На места като връх Еверест дебнат много рискове. Опасностите като лавини, бури и скрити дълбоки пукнатини не могат да бъдат контролирани от алпиниста. Но много от нещастните случаи и тежките наранявания се дължат на човешки грешки в резултат на ефекта на голямата надморска височина върху организма. Алпинистите са уязвими от височинната болест още над 2400 м. Височините над 7600 м се наричат "мъртва зона". Катерачите там не могат да избегнат потенциално смъртоносните ефекти на кислородната недостатъчност - те само могат да се опитат да минимализират и контролират това, което причинява на телата им дишането на разредения въздух.

И на Еверест, и на морското равнище въздухът съдържа около 21% кислород. Но на големи височини гъстотата на въздуха намалява - той става рядък. На най-високия връх атмосферното налягане е около една трета от това на нивото на морето. По неизцяло ясни причини, всеки човек реагира различно на голяма височина. В планини високи като Еверест обаче никой не е имунизиран. Първият ефект е учестяване на дишането. Всякакво усилие, дори малко, оставя алпинистите без дъх. Пулсът също се ускорява - до 140 удара в минута, кръвта се сгъстява и се увеличава рискът от съсиреци или удари - така тялото се бори с липсата на кислород, състояние познато като хипоксия. Големите височини водят до загуба на апетит, безсъние или лош сън.

Колкото по-високо се изкачват алпинистите, толкова по-разреден става въздухът и хипоксията бързо може да ескалира и да предизвика по-тежки медицински проблеми: височинен белодробен оток (ВБО) или височинен мозъчен оток (ВМО).

ВБО се характеризира с натрупване на течности в дробовете, като състоянието се влошава с увеличаването на височината.

ВМО се проявява, когато тялото, борещо се да получи достатъчно кислород, компенсира с увеличаване на кръвообръщението - това може да причини подуване на мозъка. Губи се координация, появява се психическа дезориентация, включително халюцинации. Нарушени са преценките, възприятията, паметта, желанията. Заради тези ефекти високо в планината алпинистите са наистина в опасност.

Алпинисти, страдащи от остра височинна болест, са говорили с измислени събеседници, виждали са странни гледки и са губили връзка с реалността. Някои са събличали дрехите си и за замръзвали до смърт.

Ако с магическа пръчка запратите някой от плажа на връх Еверест, той ще загуби съзнание и ще умре много бързо след това. Алпинистите все пак успяват да прекарат доста време на големи височини, благодарение на факта, че постепенно аклиматизират телата си към разредения въздух. Но над 7000 м повечето алпинисти трябва да разчитат на кислородни бутилки.

Първите хора, изкачили Еверест без кислородни бутилки, са Рейнхолд Меснер и Петър Хабелер през 1978 г.