14 Февруари 2006 00:12

сирьозен фък...

14 Февруари 2006 00:31

Да се чудиш зарезанско ли е или валънтайнско

14 Февруари 2006 00:50

>>><<<
За такива народната мудрос казва "ти го пуснеш под одъра, то се качи на одъра"...и..."не требе ми Минке кандило, виж какво се е одър вило!"...
А... Народа е мъдър.

14 Февруари 2006 00:52

Не мой се чуди.

14 Февруари 2006 01:37

14 Февруари 2006 01:45

Еееееее, тва много валънтайнско, по български!... Поздравления!
Бех чел някъде, че средностатичстическия мъж на планетата - мисли и гледа средно по 2 чАса на ден (за) цици...
Мисля, че интервюираните са били малко скромни!...

14 Февруари 2006 04:54

14 Февруари 2006 06:03

Зашантобрияващо!

Просто свялям капа мълчаливо и се навеждам доземи.

14 Февруари 2006 09:03

некой май одъртява.. в такива едни моменти мъдростта нахлува неумолимо.. както цицоподобен мерак за буля в главата на изпаднал в кома мераклия изпружен надървен матрак

14 Февруари 2006 09:06

щех да пропуснем.. граци.. при такива едни чинни поклони обаче не рискува ли човек да изложи на външни рискове и опасности задните си части

14 Февруари 2006 09:06

О-хооо!
Браво, Шант! Таман за св. Валентин!

14 Февруари 2006 09:08

да бе.. верно фул.. от ватикана съобщиха са пратили две монахини да го препечатат в католическа искра

14 Февруари 2006 09:11

кого да запечатат, другарю? не се гаси туй... мерака, де.

14 Февруари 2006 09:19

Честит празник на всички влюбени във ВИНОТО!!! За мераклиите празникът е 365 дни.

14 Февруари 2006 09:21

Верно си е серьозен фък Доста мерак има още у тоя прзн прклт и шнтв; евала агайн&агайн бе, брато

14 Февруари 2006 10:09

Какъв е този прозорец с куки? Този въпрос може прибързано да зададеш ти - внимателно четящият читател, завършил вероятно СПТУ по дърводелско дело. Как така какъв - пиратски. Прозорецът не беше от обикновени чамови черчевета, производство на "Карабулев" или някой цех във Велинград, а беше истински пиратски джам. Довлече го при последното наводнение реката.
Нощта, онази юлска лятна нощ, беше по-черна от съдийски шорти, дъждът се лееше бясно, сякаш полудял служител на автомивка изразяваше синдикалния си протест, а светкавици от по 200 и повече волта разсичаха като с мачете мрака. Величко беше сменил вълнената си нощна шапка с шапката за плуване на внучка си, която малката беше забравила при последното гостуване. Жълтите гумени маргарити придаваха холивудски вид на суровото му, побеляло, покрито с няколкодневна гъста брада и две брадавици лице. Величко се канеше, подготвен адекватно за пороя, да скочи в леглото и заплува жабешки в морето на Морфей, когато силен шум, от удар на нещо в прага на вратата, го накара да поскочи и докосне с венчелистчето на една от маргаритите тавана на малката му стаичка. Мъжът плюна в пазвата си. Почувства влагата по корема си, никога бе уцелваше, когато плюеше, а и потникът му беше стар и размъкнат. Страхът обаче изпищя и се разтвори безследно в нощта. Вече безстрашен Величко отвори вратата. В следващия миг изкрещя. Остра, пронизваща болка го накара да изкриви неестетично чертите на носа си - нещо явно го беше пронизало. Погледна левия си, бос, ако не броим окосмението, крак. В него беше забита кука. Около нея шуртеше кръв и обагряше метала в моравочервено. Величко отмести погледа си, бавно, като опитен оператор на БНТ. И тогава го видя. Пиратския прозорец - с две куки вместо ръце. После Величко изпадна в традиционен несвяст. Когато се събуди, или дойде на себе си, ако искате го кажете, слънцето беше високо и един вискокомерен лъч от него се прокраждаше през прозореца. Но това не беше старият му еднокатен прозорец. На същото място стоеше прозорецът от кедър, с потъмнелите сребърни куки, довлечен нощес. Какво беше станало снощи? Величко не знаеше, нямаше айдия, дето се вика. Но вместо с помощите от кметството, реши да се утеши с този нов стар инвентар.
Оттогава, щом заспеше, Величко чуваше прибоя на океана, крясъци на обречени търговски екипажи, женски смехове, топовни изстрели, тракането на желязо, шума на виното в дебелостенни чаши, даже припукващото пламъче на капитанската свещ. Пиратският прозорец стана част от живота му. Най-шантавата, дивата приключенска негова част.

