"По време на операция "Чисти ръце" арестувах председателя на съда, в който работех, защото вземаше подкупи. В случая важното беше не че той е съдия, не че се е мислел за недосегаем, а че е извършил престъпление и че е взел пари."
Антонио ди Пиетро. Като прокурор той е сред ръководителите на операцията през 1992-1994 г., разтресла политическа Италия. Задържани са 150 депутати, трима премиери, двайсетина министри и много магистрати. Ди Пиетро твърди, че от общо 3000 разследвани в затвора са отишли 75% от тях.
---------------------------------------------
Българските държавници и магистрати спомагат за впечатлението, че дори Румъния се справя по-добре в противодействието на корупцията. Европейската комисия вече й признава сериозен напредък в борбата с подкупността и че съдебните институции са станали по-независими и резултатни.
България само може да мечтае. На фона на родното имитиране на антикорупция чрез списъци, съмнителни скандали, кокошкарски разкрития и общи приказки Румъния създаде специална национална прокуратура за борба срещу корупцията. Само за месец тя арестува група от 12 полицаи, взимала подкупи, започна разследване срещу високопоставени политици, държавници и магистрати и пусна проверки за имущественото състояние на куп доскоро "недосегаеми".
България изостана драматично
Еврокритиките са нищо в сравнение с нагласите в обществото, свързани с корупцията. Всички социологически проучвания са категорични: усещането за подкупност е най-силно за митниците, образованието, здравеопазването, съд, прокуратура, следствие, адвокатура.
И никой не хваща вяра на обичайното оправдание на магистратурата, че съдебната система в никакъв случай не е по-корумпирана от законодателната и изпълнителната. Или че винаги в един съдебен процес поне една от страните не е доволна и си търси извинение за решението на магистратите. Не че няма истина в тези аргументи, но и в малкото изнесени случаи за разследвани за корупция нито един не е доведен докрай.
Всичко се замазва. Дори един хванат с рушвет следовател не е осъден вече 7 г. след ареста. Какво остава да се уличи висш съдия или прокурор? Улики обикновено се вадят, за да се предизвика скандал или да се разчистят лични или професионални сметки. Но за да стане съдебната власт наистина независима, тя трябва да се самоочисти.
Как е сега? Кадровият орган на съдебната система - Висшият съдебен съвет, има стратегия за борба с корупцията и програма за изпълнението й. Специалната комисия по проблема във ВСС няма почти никакви правомощия. По настояване на прокуратурата съветът прие, че комисията не може да има разследващи функции. Така дейността й бе ограничена до проверки, писане на отчети, срещи със сродни звена от други власти. Самата прокуратура пък си създаде специален отдел със същия предмет на дейност. Има и неколцина спецполицаи в НСБОП, които би трябвало да разследват корумпирани магистрати. Безнадеждно е обаче от тези структури да се очакват забележителни акции за очистване на системата.
За да започне разследване срещу корумпиран висш несменяем прокурор, следовател или съдия, е необходимо главният прокурор да поиска и да получи от ВСС сваляне на имунитета му. Чак след това може да се използват специални разузнавателни средства (СРС) - подслушване, следене, филмиране, които да се закрепят като доказателства в евентуален процес срещу магистрата. Но какъв е смисълът? Процедурата по свалянето не е тайна. Щом като знае, че ще бъде подслушван, ще си позволи ли заподозреният да остави доказателства?
Попадаме в
омагьосан кръг, от който при сегашното законодателство няма излизане
Обикновено гори по някой следовател, достатъчно глупав да вземе пари на ръка. В този случай има възможност за арестуване при "заварено тежко престъпление" и не се взима предварително разрешение от ВСС. Но корумпираните магистрати по върховете отдавна са в света на високите технологии, на анонимните банкови сметки и на "услугите" от типа обучение на деца, автомобили, строежи на апартаменти или къщи и т. н.
