|
| Д-р Нели Димитрова от БАН показва един от стотиците блестящи проекти по математика и информатика на български ученици. |
Гордите победи по международните математически олимпиади на българските ученици са само върхът на силата на страната ни в тази област. Под повърхността се крие нещо много по-изненадващо. Вече шеста година Институтът по математика и информатика на БАН събира научни проекти на деца от цялата страна. Те се оценяват от учените и се представят на специални конференции. Най-добрите двама отиват на изследователска практика в САЩ, а авторите на още около 20-30 отлични проекта - на лятна изследователска практика у нас. Материални стимули няма. А интересът е огромен. Досега Академията е получила над 500 проекта от ученици от VII до XII клас, а само за последната конференция през януари са дошли 93 проекта. Въображението на децата е необятно - теория на числата, теоремата на Питагор върху квадратна мрежа, разработки на прецизни компютърни игри и уеб страници. Някои от учениците се представят
по-добре и от дипломантите
в университета, разказва д-р Нели Димитрова от БАН, която е сред организаторите на ученическия институт към академията.
"Ние не готвим децата за състезания, макар сред тях да имаме златни олимпийски медалисти - Калоян Славов, Александър Лишков. Участието в състезания изисква не само знания, но и специфична психологическа нагласа - за кратко време да се реши дадено количество задачи. А има и други деца, които имат много знания и добро мислене, но предпочитат с месеци и години да мислят, да се ровят в някой научен проблем. Ние насърчаваме именно изследователските интереси у тях", обяснява д-р Димитрова. Някои от разработките са публикувани в авторитетни научни списания. Целта не е те да надхвърлят училищния материал и да преминат към университетско познание, а да погледнат по-високо към това, което се учи в училище.
Как БАН открива обещаващите гении? "Те ни намират, ние не ги търсим", казва д-р Димитрова. Участват ентусиасти не само от математически, но и от езикови, а и обикновени средни училища. Носят се легенди за даскал-възрожденски месия в Кърджали, който
има вече 6 ученици,
пратили проекти в БАН
Името му е Вълчо Милчев. Сред белите лястовици в учителското съсловие са и две преподавателки от Брезово - Тодорка Глушкова и Мария Василева, които са подготвили ромчета на това високо ниво в математиката.
Децата имат огромен потенциал, ние просто им даваме възможност да се изявят, казва още Нели Димитрова. Невероятно е усещането на научните конференции, в които участват главно деца с познания от такава класа. Единствената опасност е, че учениците залитат към много голямо задълбочаване в тясна ниша на тази млада възраст. Затова учените се опитват леко да разширят детските научни вселени.
Идеята за мъдрата и похвална традиция е на един от големите български учени и общественици - акад. Петър Кендеров. В областта на физиката също има опити да се насърчават младите таланти. Учените от другите области е време да се поучат от примера на математиците и да действат.
СМЕЛО НАПРЕД
Владимир Маринов и Тодор Биларев, десетокласници в Националната природо-математическа гимназия, са двете момчета, които тази година ще представят страната ни на лятната изследователска практика в Америка. Там се събират даровити ученици от целия свят, които за 6 седмици трябва да разработят проект с някоя новост в математиката или информатиката. Лектори са едни от най-големите умове в тези сфери, нобелови лауреати.
"Никога не ми е омръзвало или дотягало да се занимавам с изследвания", казва Владо. Случвало му се е да не може да заспи с часове само защото някаква мисъл, свързана с информатиката, му се е търкаляла из главата. Тошко пък признава, че не сънува решенията на задачите нощем и добавя, че успехът се постига с много труд и четене.
С риск да изневерим на точността ще споменем проектите, с които десетокласниците са спечелили практиката в САЩ. Владо е работил върху "библиотека за програмиране", чиято идея е софтуерът да разпознава текстовете на сканирани стари документи. Работата на Тошко се концентрира върху уравненията на Пел, като той търси решенията им в естествени числа, а пък се получавали или безброй много решения, или нямало решение.
По очите на момчетата личи колко са запалени по науката. Това за тях не е отделно чувство, а част от живота. Искрата и в двамата е запалена не от преподаватели, а от техни връстници. Но са безкрайно благодарни на учителите си, особено на Боянка Савова. Съветват тези, които искат да тръгнат по техния път, да имат вяра в себе си.
Дори и сега, вече студент по математика, аз не спирам да следя мероприятията на института. Виждам, че традицията продължава и още дълго време успехите на българските ученици математици ще радват всички нас.
|
| Владо (вляво) и Тошко са се запалили по науката благодарение на свои връстници. Тази година те ще представят страната ни на международна изследователска практика в САЩ. |
----
ПРИЗНАТЕЛНОСТ
Антони Рангачев - Масачузетски технологичен институт (MIT):
"За мен участието в ученическия институт остава едно от най-незабравимите ми преживявания. Казвам преживяване, защото не на всеки се случва възможността да се чувства като откривател. Това, което отличава ученическия институт от другите извънкласни мероприятия по математика, е именно насърчаването на изследователските способности още от ранна възраст.
Едно от най-важните неща, които успях да усетя, е пътят, който трябва да се извърви за решаването на един проблем. Безсънни нощи, несекващ ентусиазъм, моменти на отчаяние и накрая радостта от успеха - всичко това е съпътствало моята работа.
От голямо значение за мен са приятелствата и контактите, които си създадох през всичките тези години. Едно такова мое приятелство е това с Веселин Димитров, който сега учи в Харвард и с когото продължаваме да работим върху бъдещи изследователски проекти. Голямо влияние върху мен оказват и контактите ми с проф. Олег Мушкаров от БАН, когото възприемам като еталон за учения-математик. За всичко, което са ми дали, бих искал да благодаря и на учителите ми по математика от СМГ Антони Стоянов и Иван Симеонов, а също и на моето семейство.
Дори и сега, вече студент по математика, аз не спирам да следя мероприятията на института. Виждам, че традицията продължава и още дълго време успехите на българските ученици математици ще радват всички нас."
Антони Рангачев - Масачузетски технологичен институт (MIT):
"За мен участието в ученическия институт остава едно от най-незабравимите ми преживявания. Казвам преживяване, защото не на всеки се случва възможността да се чувства като откривател. Това, което отличава ученическия институт от другите извънкласни мероприятия по математика, е именно насърчаването на изследователските способности още от ранна възраст.
Едно от най-важните неща, които успях да усетя, е пътят, който трябва да се извърви за решаването на един проблем. Безсънни нощи, несекващ ентусиазъм, моменти на отчаяние и накрая радостта от успеха - всичко това е съпътствало моята работа.
От голямо значение за мен са приятелствата и контактите, които си създадох през всичките тези години. Едно такова мое приятелство е това с Веселин Димитров, който сега учи в Харвард и с когото продължаваме да работим върху бъдещи изследователски проекти. Голямо влияние върху мен оказват и контактите ми с проф. Олег Мушкаров от БАН, когото възприемам като еталон за учения-математик. За всичко, което са ми дали, бих искал да благодаря и на учителите ми по математика от СМГ Антони Стоянов и Иван Симеонов, а също и на моето семейство.
Дори и сега, вече студент по математика, аз не спирам да следя мероприятията на института. Виждам, че традицията продължава и още дълго време успехите на българските ученици математици ще радват всички нас."