14 Февруари 2006 11:14

Отдавана следя т.нар. Шантобриан - още от ученическите му години, въпреки че беше в класа на колежката ми. Днешната реконтра страшно ме зарадва в началото. Един такъв кротък, уравновисен, хормонално нивелиран словоред, накиснат в обуздана и обяздена еромантичност. Пчеличките направо не могат да се отлепят от медоносната сладост на изказа, а също и една от друга.





Точно си виждах отражението в монитора да кима с кок и стигнах пасажите с мерака на главния герой. Меракът (му) направо зашлеви морала (ми) и сега съм цялата в ... руменина. Може би шалът ми пуска боя като се запотя!

Редактирано от - И ся ко? на 14/2/2006 г/ 11:18:35

14 Февруари 2006 12:37

ного влажно зе да става тука ако некой има влагочистител да услужи на госпожа исяко да не фане хрема у тоя студ..

14 Февруари 2006 12:46

Грижовен сте, но пламъчето в очите ви издава.

14 Февруари 2006 12:50

Бях се заканила да заобикалям отдалеко, откъм Подгумер, че и оттатък Балкана, тържището Илиенци, ама - на. Не, няма от какво друго да е. От шала е - китайски боклук. И понеже е дълъг, виждате, чак крачолите са ми подгизнали. Крача в студа и оставям коловоз - всичко зад мене замръзва. Една старица с цайси се подхлъзна и се строполи, ма да внимава - аз да не съм куче-водач на разни там пенсионерки. Става ми все по-трудно да ходя обаче - започват да се стягат и крачолите ми, ще замръзнат много скоро, май. Ще ми си прекатурне и кока от тази разкривена походка - наклонил се е като кулата в Пизда. И за всичко е виновен този Шантобриан, така наречен. Аз и в детската градина имах подозрения за истиската му същност, макар да беше в друга ЦДГ и в друг град. Овлажни ме с тези мераци гадината. Ето и на термометъра на Плиска влажността скочи с двайсет пункта, докато пресичах подлез там. Ах, този мерак!

14 Февруари 2006 12:54

Издава те, издава тееее

Брато, да не пострада кредитния портфейл?

14 Февруари 2006 12:55

Отнюд

14 Февруари 2006 13:02

Я кажи ся къде си учила и ще ти кажа, дали той познава колежката ти. Днес е Свети ден и всякакви ероволности са позволени. Доторе, другарю
***
Величко стигна до буля Тренчовица и вдигна гьостерицата. Бой, бой, бой - и отупа прането. Младата жена го обгърна с поглед на благоговение и почитание и коленичи да му целуне ръка. Смутен понечи да я дръпне, но усети как пръстите му един по един потънаха в топлата й и влажна уста, а езикът й брулеше артритните му възли и заличаваше старческите грапавини.
-Дядо Величко, да беше ударил един път и връз мен, че тоя, моят, като се прибере след пет ракии, на кривака му и куца муха не може да се подпре - изплака тя, бършеше сълзите си с опакото на разгащената му риза и мокреше кюлотите му.
Величко хвана булката за раменете и бавно я повдигна. Загледа се в гърдите й, които трептяха на вълните на радио "Порномантика". Заслуша се в песента и зарови главата си в тях. Усети две нежни ръце да примъкват гьостерицата му. В миг тя се озова под робата, приплъзна между копринено меките й бедра и оттам насетне загуби дирите й.
Буля Тренчовица стенеше като локомотивно депо и цветята наоколо проглушени бяха свели лица. Градинските колове се мъчеха да се изскубнат и се скупчваха все по-близо. Привързаните по тях домати наедряха болезнено, сцепиха се и сокът от тях обля земята и тя цялата почервеня. Величко се отърси, отвори очи и се видя нагазил до колене в консервна фабрика. Намери гьостерицата си, извади я и отиде да подкара говедата.
-Ей, мама му стара, да бех по-млад, какъв уй щех да й тегля на тая буля, ма пуста старост ... - затерза се Величко и избърса дряновицата си о гърба на Сивушка, която гледаше неразбиращо.
***

14 Февруари 2006 13:06

Изруд

14 Февруари 2006 13:11

абе образ.. позеленех от смех.. както е изобразено на последното фото..
и отгоре и отдолу се смех ако некой пита що е то.. отговора е че си ти.. а не несръчен гимназист с проблеми в еякулацията.. както вероятно срамежливо госпожа исяко би решила.. преди да се изчерви

14 Февруари 2006 13:23

Да наистина. Всичко започна с прозореца. Стария пиратски прозорец тайнствено бе заменил чисто новата алуминиева дограма, която бе монтирал само преди месец. При това само в спалнята му. Останалите прозорци останаха да зеят зловещо празни като избодени очи на лицето на фасадата на къщата му.

След това дойде одъра. Случи се около месец след историята с прозореца. Беше също такава бурна нощ като предния път. Ярки светкавици раздираха черната плът на небосвода следвани от разтърсващите експлозии на грамотевиците. Дъжда се лееше като кръв от разкъсана артерия, а вятъра свиреше призрачно в празните дупки на прозорците. Стария пиратски прозорец се отваряше и затваряше от поривите на вятъра като паст на гладно чудовище излязло из дълбините на ада, а сребърните му куки се протягаха зловещо към Величко заплашвайки да го зграбчат в една последна фатална прегръдка.

Величко лежеше сгушен в новата си спалня, поръчана преди около три месеца от каталога на IKEA и получена само преди седмица. Новия матрак със незнамколко си зони на чувствителност и пухения юрган създаваха чувство за комфорт и сигурност. Величко вече се унасяше в прегръдките на Морфей, когато един изключително силен порив на вятъра издуха юргана от леглото му. Величко стана взе си юргана и отново се отпусна наслаждавайки се на удобството на новата спалня. Вятъра отново подхвана юргана му. Величко се вкопчи в него с двете си ръце, надявайки се със собствената си тежест да задържи непокорния юрган. Дали просто не беше ял достатъчно на вечеря, дали това че отиде до тоалетната преди да си легне или просто генетически заложеното в перата на пухения юрган желание за волен полет бе по-силно от силата на тежестта на Величко, но при поредния порив на вятъра, пухения юрган се изду като платно, повдигна нещастния човек от удобния матрак и го захвърли безмилостно на пода като използвана носна кърпичка за еднократна употреба. Това вече бе прекалено. Величко решително се изправи. Грабна пухения юрган и се отправи към банята. Това бе единственото помещение в къщата, което нямаше прозорци. Намести се свит на кравай във ваната, уви се с юргана и заспа непробудно. И засънува сънища за пирати, за бурни океански нощи и героични морски битки.

Топовни гърмежи и звън на саби отекваха още в мозъка му когато се събуди. Изпълзя внимателно от ваната. Бавно се разгъна и се изправи. Протегна ръцете и краката си докато костите му изпукаха. Грабна юргана и го понесе към спалнята. Слънцето грееше жизнерадостно, птичките пееха весело и безгрижно и всичко предвещаваше един приятен летен ден изпълнен с удоволствия и наслади. Величко стигна до спалнята и посегна да отвори вратата. Ръката му увисна безпомощно във въздуха. Вратата беше изчезнала. Беше хубава врата дъбова, не като евтините картонени боклуци които се продаваха навсякъде. Огледа се наоколо. Всички врати в къщата бяха изчезнали. Дали ги беше отнесла бурята? Също както се случи с прозорците му миналия месец. А после комшията му (не Тренчо, а Кънчо - оня от другата страна на улицата) купи нова Хонда (не съвсем нова, ама по-нова от стария москвич дето караше дотогава) на щерка си дет е студентка в Шумен. Величко подозираше, че Кънчо му е отмъкнал прозорците, но полицията не можа нищо да докаже. Оплака се дори и на генерал Спиритонов, ама оня му каза, че е спец по откриване на президенти, а не на прозорци и така и нищо не направи. Но подозрението си остана.

