ние имахме, а те още нямаха телевизор. Веднъж, когато токът случайно спря (после почна да спира три към едно), моите съученици Еди, Краси, Сашо, Гошо, Станка и Андрей използваха тъмнината и в суматохата ми вързаха една пионерска връзка, напоена с кръвта на героите, погледнаха ме съсредоточено и казаха строго: "Димитровско пионерче, за делото на социализма, за щастието на нашата родина – бъди готов!"
Е, повече от 45 години съм готов. Само дето не знам за какво точно. Нося си червената връзка, а от майка ми (също както и у Андреа Селесте) ми остана една носна кърпичка с инициали "Т. Ж."
Което може да се чете, че Тато е жив.
Но което може да означава и тъжно.

19 Януари 2006 10:31
Карагьозен Джо,
Ти изби всичката риба!
19 Януари 2006 11:12
Знаех си, че няма да останем без реконтра. Днес тя е дело на Карагьозения.
19 Януари 2006 11:41
Здравейте и от мене :-))
...
"Жархед"*
(Jarhead)
.
Примирие. Колко ли дълго ще трае, това няма кой да ти каже. Седиме на пясъка далече, скрити от другите и разглеждаме цветните снимки в списанието - Едно спецялизирано издание.
- Ох, виж я тази, не ти ли харесва?
- Харесва ми, но пък виж, не са ли и малко малки... - тук спирам закратко и забивам пръста си в средата на страницата, а от него се посипва златен пясък върху й.- изглеждат като копчета.
- Прав си. Да продължавам нататък?
Кимам с глава и с неспокойни пръсти прелистваме нататък, към следващата страница.
- Ей! Гледай, гледай! Страхотна е! А!? Какво ще кажеш за тази тук?
- Ами, знам ли.. Не е ли малко бледичка?
- Бледа, бледа. Не е никак бледа... Така изглежда от фона на която е снимана..
- Обърни страницата, може натам да има и по-готини... Ето, виждаш ли? Ето Тази е страхотна! Мен ако питаш, тази... на тази..
- Какво на тази, на тази? Ти да не си полудял съвсем? Кафява!?
- Е, какво пък имаш против цвета, сега?
- Тъмен е. Не харесвам тъмните, знаеш го.
- Давай нататък, тогава! Може пък все някоя да... А тази? Нали не, моля те!
- Не разбира се, ти да не си извратен? Отвратителна е! Абе, как може да снимат изобщо такива боклуци. Как евтино изглежда само... гледай, гледай... и това... отдолу как виси само.., абе.. ужас ти казвам!
- Уж, аз да не съм извратен, а ти продължаваш да я гледаш, ами давай нататъка де, че нямам търпение вече, а и главата ми се напече яката.
- Добре де, добре...ето.. тая –не, много е розовkа..., тая -не.., ммм тая.. и тя -не... Ето тая! А?
- Да, тая е супер! Много е яка!.. И всичко си има. Гледай, гледай само какви...
Да, и на мен адски ми харесва.
- Ами, да започваме тогава, че всеки момент може да...
Не можах да чуя по-нататък, нито да отговоря, защото точно в същата тази секунда нещо ме гръмна здравата по главата, после посипвайки с пясък списанието, то тупна върху му и го съдра. Беше футболна топка. Жена ми взе топката и изкрещя в ухото ми, гледайки яростно през рамото ми:
- Нали ви казах да играете по-далече с тия топки! Вижте какво направихте със списанието! - после се обърна към мен и продължи- кажи им и ти нещо на тия гамени бе Перо.
- Деца. Какво да им кажа? Играе им се. Те какво са виновни, че ние избираме нова кухня насред плажа.
- Ти винаги ще намериш някакво оправдание.. хайде, давай химикалката и да попълниш поръчката за кухнята, дето я избрахме преди малко.
- Химикалка!? Ъъъ, забравих я май..аъъм.. нямаше къде да я сложа, .. нали разбираш…
- Кажи ми, че нарочно си го направил, нали така? Знаех си аз, че ...
Ето, че примирието свърши. Но пък Не може да се каже, че се наслаждавах на всяка минутка от него. Сега, спокойно, без каквито и да е угризения на съвестта мога да стана и да отида да си взема една много студена, и много изпотена бира, после да си топна краката в морето и да се радвам на Мира.
*((Или “Бурите не са само в пустините”))
Ваш Перо
(от афсралия:-))
19 Януари 2006 11:56
Верно Бай Цар! Карагьозения е пекан и знае , че вземат ли в Четвъртък чайките да правят джурум , мята лаптопа баш в средата на джурума и вади карагьоз след карагьоз ... и така цял ден...
Джо!!!
19 Януари 2006 12:08
Перко, ти как ма угади чак от Аусралия , че с баба Керпеденица вчера избирахме и което е още по-лошо - купихме нова кухня , обаче не бяхме на плажа...ма , то и у нас , и на плажа всичко е на вили и могили , така , че не е толкоз важно...
19 Януари 2006 12:32
Крю,
да не забравяме, че в хода на перехода АСП от Алтернативна социалистическа партия стана Алтернативна социал-либерална* такава. Тогава и не подозирах, че един ден ще доживея и социал-либералната коалиция (да се свети името й!) и ми беше хипер смешно как така ще е хем социална, хем либерална. Не подозирах и че в епохата на зрелия социал-либерализъм ще се вее гордо и флагът на национал-комунизма, щото не вярвах, че изпечените панслависти, интернационалисти и антиимпериалисти (впоследствие и антиглобалисти) изведнъж се оказаха най-големите родолюбци. Много неща не подозирах. И сега не подозирам. Да взема да не подозирам некои хубави работи, пък белки се случат, а?
* А къде се подвизава лицето Мичковски, този флагман на алтернативния социал-либерализъм и синдикализъм, бай зе вей???
19 Януари 2006 12:35
Г-н Асен Мичковски е един почтен български милионер, шеф на (разбира се) холдинзи и др. публични форми на капиталови д-ва...
19 Януари 2006 12:41
...и др. пубични форми на капиталови д-ва...
Предполагам, печатна грешка сте допуснал, дотторе?
19 Януари 2006 12:49
Да-а-а.
От антрефилето става ясно, че всички са се развили, а професорът още седи в любимата кръчма на Швейк. Как се казваше..."При чашата"?...
19 Януари 2006 12:51
тов. Форца, с това асоциативно мислене, време ви е май да олабите по-сериозно...
19 Януари 2006 13:12
Усещам, Керпи усещам. Ми, честито да ви е. (Надявам се Хубава да сте я избрали :-)))
19 Януари 2006 13:28
Да продължим, все пак, историята за полк. Етанолий Спиритонов. Надявам се да нямате нищо против . Ето го и продължението:

