Във времена, когато цените на горивата се увеличават постоянно, безгрижният петролен хедонизъм изглежда нагъл. В Америка обаче явно нямат притеснения за бъдещето. Там вече се наситиха на гигантските си пикапи, а героичният Hummer бавно отстъпва място на "батковци", пред които изглежда, меко казано, недохранен. Порасналите момчета оттатък Атлантика влагат финансовите си излишъци в нови любимци с боклукчийско, снегоринско или самосвалско потекло. Сега



понятието pick-up truck

звучи все по на място



Първата лястовичка на камионджийската мода се появи преди две години. Тогава американският производител на тежкотоварни автомобили "Интернешънъл трък&енджин корпорейшън" пусна на пазара пригодено за цивилни нужди шаси, използвано обикновено за бетонобъркачки, сметосъбиращи возила и снегорини. СХТ (от Commercial Xtreme Truck) и досега си остава най-големият пикап в света с дължина над шест метра и половина и височина почти колкото на баскетболен кош. В средите на холивудския елит го въведе актьорът Аштън Къчър, чийто най-известен филм по ирония на съдбата се казва "Пич, къде ми е колата?".

"Интернешънъл" СХТ определено не може да се изгуби лесно. Пред автомобил с подобни габарити Hummer изглежда като анемичен карт за придвижване по голфигрище. Ветеранът от войната в Залива тежи точно два пъти по-малко от чудовищния пикап в празно състояние. С пълна маса от близо 12 тона СХТ едва се вмества в изискванията на щатското законодателство за любителска шофьорска книжка. За задвижване се използва 7,7-литров шестцилиндров дизелов двигател с мощност 220 к. с. и максимален въртящ момент 732 Нм при 1200 об./мин. При спокойно каране разходът на тази хала може да падне под 30 литра на 100 км пробег, но за всеки случай е предвиден резервоар с обем 265 литра. Петролната криза и ураганът "Катрина" да си гледат работата!



През 2005-а "Интернешънъл" продаде едва 500 бройки от СХТ,



но това стигна за събуждане на пазарния апетит. Плановете за тази година са четворно по-мащабни, което тутакси бе забелязано от детройтските акули. "Дженерал мотърс" и "Форд" продават леки камиони за цивилни нужди от време оно. Kodiak и F650 са имена, с които средностатистическият дървосекач от Средния запад е израснал. Версии с двойни кабини се продават още от началото 80-те. В новото поколение на двата модела обаче вече има не само модификации за превоз на трупи, бетонобъркачки и транспортьори на багери, а и луксозни пътнически варианти. През 2006 г. "Шевролет" Kodiak, технологичният му близнак "ДжиЕмСи" TopKick и серията F650/750 на "Форд" излизат на пазара с нови лъскави одежди, свръхмощни и също толкова лакоми двигатели и оборудване, съперничещо на баровска яхта. Макар да отстъпват на първообраза СХТ по габарити, детройтските мегапикапи отиват още по-далеч по отношение на моторизацията. "Шеви" Kodiak например се екипира с 8,1-литров осемцилиндров бензинов агрегат "Вортек" с мощност 325 к. с. и въртящ момент от 612 Нм при 2 800 об./мин или V-образен турбодизел с 300 коня и въртящ момент от 707 Нм при 1600 об./мин. Двигателите се комплектуват с шестстепенна механична скоростна кутия или петстепенен автомат. Във "Форд" също не се шегуват. В базовото си изпълнение последното поколение на F650 се продава с шестлитров турбодизел с мощност 325 к. с. и максимален въртящ момент от 762 Нм при 2000 об./мин. Срещу допълнително заплащане обаче купувачът може да поръча 7,2-литров гигант, доставян от "Катерпилар". Този агрегат развива по-ниска номинална мощност (300 к. с.), но въртящият момент достига колосалните 1170 Нм.



С толкова тяга не разполагат дори някои локомотиви



За разлика от "Интернешънъл" СХТ, който се предлага само с двойно предаване, гигантските пикапи на "Шевролет" и "Форд" се продават и със задно задвижване. Палитрата от възможните екстри също предполага по-богат избор. Kodiak и F650 могат да се окомплектуват изцяло според желанието на купувача и финансовите му възможности. Общото между всички префасонирани камиони обаче е цената. Тя е правопропорционална на габаритите. Най-евтината версия на "Интернешънъл" СХТ струва $93 000 и може да надхвърли $130 000. Базовата модификация на луксозния "Форд" F650 излиза $82 000, а за най-евтиния пътнически Kodiak трябват около $60 000. Глезотии като DVD плейъри, плазмени широкоекранни телевизори и масово поръчваното легло, в което може да се превръща задната седалка, се заплащат допълнително.

Никъде в каталозите на "Интернешънъл", "Дженерал мотърс" и "Форд" не се споменават данни като максимална скорост, ускорение или спирачен път. Производителите не са особено словоохотливи и по темата "разход на гориво", но е ясно, че по-ръждив пирон в сърцата на еколозите могат да забият малко цивилни возила на пазара. Ненужен става и въпросът кому са нужни такива "автомобили". Очевидно е, че да се ходи за мляко до супера или да се прибират децата от училище с подобни годзили едва ли е най-удобното и рентабилно занятие. Нито СХТ, нито Kodiak и F650 се побират в стандартен гараж. Производителите обаче са спокойни. "Предпочитаме да разглеждаме СХТ като возило за бизнесмени, които искат да направят ярко впечатление", обяснява без капка шега говорителят на "Интернешънъл трък&енджин корпорейшън". "Частните лица, които си купуват пикапа ни, пък го правят, за да демонстрират социалния си статус. Не виждаме нищо лошо в това."