Реши да остави юргана и да отиде направо при вероломния си съсед за да го пипне преди да е пласирал стоката. Влезе решително в спалнята и отново се спря като вкаменен. Новата спалня от IKEA също беше изчезнала. На нейното място най-нагло се беше разположил стар и очукан дървен одър, най-вероятно излязъл от килиите на някой зандан. На дървото ясно се открояваха издълбаните с пирон надписи "Колю беши тук - 1973" и "Мима е дъбест". В следващия момент Величко се опомни. Тичешком премина през всички стаи в къщата. Стъпките му кънтяха в празните стаи като ударите на часовник отмерващ последните мигове от живота му. Като се върна в спалнята разбра, че това наистина са ударите на вехтия стенен часовник, останал му за спомен от вуйчо Слави, който му го беше подарил като се върна от Коми. Тогава разбра, че краят му наближава.

14 Февруари 2006 13:26

Супер - продължение по случай двойния празник ли... или просто разточителство на природни дарби...
Бъди здрав, друже!

14 Февруари 2006 13:40

не прекаляваш ли с тва кафе фуле.. не че ми е работа.. ма не е ного здравословно по такъв стакан на екс
бай кар..

14 Февруари 2006 13:49

Часовник от Коми (от вуйчо му Слави)
отмерва го времето - без да се бави.
Лежи си Величко на смъртния одър,
ала меракът във него окзава се бодър
и порив на вятъра вдига юргана
там буля Тренчовица е ....ана.*

* приспана

14 Февруари 2006 13:57

Славенка свърши надве-натри с прането и като хвърли още един поглед към чардака, дръпна се, за да се позакрие, до стената на обора.
- Слушай, Величко... - започна тя - не мога вече да трая... Ела по-близо бре, проклетнико!
И грамадните й гърди, бели като мляко, които стремително пълнеха кенарените тънки нагръдки, се надигнаха и шавнаха като два живи, прегърнати лебеда.
Тя не посегна да се прикрие, а с онова ритмично движение на прегръдка посегна да поправи косите си отзад и широките ръкави паднаха до раменете, и голите й ръце, бели, млади и гъвкави, зашаваха като две страстни животни, които търсят да се уловят.
Класика, нали, приятелю Шант.

14 Февруари 2006 14:01

Един различен Шант!

14 Февруари 2006 14:06

A аз се зачудих защо реконтрата седи като клъцната в края и, точно когато взе да става интересна . За продължението
бай кар и останалите,

14 Февруари 2006 14:07

14 Февруари 2006 14:10

останалите или настиналите.. че нещо не се чете при нас

14 Февруари 2006 14:14

Г-ца аце изглежда е участвала в мача на италианките по хокей на лед с канадките вчера (0 на 16), затова е още леко замаяна и с разфокусиран поглед

14 Февруари 2006 14:16

А Кънчо и Тренчо двама в комбина
спалня модерна, дошла от чужбина,
врати, канапета, контрабас и пиано
днес на битака продават отрано.
Има килим, два тигана, даже тапет -
тях ще получиш срещу ***** /BGN 5/,
има и баня, сглобяема, с вана -
тука обаче отнасяш ***** /фактура/.

14 Февруари 2006 14:18

Ей, чакайте да са обадя , че да са класирам между останалите.... ... и малко настиналите , щото идвам от едно лозе... много хубай го зарязахме , много вино изпихме ... и огън палихме и суджуци и сланина пекохме , ама сега ша ида да дремна малко, щото както върви довечева ша валентиня.... пак Шаонта утре ша го чета ... сега малко имамсмущение въ говора и вървежа... Шант, соори!