Вибрациите започнаха около два след полунощ. В началото Етанолий не се събуди - само се завъртя странично в леглото и се намести така че да му е по-удобно и приятно. Но уреда беше упорит и трептенията се услилиха. Спиритонов рязко отвори очите си и застина в леглото. Не смееше да се помръдне. През главата му като светкавица премина старата максима, че колкото повече мърдаш, толкова повече... "Брех, маа му стара. Аз да не съм станал обратен?" - беше следващото което премина през ума му. Вибрациите упорито продължаваха, усилвайки се постепенно. Задника му вече забележимо се тресеше. Не че му беше неприятно. Може би наистина беше сменил резбата без да забележи и сега ако се обърне ще види новия си партньор. "Ох, дано поне да е красавец!" се мерна за кратко в един тъмен ъгъл на дясното полукълбо на мозъка му. Изненадан от тези мисли Етанолий бавно се завъртя и се облещи. Зад него нямаше никого. А вибрациите отзад не спираха. И продължаваха да се усилват. Вече се тресеше и корема му.

Чак тогава мозъка му зацепи в правилната посока. Очевидно това беше лукзозния конвертор, бивша собственост на г-н Минчев, а сега изчяло негов. Явно трябваше да го презареди. Батерията му напомняше яростно за това. "Дали да не изчакам до сутринта?" съблазнително се мерна в гореспоменатия ъгъл на мозъка. Не. Той решително отхвърли тази мисъл и стана от леглото.

Прерови три пъти нещата, които му даде доктора, но никъде не откри зарядно. Намери само една трийсе сантиметрова гумена палка с подозрителна форма. При вида и ОНЗИ ЪГЪЛ отново се изпълни с разни мисли, но той ги игнорира и се зачете в инструкзията за експлоатация. Ето какво прочете там:

"5. Презареждане на захранващата батерия.
Поздравления. Вашия уред не се нуждае от специализирано зарядно устройство. Благодарение на нашите най-нови технологии опасността от електрически шок по време на зареждане е сведена практически до нула. Дори не е необходимо да имате външен източник на ел. енергия за да презаредите вашия конвертор. Това го прави изключително подходящ за използване във всякакви условия - както у дома, така и когато сте на къмпинг, на лов, риболов и т.н.

Вграденият във вашия уред генератор на ел. енергия е конструиран така, че да превръща всякакви възвратно-постъпателни движения в ел. енергия и така да зареждате вашата батерия. Половин час енергични възвратно-постъпателни движения дневно е напълно достатъчно за нормалното функциониране на уреда, без нивото на батерията да пада толкова за да се включи вибриращия елемент. Ако все пак вибрацията се включи имайте предвид следното правило: Един час вибрации се компенсират с два часа енергично зареждане.

За ваше улеснение в комплектацията на уреда сме приложили примерен инструмент за зареждане (гумена палка), но вие можете да ползвате всичко с подобна форма по ваш избор.

Желаем ви приятно зареждане."

