Има една сграда в София, намерила място на страниците на известната немска книга за архитектура "Най-красивите фасади на XX век". Тя е 9-етажна, стъклена, построена е преди 3 години на столичния бул. "Тодор Александров". В нея се помещава централният офис на Интернешънъл асет банк, бившата Първа източна международна банка.

Това е първата българска сграда, която попада в подобно реномирано международно издание. Неслучайно създателят й - арх. Жеко Тилев, ръководител на катедра "Сградостроителство" в Архитектурния факултет на УАСГ, получи признанието "Архитект на годината" за 2003 г.



----------



30-метровата "банка със сферата", както я наричат, наистина респектира. Фасадата е фино нагъната и облечена изцяло в стъкло. За да се постигне убедителна пластика с този строителен материал, се наложило да допълват системата за остъкляване с нови детайли.

И в други отношения банката демонстрира възможностите на съвременните технологии. Тя е напълно климатизирана със системата VRV, която се прилага за първи път в такава голяма сграда и според архитекта показва отлични експлоатационни и икономически характеристики.

До вида, в който днес е банката, арх.Тилев е достигнал след 7-8 варианта. Само



в проектирането са участвали около 50 човека



Иначе строежът отнел 3 години - от 1999 до 2002 г. Проектът бил реализиран почти без изменение благодарение на европейското отношение на инвеститорите. Наложили се малки промени, които не се отразили върху качеството, а само осигурили повече площ.

"Ръководството на банката имаше категоричното условие това да бъде уникална, авангардна сграда. По този начин бях стимулиран, защото инвеститори с такива претенции са малко", разказва арх. Тилев.

Интериорът е икономичен, наблегнато е върху свободното пространство. В двете подземни нива са разположени гаражите и техническите помещения. На първите два етажа са главното фоайе с атриум, приемни зали, зимна градина, кафене и банковият салон.

Панорамните асансьори допринасят за мобилността на клиентите и работещите в банката. Атриумът осветява допълнително вътрешността на сградата. В горните етажи се намират работните офиси, а на последния е конферентният блок със заседателна зала и кабинетите на ръководството на банката.

Като при всеки оригинален архитектурен обект и тук посланието е било водещо. Сградата е трябвало да притежава всички характеристики за една банка - да внушава мощ, респект, деловитост. Но заедно с това да бъде емоционална и да създава настроение на тези, които я посещават. "Заложих на експресивността, на идеята за развитие и динамика като символи на нашето време, защото инвеститорът искаше сграда, насочена към бъдещото хилядолетие", разказва арх. Тилев. Според него неслучайно банката се намира по дължината на западния софийски булевард, който символизира пътя към Европа.



Интересен детайл е глобусът върху сградата,



който е емблема на банката и в същото време е свързан пространствено с второто ниво на VIP кабинета на последния етаж. Глобусът прави самата сграда знакова - символ на стремежа ни да бъдем част от глобалните процеси, смята архитектът.

Самата бaнка е висока около 30 м и дълга 63 м. Това обаче не е най-важното, смята архитектът. Красивата сграда може да е и малка, и голяма. И за да се построи, се изискват професионализъм и много инат - не само от проектанта, но и на този, който я поръчва. Причини за некрасивите сгради у нас той вижда в непрофесионалните критерии на част от инвеститорите. Там, където преобладава комерсиалната основа, примерите са трагични.

"Като цяло качеството на архитектурата ни отговаря на качеството ни на живот. Хубавите примери са малко, но са съизмерими със световните архитектурни образци", констатира арх. Тилев. Според него благодарение на тях нивото все пак непрекъснато се повишава. Защото, когато на една улица се появи красива сграда, другите започват да се съревновават с нея, казва архитектът.



"Исках "сграда-поезия",



казва арх. Тилев. "Или поне намеренията ми бяха да направя сграда, излъчваща емоция както всяко художествено произведение", добавя той. Чрез нагънатата конструкция на банката той искал да върне архитектурата към изкуството.

Архитектурата е качествена, когато показва отношение, внушава чувства или носи послание. Така е било през първата половина на XX век - време на изключително високо архитектурно ниво, смята арх. Тилев. Народната библиотека, църквата "Св. Ал. Невски", Софийският университет, Народното събрание, Централната поща - всички те са придали облика на столицата ни на европейски град. "Няма лоша сграда от тази епоха, защото всички те имат дух, физиономия, характер - в тях просто се четат майсторството, отношението и душата на тези, които са ги правили", казва архитектът.