Натегачи. Попитайте няколко студенти какво мислят за студентския съвет в университета си и със сигурност ще получите тъкмо такъв отговор. Това не е случайно. Независимо от случаите, когато анкетираните изразяват обикновена безучастност към ставащото в университета или моментна мизантропия, обобщението си има основания. Самите представители на студентските съвети признават, че сред тях има немалко хора, които се устремяват към студентското лидерство не толкова от любов към организационната работа и хъс да променят нещо в университетското ежедневие, колкото от амбиция да попаднат във височайшето полезрение на академични и политически ръководства с надеждата да получат достъп до ложите им в бъдеще.

Малко са студентите, които вършат реална работа в съветите. Тъкмо на тях се крепи схващането, заради което са създадени тези съвети - че студентите, като потребители на висшето образование, т.е. по презумпция най-заинтересована страна в него, следва да имат дума в управлението на университета.

През октомври миналата година например студентите от Архитектурния университет се пребориха с намерението на ръководството да санкционира загубилите студентски права. По настояване на студентския съвет УАСГ отмени таксата от 500 лева за възстановяване на правата, регламентирана в правилника на университета. "Всяка година има прекъснали, които искат да си възстановят правата, но правилото за таксата не се спазваше до момента", припомня си перипетията Костадин Попов от студентския съвет. Съветът многократно поставял искането то въобще да отпадне с мотива, че нарушава конституцията (в нея е записано, че всяка такса трябва да бъде регламентирана със закон), но ръководството отказвало. "И миналата година изведнъж реши да го приложи - оказа се, че 300 - 400 души (от близо 3000 в университета) горят". "Положението беше на нож, но след няколко публикации в ежедневници и едно телевизинно интервю с ректора половин час преди началото на акдемичния съвет членовете му



се сетиха, че таксите

са незаконни



и ги махнаха от правилника".

Преди време пък, обяснява Костадин, по настояване на студентския съвет били променени учебните програми. "Седмичната ни натовареност беше 36-42, което е някакъв ад - прекарваш по 8-10 часа в университета! В множество елитни западни вузове аудиторната заетост е не повече от 25 часа. В Принстън да речем, в Йейл също. В Принстън учат горе-долу толкова студенти, колкото и тук. Реално погледнато, там обаче като завършиш, идват да те канят да работиш, не ти да кандидатстваш. Докато тук никой няма да те пита за работа, нали. И успяхме да намалим ...."

Според закона за висшето образование, продължава с един от нерешените проблеми студентът, ако има няколко преподаватели по един и същ предмет, всеки може да си избира кой от тях да му води лекциите. "Това право обаче е само на хартия", казва Костадин. "Ако всички студенти изберат единия преподавател, ректорът ще пита какво правим с другия". Той може и да няма качествата на по-предпочитания си колега, но не може да бъде уволнен, понеже е на основен трудов договор - "и сега



персоналът на университета

е 1/4 от броя на студентите!"



В общежитията на УАСГ обаче успели да предизвикат уволненията на редица хора, от които преценили, че няма полза. "С много доклади например уволнихме един инспектор по настаняването. Студентите пищяха например, че им искал пари да ги премести от една стя в друга. Събрахме цял куп жалби и ги показахме на ректора".

"В Студентски град сме виждали куп безумия", казва Костадин. Ровейки из фактурите на блоковете на УАСГ, студентите се натъквали на куриози като покупка на тоалетна чиния за 100 лева или поправка на хладилник в общежитията ("а ти виждал ли си някъде хладилник в Студентски град, който да е собственост на блока"?). Поискали да видят финансовите отчети на общежитията и стола, които били слети, за да установят кое е на плюс и кое - на минус. "Блоковете и стола имаха общ директор и преценихме, че трябва да го махнем. Как да стане това обаче, без той да може да съди университета? Тогава ни хрумна да ги разделим и човекът съответно беше съкратен."

Преди време и студентите на Шуменския университет махнали директора на тамошното общежитие и стола и поели сами контрола върху трите блока, разказва Васил Тодоров от ШУ. Оттогава, по думите му,



студентският бит

там разцъфтял



От депозитите за стаи купили бойлер на трите блока и открили топлата вода. В университета имало интернет-връзка, която се плащала на 24-часова доставка, която нощем обаче била излишна. И студентите се договорили да ползват въпросната доставка в общежитията. Където има и кабелна телевизия.

Променили си менюто на стола. Допреди 5-6 години блоковете затваряли в 0 и отваряли в 6 часа. Сега нощен час вече няма.

"Мен битовите истории пък не ме интригуваха, по-интересно ми беше качеството на образованието", казва Благослава Лумбева, която допреди около година е била в студентския съвет на СУ.

Например, преподаватели, които не си вършат добре работата. В специалност Българска филология, спомня си Благослава, дисциплината педагогическа психология водела възрастна преподавателка, която четяла "допотопни" лекции. "На всичкото отгоре не позволяваше отсъствия от лекции, които, според правилника на университета, не са забранени. Държеше всички да пишат в тетрадки от 60 листа,



заглавието на урока

да е с цветен химикал



и проверяваше - като в училище". Попитали декана за преподавателката и се оказало, че не е на договор в нейния факултет. Попитали във философския - нямало такова име, говорили и с педагогическия - същото. Оказало се, че е хоноруван преподавател. Тогава Благослава и другите представители на Славянския факултет в студентския съвет направили подписка срещу нея, връчила я в деканата, и успели да я махнат. По-трудно обаче студентите могат да уволнят преподавател, който е на трудов договор. "Успявали сме и това да направим. Макар по-късно да ни стана ясно, че деканът е имал намерение да назначи свой близък, тоест недоволствайки, сме били и негова маша".

Студентите не винаги могат да повлияят на решенията на академичния съвет, в който участват по няколко техни представители, обяснява Благослава. "Веднъж например пред очите ми се гласува безумното решение да се отделят 200 000 лева за басейн в базата на университета в Крапец. После като питах преподавателите, се оказа, че някои



даже не са знаели

какво точно гласуват,



понеже на съвета се обсъжда не самата идея, а точка в дневния ред."

По закон представители на студентския съвет трябва да участват в заседанията на академичния. Или на съвета на настоятелите, в случая с частния Нов български университет. Анонимни студенти около студентския съвет на НБУ обаче се съмняват, че законът действа реално в техния вуз - "уж има някакви представители, но ние никога не сме ги виждали".

Тукашният студентски съвет действа едва от миналата година. Преди това е имало някаква студентска организация, която поставяла искания за промени в университета, но ръководството отказвало да ги изслуша, под претекст, че тя няма статут на Студентски съвет. В департамента по кино, реклама и шоубизнес например управата на НБУ премахнала изискването кандидатстващите да представят свои рисунки на изпита и оставило само общообразователния тест, което разгневило студентите, понеже така пада качеството на департамента. Ръководството обаче не им обърнало внимание.

Щатът, както в държавните университети, и тук е проблем, според тях, само че с обратен знак. Неотдавна административният персонал бил съкратен почти наполовина и с бумащината, с която се занимавали секретарките, били нагърбени преподавателите, което според студентите, обременява работата им. По думите им, настоятелството на НБУ проявява "тоталитарно незачитане" на студентското мнение.

По тази причина единствените сфери на дейност на настоящия студентски съвет са спортната и университетските гуляи.