Може да звучи банално, но чужденецът в Рим наистина се чувства като у дома си. Този град е открит за целия свят и просто не принадлежи на римляните. Където и да се разхождате из него, чуждите граждани са навсякъде. В центъра около всички прочути забележителности потокът от туристи дори преди началото на активния сезон може да ви заведе до търсеното място и без да следвате указанията в пътеводителя си. Е, дори да се случи и да се загубите (което не е особено трудно в центъра с малките, тесни улички, въртящи се една около друга), със сигурност няма да загубите впечатления от красивите гледки. Защото интересните сгради и площадите с фонтани са буквално навсякъде и се появяват ей така, сякаш от нищото.

В крайните квартали пък, което е типично и за почти всички други западноевропейски столици, е пълно с емигранти. Тъмнокожите пришълци от Африка и Азия например са най-активните търговци около Ватикана, Пантеона или фонтана Треви и досаждат непрекъснато с оферти за кожени чанти, разни сувенирчета, цветя и ненужни детски залъгалки. Дейността им вероятно не е регламентирана, защото стоката обикновено е сложена върху бели чаршафи



направо върху тротоара



и често може да се види как при вида на някой задаващ се полицай търговците събират четирите краища на постелките си и се скатават някъде. Служителите на реда са особено бдителни за спокойствието на туристите - винаги ще ви предупредят да пазите камерата или апарата си, висящи на врата ви, без да ги използвате, или да внимавате с раницата на гърба си.

Преди да си купите спомен от Рим обаче, е добре да обиколите поне десетина сувенирни магазинчета, защото едни и същи неща в тях можете да откриете на цени с разлика между 2 и 5 пъти. И естествено въпросните магазинчета са залети с макети в най-различни форми и големини на площада на папата Св. Петър, Колизеума, фонтана Треви, репродукции на творби на Микеланджело от Сикстинската капела и прочутата статуя на вълчицата, отгледала основателите на града Ромул и Рем.

За уюта на чужденеца обаче най-голям принос



имат самите римляни



Например метрото е направено сякаш в услуга на туристите. Има две линии, които са проектирани буквално, за да стигнат до всички най-търсени от чужденците места. Разстоянията между някои от спирките в центъра пък могат да бъдат обходени и пеша за не повече от десетина минути, но въпреки това влакчетата спират на всяка забележителност, за да е удобно на пътуващите. И билетите са евтини - еднопосочен, който важи за 75 минути, независимо от използвания транспорт (трамвай, автобус или метро), е 1 евро, а картата за цял ден е само 4. На възлови места в Рим пък има специални туристически центрове, където можете да получите информация за всичко, ама абсолютно за всичко. А и самите вие може така да бъдете очаровани от хората, които работят в тези центрове, че без никакво притеснение да разкажете и много неща за себе си.

Но и извън тях италианците са приветливи и любезни хора и просто няма как да не се почувствате желан гост в столицата им. Винаги ще ви упътят с усмивка и без досада. От тях обаче не бива да очаквате прекалена протоколна любезност. В почти 90 процента от случаите пък, когато попитате за нещо на английски например, отговорът идва на италиански. Но комуникацията е достатъчно жива и образна, за да получите обясненията, които са ви нужни. В техния стил е също и да ви прередят на опашката в някой магазин или кафене, ако въобще успеете да се ориентирате в импровизирания ред, който цари помежду им. Не се впечатлявайте също и ако някой загрижен сервитьор в ресторанта се



закахъри като баба ви,



че не сте си изяли цялата паста или месото от основното ястие. Очевидно е, че италианците са ценители в кухнята и държат на удоволствието от храненето, така че ще направят всичко, за да ви угодят. Разбира се, в типичния за тях стил с много, ама наистина много паста, хубаво вино и газирана вода. Тя ще ви бъде предлагана всеки път, когато кажете, че сте жаден, и трябва изрично да си поискате aqua naturale, за да ви сервират обикновена минерална. Имайте предвид обаче, че има голяма разлика между местните ristorante и pizzeria. Първите се водят по-висока категория заведения и в тях се сервират всякакви типични италиански ястия, но не и пица. Пицата можете да намерите в pizzeria-та, където правят и пастите. Общото между всичко това е хубавото вино. В Италия то се лее



