Студеният сибирски фронт настъпи и у нас - североизточен ветрец щипе бузките с минус 15, крайниците стават на дървени трупчета... И кого ли може да сгрее фактът, че това се равнява на 258,15 по Келвин, минус 12 по Реомюр или 5 по Фаренхайт?

На места в страната училищата вече почват да гонят дечурлигата, нищо чудно тая да я бъде и в София - дървена ваканция... Така й се вика, защото по същество си е енергийна недостатъчност - а едно време топлоенергията се добивала главно от дървен материал. Няма дървье за печките в класните стаи - децата отиват да се пързалят и да се бият със снежни топки.

В съвсем близкото минало поне учениците се кефеха на ниските температури - обяви ли се дървена ваканция, настава радост, сякаш лято е дошло. Сега дървената ваканция не е върховно събитие. Щото младежта на днешно време сама си се освобождава от занятия. Кой ходи, кой не ходи на училище, всички изкласяват. Както се казва - магаре да вържеш пред вратата, ще завърши гимназия. Немалко от учениците са удивително нагли, арогантни, неграмотни, претенциозни... и въобще са модерни! Cool...

Някои мислители смятат, че децата са такива разпуснати, защото дървеният господ е отречен като учебно и възпитателно помагало. И затуй бодрото поколение расте с дървена глава. Но като не играе дървеният господ, можем поне за сплашване да се позовем на индуската религия (по Висоцки):

...Но щом си тъп като дърво - ще бъдеш баобаб,

и тъй - хилядолетие, докато не умреш!