Етанолий погледна часовника. Беше изминал час и половина от първата вибрация. Това означаваше, че сега трябва да се зарежда нон стоп до сутринта. Той въздъхна, взе гумената палка в ръка и я погледна замислено. Дали все пак да не си купи електрически вибратор - зачуди се той и започна да зарежда.
19 Януари 2006 13:30
Препоръчвам професорите Дайнов и Василев като се срещнат да се разберат, щото днес пишат и преживяват по подобни теми - социални и прочее актуални болести: белким две глави родят повече лечебни идеи
19 Януари 2006 13:37
Джо, Перко, Бай Кар !
Форца,
И аз съм се чудила винаги на съчетанието социално-либерална партия. Ама това е продиктувано от желанието да се покрие целия политически спектър - искате социално, те ви социално, искате либерално, те ви и либерално! Едновременно и у дясно и у ляво, демек според случая.
Хубавото е, че помним. Лошото е, че помним неща, които са се случили отдавна, преди много години...
19 Януари 2006 13:49
Вижте ся, "социално-либерална партия" няма ама нищо общо нито със социалното, нито с либералното. Туй словосъчетание е било измислено за да замени доста по-грубо звучащото "тотално-приберална партия". Но, все пак, същността се е запазила непокътната.
19 Януари 2006 13:51
антре-филе..? става... леко кървавко със задушен аспарагус... залето с произведението на некое добро соусиее... храна за сииота на пубични курпорации... всъшност пубичният холдинг в повечето случаи се преструктурира във фък (физикли ънавойдъбъл къплин')...
19 Януари 2006 14:12
Като гледам тази Алтернативна еди кво си партия се е превърнала в АВТОнаПивна Цокал Ликьорална Партия...
19 Януари 2006 14:32
Снощи, докато работех, реших да попрочета Реконтрата, та да се разсъня. Не успях. Не, това не е "Политическа зима-2".
Но днес наистина е настъпил празник - Карагьозения Джо, Перко, Бай Цар!
19 Януари 2006 14:44
Спрете се бе, хора! Ще ме уволнят!
19 Януари 2006 14:55
Втори ден хонорарите над чертата, а Реконтрите под
19 Януари 2006 15:41
Обаче под чертата всеки може да се пъне безнаказано . Карагьозения Джо, Bai Car,
19 Януари 2006 15:46
>>><<<
Сега става ясно как мама е учила на четмо Карагьозения Джо, под автомата и с червена примка на шията, завършил за интелегент, а станал човек...
Перко, имаш късмет....описал си Керпи, а това не търпи отлагане...
Бай Кар
За целия хор от солисти
19 Януари 2006 15:48
А Бирникът - винаги на линия. Грижата за фиска е на първо място.
19 Януари 2006 16:24
Великанчо ако имаш проблеми с попълване на декларацията и укриването на доходи - насреща съм брато И да не забравиш да намалиш дохода със 780 лв за двете щерки
19 Януари 2006 16:36
фък... малко... къде назе по 500 на идиотче вадят... от таксата, не от прихода...
19 Януари 2006 16:39
>>><<<

Ейиии...открих какво сте, мамка му, открих....без да искам, ама така стават откритията..."хора на солистите!" За целия хор
19 Януари 2006 16:44
>>><<<
Пърпъл за Харви и 500 лесс сия иъ....
19 Януари 2006 16:49
"Хор на солистите"?А може би" глутница от единаци"....
19 Януари 2006 16:56
Общност на индивидуалисти.
19 Януари 2006 17:04
сметам да ги инвестна в адин гурме клас... та да има кво да плюска хайванчето...
19 Януари 2006 17:13
Бирник, благодаря ти, приятелю, за загрижеността. Надявам се да успея да се справя с декларацията, но за укриването на доходи - пази боже, не смея да помисля. Никога не съм го правил. Само събирам двете колонки - приходи и разходи, и за зла участ - все отрицателно число се получава. А веднъж една бирничка ме пита от какво се храня - сигурно искаше да ме осиновява.
19 Януари 2006 17:31
Харви, да не си взел куче?
19 Януари 2006 17:50
Tц! Тц!... Много е тревожно, кога човек няма доходи за укриване. Наистина!

Редактирано от - Azia на 19/1/2006 г/ 17:53:43

19 Януари 2006 17:57
Аслъ В Америка са по-рахат
19 Януари 2006 18:42
Ех-ех какво съм изпуснал, колко народ , пколко авери..... ма пуста лакомия , досвидя ми да платя на майстори да ми сглобят кухнята , та трябва аз ... да таковата...
Бирник, има такава книга " Глутница от единаци " на Христо Стоянов, този, скандалния писател от Смолян , дето обикала Българията като Миткалото и си продава книгите..
Приятна вечер на всички!!!
Четвъртъкът НЕ МОЖЕ да не е благодатен , просто няма как , той (Четвъртъкът) е измислен такъв.... Благодатен..
19 Януари 2006 18:48
....Чао, отивам да се почерпя, че ми писна на канчето. Шъ карам Йордановден по старо му.
19 Януари 2006 20:27
Абе то аз през седмицата избягвам пърцуца, ама като сте рекли. Наздраве и умната, че не секо напъпило е за опрашване
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД