Малко след Дупница по магистралата за Кулата се намира отбивката за Бобошево. Бившето миньорско градче е в подножието на красивата Руенска планина. Тук туристите могат да разгледат двете старинни църкви "Св. Богородица" и "Св. Атанасий". Още 12 километра нагоре из гънките на планината отделят Бобошево от село Скрино. До малкото селце от две години е прокаран нов асфалтов път. Скрино се гордее с над 1000-годишна история и с факта, че е родното място на св. Йоан Рилски.





Една отбивка наляво по склона води до древния манастир "Св. Димитър", където според преданието светецът е приел монашески подстриг. Църквата със старинния олтар е ремонтирана. В близост до нея има хижа, където туристите и поклонниците могат да намерят подслон. През село Скрино пък се стига до новия манастир. Древността неуловимо присъства в тесните улички на селцето, в старинната чешма, запазена в центъра на малко триъгълно площадче, и в красивите букови гори наоколо. Няколко табели указват посоката към Руенската мъжка общежителна обител "Св. Йоан Рилски". От 3-4 години манастирът заживя втори живот след 70 години запустение. Братството в момента наброява 8 монаси и 7 послушници. Те са дошли тук от цяла България - от Сандански, от Дупница, от София, от Силистра, от Русе. В по-голямата си част са завършили семинаристко образование или Богословския факултет. Най-младият е на 19 години, а най-старият - на 35. Осемте монаси в обителта са отец Поликарп, йеромонах Макарий, йеромонах Серафим, йеромонах Стилиян, йеродякон Ефрем, монах Яков, монах Лука и монах Йоан.

Монасите живеят според т.нар. Йерусалимски или още



Светогорски устав



Стават сутрин в три часа. След като изпълнят килийното си правило, от 3.45 отиват на служба в църквата. Богослужението включва полунощница, утреня със съответните четива, които са съобразени с първи, трети и шести час и литургия. След литургията всеки се захваща с делата си. В 12.30 всеки ден се чете молебен канон към Света Богородица или към небесния закрилник на манастира св. Йоан Рилски. Следва обяд и отново работа до 16.45, когато започва вечерната служба. След вечерята има малко повечерие с акатист на Света Богородица.

Строгият устав позволява гости да се посрещат във вторник, четвъртък, събота и неделя - през зимния период от 10 до 16 часа, а от април - от 10 до 17 часа. В неделя и на всеки голям празник гости се допускат в манастира от 8 часа сутринта.

Манастирът е заобиколен от голяма букова гора, особено красива през есента. При входа сега се строи килия за подслон на поклонници. Тук ще се изгради и малко параклисче. Горе до църквата се изгражда трапезария, където ще се събират монасите и поклонниците след службите на големите празници. От нея ще се разкрива прекрасна гледка чак до вечнобелите върхове на Рила в далечината.

Тясна пътечка нагоре през буковата гора, укрепена от монасите с дървени трупчета върху стръмния склон, отвежда туристите до малка пещера, изсечена в скалата, където е започнал отшелническият живот на св. Йоан Рилски. В пещеричката може да влезе само един човек. Вътре



винаги гори кандилце,



а камъкът е облепен с хартиени иконки и всякакви просби на хора, дошли тук да се срещнат с чудото.

Игуменът о. Поликарп със светско име Петър, е роден през 1978 г. в Кюстендил. Замонашва се през 1996 г. Завършил е Софийската духовна семинария и курс към семинарията в град Килкис, Гърция. Една година следва в Духовната академия в Сергиев посад в Троицко-Сергиевата лавра, а след това 5 години в Богословския факултет на Солунския университет, отдел Пастирско богословие. Едновременно със следването се занимава и с изграждането на манастира и сформирането на монашеското братство.

На главата му лежат много нерешени битови проблеми - снабдяването на манастира с електричество (засега ползват за нуждите си ток от генератор), строежа на трапезарията на площадката пред църквата (насипът и изравняването са глътнали товарите на 76 камиона). Но игумен Поликарп



вярва в силата на Божия промисъл



Като доказателство изтъква, че като бил 4-5-годишно дете, когато съседите го питали какъв искаш да станеш, той отговарял - поп.

Руенският манастир доби широка медийна известност в края на миналата година, когато оттук стартира в интернет-пространството първото православно радио в България "Сион" (интернет-адрес: http://www.ruenmanastir.com.) В едното крило на манастирския корпус са оборудвани две апаратни и звукоизолирано студио, които по нищо не отстъпват на студията в БНР.

Близо десет години са били нужни на неколцина бивши възпитаници на Софийската семинария, впоследствие някои от тях завършили богословие и подстригани за монаси, за да реализират идеята си за създаване на православно радио. Това стана факт на 19 октомври миналата година - в деня на св. Йоан Рилски.

Предаванията се готвят от екип от около 30 човека. Сред тях има свещеници, богослови, светски хора, които водят предавания за култура, изкуство и фолклор.

"Ние трябва да знаем едно - казва о. Поликарп, - че монашеският живот е служение на Бога. Трупайки духовен опит и духовна благодат, ние сме длъжни да я раздаваме на хората във вид на различни дейности - молитвено застъпничество, книжовна дейност, радиодейност." От известно време радиото излъчва 24 часа в денонощието.

Манастирът вече е издал няколко книжки за деца, псалтикийни пеенки за хората, които се занимават с източно църковно творчество, кратък възкресник-помагало за учебния процес в семинарията, някои от трудовете на архимандрит Методий.

Все повече хора посещават това благословено място и споделят, че след това дни наред чувстват душата си като окъпана.



------------------КАРЕ-------------

ИСТОРИЯ НА ОБИТЕЛТА



В непосредствена близост до родното място на св. Йоан Рилски с. Скрино още от IX век е съществувал манастир на името на "Св. Димитър Солунски Чудотворец". Именно тук светецът получава монашески подстриг и полага основите на отшелническия си начин на живот в пещерата, запазена и до днес недалеч от новопостроената монашеска обител. Светата обител е разрушена от турците през 1400 г., но през 1483 г. е възстановена. Манастирът просъществува до 1935 г. През последните години е бил филиал на Рилския манастир.

Идеята за възстановяване на обителта в ново време идва през 1994 г. от страна на сестрите от Ресиловската девическа света обител "Покров Богородичен". Основният камък за построяването на новия храм е положен през 1995 г. от Драговитийски епископ Йоан. През 1998 г. Траянополски епископ Иларион прави непълно освещаване на храма. Манастирският комплекс е осветен през 2001 г. от Знеполски епископ Николай. В момента братството наброява 15 души - 8 монаси и 7 послушници.