14 Февруари 2006 14:19

Шаонта да не би да се казва клисара на Шао Лин

14 Февруари 2006 14:20

Въх мари, божке, кво ма направи пустият му дядка. Държелив бе, на тия години на моя пиен непрокопсаник, дето и сега не става мукает, само опиканите му гащи ще пера, освести се була Тренчовица, която така и не разбра, че тая гьостерица не беше оная. То хубаво, ама каква е тая доматена каша, ми, ми, отиде ми реколтата, отидоха ми консервите, затюхка се тя , избърса бързешком сапунени ръце в мократа роба и с още треперещи нозе забърза към избата, откъдето долетя долетя дрънчене на празни стъкленици и капачки.
Когато с двете торби буркани се върна на двора, меракът на дедо Величко вече беше стъкнал буен огън, а отгоре му, в опушена разлата тава, гъстата доматена благодат весело бълбукаше и палави мехурчета глезено се плезеха на влюбените врабчета в клонаците на кривата круша.

Таман и проснатото пране на простора вече беше изсъхнало.

Редактирано от - Сибила на 14/2/2006 г/ 14:22:20

14 Февруари 2006 14:21

Не, ключаря на Валонската Кула, ама след ока домашно вино керпедешко

14 Февруари 2006 14:24

Grosse fiken!

14 Февруари 2006 14:40

14 Февруари 2006 14:44

ТЕСТ
за кандидатстване в езиковите гимназии след 7-ми клас

Държелив бе, на тия години на моя пиен непрокопсаник, дето и сега не става мукает, само опиканите му гащи ще пера, освести се була Тренчовица, която така и не разбра, че тая гьостерица не беше оная.

Кои страни от социалната действителност е пресъздал авторът най-ярко в горния абзац?

ОТГОВОР /задраскайте един от възможните отговори - а, б или в/ - 10 т.:

а/ Проблемът с алкохолизма и свързаните с него бъбречно-полови смущения, включително нощно напикаване, водещи до семейни конфликти и изневери в капиталистическото общество;
б/ Отчуждението на буржоазната домакиня и отрицателното й отношение към облагородяващия домашен труд - изпирането на гащите на нейния любим, оцветени в топли жълто-оранжеви петна, сивмолизиращи слънцето и мъжкото начало, вместо радост, удовлетворение и морална наслада, за нея е противно бреме, непосилна експлоатация и неприятна хигиенно-санитарна обязаност;
в/ Възхищението, уважението и преклонението на младото селско поколение, възпитано в патриархалния морал, закърмено с народните традиции, към възрастните, към по-старите баби и дядовци и артефактите, символизиращи тяхната мъдрост - гьостерици, боздугани, тояжки, летящи метли.