Проблем има и изобщо с разрешенията от съда за прилагане на спецсредства спрямо магистрати. Явно за следователите е по-лесно, отколкото за прокурорите и съдиите. Дори и МВР се оплака, че като става дума за съдии, колегите им се запъват и трудно разрешават подслушване. Друг въпрос е, че има опасност по силата на вътрешноведомствената омерта нароченият за разследване съдия да бъде предупреден. И дотук с лова. Да докажеш корупция без СРС е бита кауза.
Не е за подценяване и опасността събраните по този начин данни да послужат за други цели. Преди близо година главният прокурор Никола Филчев поиска наказание за магистрат от Върховна касационна прокуратура и двама високопоставени съдии. На членовете на ВСС бяха дадени свалени от подслушване отпреди две години разговори между адвокат и негов клиент, между адвокат и прокурор, между съдия и обвиняем и т. н. В разговорите се предлага ходатайство по съдебно дело, оправдателна присъда срещу 2000 лв. и подобни.
Веднага обаче възникна въпрос защо се вадят стари данни. Още тогава е трябвало веднага да послужат за снемане на имунитет, ако са били достатъчни. Иначе е трябвало вече да са унищожени. Историята се потули. Но е добро доказателство как всъщност системата се бори с корупцията в редиците си.
България има още два месеца, за да обърне негативната тенденция. Брюксел чака конкретни резултати. Могат да се свалят имунитети, могат да се проведат знакови операции, арести и т. н.
Засега обаче нещата са зле. Доказателство е историята със списъците на корумпирани магистрати, които Никола Филчев изиска месец преди края на мандата си. Постави и тридневен срок, а след това щеше да предостави информацията на президента, премиера и медиите дори. Срокът изтече - и нищо. После следствието обяви, че е дало 29 имена, а МВР - 10. Висш съдия откровено нарече инициативата "пушилка". Прокуратурата призна, че справките са обобщение по стари случаи. Междувременно ВКС показа и отговорите си на поставени от Еврокомисията въпроси за свършеното срещу корупцията.
За политиците са отчетени две дузини разследвания , в графата "съдебна власт" има само 6 случая - за четирима следователи, един прокурор и един съдия. И делата все още не са приключили на всички инстанции. Прокурорът е оправдан, двамата следователи и съдията са осъдени условно, а делата на останалите двама следователи още не са минали и първа инстанция. Толкоз.
България не може да се похвали с нито една окончателна присъда срещу подкупен магистрат. Преди година по вестниците следователи твърдяха как прекратяването и смачкването на едно дело "струва" между 20 000 и 50 000 евро, че има поръчкови разследвания. Никой не ги опроверга, но и не тръгна да рови по случая.
Какво да са прави?
- Да се създаде отделна служба или агенция за корупцията по високите етажи.
- Да се създадат вътрешни звена в съдебната система за разследване на корупция. Подкупните магистрати да бъдат съдени от специализирани съдебни състави.
- Създаване на единен класификатор на номерацията на делата, ефективен граждански контрол, строг подбор на персонала чрез задължителен конкурс, времеви стандарти за администриране на делата
- Инспекторатът на правосъдното министерство да може да проверява движението на делата във върховните съдилища и преписките в двете върховни прокуратури, а не само до апелативно ниво.
- Въвеждане на строга отговорност на адвокатите при злоупотреба с процесуални права.
- Въвеждане на задължение на съдиите по граждански дела да обявяват решенията си в открито заседание, а не както е сега, само писмено и в "срок", т.е. някога и неясно как.
- Обстойна проверка на имущественото състояние и на подадените декларации по публичния регистър на всички съдии, прокурори и следователи, като се започне отгоре надолу.
- Специални съдии да разрешават използването на разузнавателни средства за уличаване на подкупни магистрати. Необходима е и законова промяна, която да позволява използване на СРС без оглед имунитет и несменяемост.
|
|