Визитка

Българската гордост - проф. Екатерина Трендафилова, която наскоро бе избрана за член на Международния наказателен съд в Хага, е родена в София. Завършила е право в Софийския университет. Била е аспирант на акад. Стефан Павлов. Преподава наказателен процес в Софийския и Великотърновския университет. Получила е престижните стипендии на "Александър фон Хумболт" и "Фулбрайт". Чела е лекции в Токийския университет. Била е председател на правната секция на Съюза на учените и представител на България в комисията на ООН по превенция на престъпността. Сега ръководи направлението по наказателноправни науки към Консултативния съвет по законодателство към председателя на Народното събрание. Тя бе водещ експерт при изработването на новия НПК. Проф. Трендафилова бе избрана наскоро за член на МНС с 82 от 96 гласа. 18-те съдии ще работят по престъпления срещу мира и човечността, геноцид и военни престъпления. Очаква се след месец да положат клетва.



- Професор Трендафилова, според вас трябва ли да се завиши наказанието за педофили?

- Санкционната система по Наказателния кодекс е една от най-суровите в Европа, но това не създава увереност у гражданите, че държавата ги защитава от престъпни посегателства. Неведнъж и аз, и други специалисти сме подчертавали нуждата от оптимизиране действието на наказателно-процесуалната система така, че присъдата да се постановява и привежда в действие в относително кратки срокове. Оправдано е недоволството от множество висящи дела без осъдени лица. По отношение на конкретния казус в парламента решението е в отпадането на депутатския имунитет.

- Наказанието лишаване от свобода до 5 години не е ли твърде ниско?

- Особено чувствителни към престъплението са пострадалите и техните близки - независимо дали е извършено убийство, изнасилване, грабеж, педофилия и пр. Продължаващото с години наказателно производство ги кара да се чувстват забравени и изоставени. Моралното им удовлетворение от грижата на държавните институции ще бъде изпълнението на вече влязла в сила присъда. От друга страна, не бива да се мисли, че лишаването от свобода е единственото приемливо наказание. Въпросът за санкционната система е гореща тема във всички държави. Търси се най-оптималната система от наказания, без да се залага единствено на лишаването от свобода. По данни отпреди година издръжката на един лишен от свобода струва на обществото над 400 лева месечно. Това е много скъпо. А като се добавят и необходимите средства за изграждане на нови места за лишаване от свобода, за оборудването им, за административен персонал и пр., може да си представим каква част от държавния бюджет трябва да се отдели за това. По-добре би било държавата да насочи тези средства към подпомагане на социални домове, вместо да ги влага в затвори. Изследванията показват освен това, че след седемгодишно лишаване от свобода осъденият трудно се ресоциализира. А наказанието освен възмездие цели и превъзпитание.

- Смятате ли, че българското общество е готово част от престъпленията да бъдат декриминализирани?

- Декриминализацията на престъпления с по-ниска степен на обществена опасност е един от начините за ускоряване на разглеждането и решаването на наказателни дела. Претоварването на българската наказателно-процесуална система е част от проблема, който стои пред всички съвременни правни системи. Многократно е посочвано, че освен декриминализация следва да се прилагат и новите за съвременното българско законодателство бързи процедури, да се даде възможност дори на прокурора в определени случаи да сезира незабавно съда с обвинение, без да провежда досъдебно производство. Такъв би бил случаят при залавяне на извършител на местопрестъплението, когато има безспорни доказателства за неговото участие. По новия НПК се предвиждат бързо производство и незабавно производство, които се надявам да бъдат пълноценно прилагани. Само бързи и резултатни процеси ще удовлетворят българския гражданин.

- Дали скандалът с депутата, обвинен в педофилия, катализира дискусията за отпадане на депутатския имунитет?

- Скандалът рационализира дискусията за имунитета на народните представители. Намирам, че законодателят трябва да уеднакви подхода в конституцията към магистратите и депутатите. Статутът на народните представители е от изключително значение заради доверието, получено чрез прекия вот на избирателите. Не по-малко значима е обаче работата на магистратите.