МОН

14 Февруари 2006 14:50

"...Дали просто не беше ял достатъчно на вечеря, дали ....," - запита се озадачено Величко, "ама, всъщност пък, какво съм ял?". Замисли се . Колкото по- се замисляше, толкова по-гладен ставаше.
В устата му изведнъж изби слюнка. Опита се да я преглътне. Веднъж успя - мъчително я изпрати надолу по хранопровода си, но тя не засити изгладнялото му същество. "Гладен съм! Гладен съм!" -крещеше наум, защото не можеше да отвори уста и паниката му, че ей сега ще се гътне от глад нарастваше. Не стига това, ами и езикът му едва смогваше да гребе и изтласква към гърлото слюнката, която заплашваше да го удави или ако отвори уста да се излее и повреди пухения юрган. Бузите му се издуваха до пръсване в усилието да държат устата здраво затворена, за да не се излее оттам потока от слюнка и остатъците от онова, което така и не можа да си спомни, че го е ял, но бе останало тук-там по зъбите му, докато не го откърти в обезумялата си ярост устната течност. Повреждането на юргана, разбира се, изобщо не влизаше в сметката и изгладнелия му мозък трескаво се зае да търси варианти хем да спаси пухкавата завивка - гордост за дома му, хем да спаси тялото му от глад. "Ще ям!!!"- вече си изрева той. Наум естествено. Взел веднъж решението, немедлено си заповяда да преглътне. От неистовото усилие очите му се оцъклиха, но когато възвърнаха обичайното си положение в орбитите си, ги накара да се фокусират върху коридора, по който се стигаше до кухнята. Захвърли юргана, отвори изтерзаната си уста, за да поеме въздух и се затича да яде.
След трескавото ровене в хладилника извади от търбуха му една купа със замръзнала мусака, малко изсъхнал салам, плесенясал къс кашкавал и тенджера със спаначена манджа, на повърхността на която плуваха оранжеви парчета мазнина. Саламът на кучето извади, за да прибави все пак нещо що-годе вкусно към тази отвратителна анти-апетитна компания. Отчаяние запъпли по мозъчната му кора. Щеше да умре от глад... Слаба утеха му беше, че след смърта му щеше да остане неповреден пухения юрган...
Изведнъж го осени спасителна мисъл. "Ами, да, да, да-а-а!Боже, Господи, как можа да забрави?!" В следващия миг летеше като обезумял към кабинета си. На бюрото му бе подпряна деловата му чанта. С треперещи от нетърпение пръсти я отвори и затършува. След кратко ровене извади омазнено кръгло нещо, куп документи - измачкани и лоясани, които без колебание запрати зад гърба си. Седна на пода като не пропусна да въздъхне облекчено няколко пъти. Нетърпеливво разви кръглото нещо. Само един поглед върху Него му бе достатъчен. Затвори благоговейно очи, затаи дъх, вдиша дълбоко аромата и после с едно рязко движение впи алчно зъби в голотата му... Отхапа... Устата му се изпълни с Него... О-о-о... Ако можеше, в този миг би простенал от удоволствие.
Да стене не можеше, но пък задъвка. О, как задъвка! Дъвчеше и мляскаше и от очите му течаха сълзи, а ушите му пукаха лекичко в такт с мляскането. По брадата му заизвива струйка слюнка, примесена с мазнина. Отхапа пак. Дъвка. Мляска. После направи пауза като взе в две ръце Нещото, благоговейно го отдалечи от очите си, за да види до къде е стигнал и продължи... Завърши свещенодействието с гръмко оригване, което окончателно освободи стегнатото му в страха да не загине от глад тяло. Тогава се отпусна назад и опря гръб о бюрото си. "Каква Баница, Боже мой! Каква Баница..." При спомена за Нея примлясна. След малко се сети, че би могъл да прибави към нея и боза и от яд, че досега е лапал мухи, отново зарови в чантата. Изпоцапаното, но все пак пълно шише намери на дъното. Изчегърта капачката и изсипа гъстата и тежка течност по посока на Баницата.
"Като си помисли човек, хубаво направих, че забравих за тях сутринта. Ако ги бях изплюскал, сега какво щях да ям. Направо щях да си умра!".
От умиление в подножието на бюрото си, там, на мястото където бе спасил тялото си от гладна смърт издигна олтар на Баницата: отдолу подложи омацаните документи, после мазната й обвивка, изправи шишето от боза, а до него - чорапите, които изпаднаха от чантата, докато ровеше в нея, за да търси бозата. Беше ги свалил онзи ден, щото му стягаха и набутал в чантата, поради липса на джобове, но бе забравил за тях. Е, какво пък. Поне сега имаше с какво да се обърше. И те дори миришеха на Нея*!...

*на Баницата, разбира се

14 Февруари 2006 14:56

мейшълекс еврибади...

14 Февруари 2006 15:22

какво искате, бе?!

Премянов, може ли да прибавиш:

г/ Всички отговори са вярни - а, б и в.

14 Февруари 2006 15:32

Вие верно нямате сърца
И оня отгоре, и сите отдоле
Мейшълекс еврибади и ат меньой! Днес наистина е празник!

14 Февруари 2006 15:33

Туй творба има шанс да се нарече класика някой ден. Мнооого добро

14 Февруари 2006 15:36

Подготовката на един тест изисква продължителна работа, необходими са десетгодишните усилия на екип от психолози, педагози, филолози и други повече или по-малко хуманитарни, хуманни и хомо експерти, както министър Вълчев нееднократно е споделял. Как един Премянов сам ще се справи, Аце Иначе - с удоволствие

14 Февруари 2006 15:37

тов. ацка, адин адвайз да ми дадете...? падарила блиндяица дузина brunello di montalcino... кат за трифон зарезан... и тунайт бедният пияница требва да зготви нещо като за брунелото... та... вий там от извора... кво блюдо бихте препоръчали...?