- Има ли логика в аргумента, че ако падне имунитетът, депутатите ще станат жертви на групировки?

- Ако депутатът няма отношения с групировки, ми е трудно да си представя ситуация, когато те ще се възползват от липсата на имунитет.

- Какво е становището ви по предлаганата поправка в основния закон - главният прокурор и двамата върховни съдии да могат да бъдат освобождавани от парламента?

- Намирам за добро решението председателите на върховните съдилища и главният прокурор да довеждат до знанието на Народното събрание проблемите в ежедневната работа на съдилищата и прокуратурата. Това осигурява връзката между съдебната и законодателната власт и създава основа за по-добро законотворчество, съобразено с практиката по приложението на закона. Освен това разделението на властите е само част от идеята на Монтескьо, която в еднаква степен прокламира взаимодействието и баланса между властите. Все пак трите власти са част от единната държавна власт. Повече от нелогично е те да са в абсолютна изолация една от друга. Отстраняването обаче на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор трябва да бъде уредено и съобразно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, по която работя още отпреди нейната ратификация от България. Всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения трябва да има осигурено право на справедлив публичен процес от независим и безпристрастен съд. Тези гаранции трябва да бъдат предвидени и в процедурата по отстраняването от длъжност на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор. Това може да бъде постигнато, както предлагат колеги, в процедура пред Конституционния съд - публична, състезателна, с осигурено право на защита.

- Обезпечено ли е ефективното взаимодействие между прокурора и дознателя и нужни ли са нови законодателни промени?

- НПК заложи на една вярна идея - интензивно разследване и тясна обвързаност между прокурор и разследващи органи. Това трябва да доведе до по-висока разкриваемост на престъпленията и до изграждането на по-силно обвинение. Очакваният резултат обаче няма да се постигне, ако новият подход остане в рамките на НПК. Идеята може да се реализира в подходяща нормативна среда, което предполага провеждането й и в други закони - в Закона за съдебната власт и най-вече в Закона за МВР. Кариерата на дознателя трябва да зависи и от оценката на прокурора, за когото разследва. Само така дознателят ще бъде мотивиран да изпълнява предписаните от НПК задължения за тясно и системно взаимодействие с прокурора при разследването. Така ще се осигури и независимостта на дознателя по отношение на разследването от административния му началник. Декларирането на такава независимост без ефективни законови гаранции е безсмислено. Ако не се осъществи комплексният подход в уредбата на посочения проблем, съществува опасност приетият регламент в НПК за досъдебното производство да причини повече вреда, отколкото да допринесе полза.

- Международният наказателен съд, чийто член сте, може ли да предотвратява етнически конфликти?

- Преди всичко се очаква самото съществуване на МНС, който е първият постоянно действащ наказателен съд в историята на международното наказателно правосъдие, да действа възпиращо по отношение на извършването на посочените престъпления в бъдеще. В случаи на масови убийства, изнасилвания и други престъпления по Римския статут, ако не се приложи националната юрисдикция, МНС може да бъде сезиран от държава, страна по статута, или от Съвета за сигурност на ООН. Прокурорът при МНС може и сам да започне разследване. През 2009 г. ще се проведе първата конференция по преразглеждане на Римския статут. На нея се очаква да бъде обсъдено включването и на престъплението агресия в правомощията на МНС. Агресията е типично престъпление на държавни глави, които инициират агресивна държавна политика.

- Къде ще се изпълняват осъдителните присъди на МНС?

- Според Римския статут държавите-членки трябва да изразят готовност да приемат за изпълнение присъди, постановени от МНС. Това става със споразумение между държавата и МНС. Досега само Австрия е сключила такова споразумение. Затова Събранието на държавите-членки по Римския статут призова повече държави да сключат споразумение за приемане на осъдени лица за изпълнение на наложените им наказания.

- МНС може ли да се намеси в Ирак и да съди Саддам Хюсеин?

- Ирак провежда наказателно производство, в което Саддам Хюсеин е привлечен като обвиняем. Освен това МНС е компетентен само за престъпления по Римския статут, извършени след 1 юли 2002 г. - датата, откогато Римският статут влиза в сила.