буквално като вода



и е евтино. В магазините или местата за бързо хранене пък се продава в бутилки от по 500 грама като безалкохолно. Но и евтините марки са хубави, не ги подминавайте с ненужно пренебрежение. Същото важи и за най-евтините пици на парче - те често са много по-вкусни от приготвените в ресторантите. В Рим обаче не бива да очаквате онова разнообразие от пици и салати, което пълни менютата у нас. Ние явно се радваме на фантазията и уменията на родните си готвачи, които имат много малко общи неща с типичните италиански манджи.

Ако пътувате в Италия, трябва да знаете, че отскоро там действат нови правила за сигурност и не е препоръчително да излизате без паспорта си. Документът например се показва задължително при ползването на телефон в центровете за международни връзки. И без него просто няма да ви позволят да говорите. И билетите за мач се издават поименно и няма как да стигнете до стадиона, ако не покажете паспорта си.

Римляните могат да бъдат пример за подражание не само заради отношението си към гостуващите в столицата им. Те явно са изключително практични хора, които не страдат от излишно желание да демонстрират финансовото благоденствие. В центъра на Рим, за разлика от претъпканата София например, е почти невъзможно да се види лимузина. Просто защото тесните улички и липсата на достатъчно места за паркиране не позволяват да се движат големи коли. Затова пък двуместните Smart-чета и всякакви други малки колички са навсякъде и броят им вероятно е колкото на мотопедите - другото любимо превозно средство на италианците. Въпреки многото коли, които денонощно са паркирани по улиците, Рим не е мръсен град. Боклуци по улиците има, но дори и след цял ден обиколки из тях, обувките ви няма дори да се напрашат. Неясно как, месец преди парламентарните избори, които са на 9 и 10 април, Рим беше изчистен и от всякакви плакати на политици и партийни послания. Освен че законът не позволява въпросните агитматериали да се разпространяват 30 дни преди вота, правилата явно и се изпълняват. Строг ред очевидно има и по отношение на поставянето на билбордове из града. В центъра на Рим пренаситеният от рекламни послания българин може да се подложи на истинска профилактика на очите си - там големи пана с реклами просто няма. Рядко по сградите се мяркат упътващи табели и знаци. Затова пък услужливо за туристите имената на улиците са сложени на всеки ъгъл, на площадите - също. И така можете да подминете и закусвалня на "Макдоналдс", без да дори да разберете, че американската верига работи в Рим.

Достойна за възхищение е и почитта на местните към миналото им. Въпреки че целият град е буквално изписан от майстори на графитите (чиито произведения очевидно никой не се старае да заличава), техните творби не са засегнали нито една старинна сграда или църква. А църквите са буквално на всеки ъгъл. В Рим можете и да нощувате в манастир. Такъв е например хотелът "Домус Сесориана", който е пригоден за туристи в едно от крилата на действаща обител. При това гостите му се радват на всички удобства, без излишен лукс, разбира се.

Между миналото и настоящето в италианската столица не просто липсва конфликт - хармонията между достиженията на различните поколения е повече от явна. Точно пред прочутия "Стадио Олимпико" в Рим се издига паметникът на Мусолини, който е нещо като софийския Попа - преди всеки мач там се чакат и събират футболните фенове. Точно до стадиона пък се намира внушителната 7-етажна сграда с две подземни нива на италианското външно министерство, която всъщност е строена от Дучето за централа на фашистката партия. Този факт обаче в Италия не смущава никого, защото както е известно и внучката на бившия фашистки лидер - Алесандра Мусолини, от години води активна политическа дейност и участва в изборите и тази година. Освен това малцина знаят, че в самото външно министерство има постоянна изложба от около 200 творби на съвременно изкуство на най-известните италиански модернисти. Както обясняват италианците - за всеки са ясни постиженията на империята, затова страната се грижи да популяризира постиженията си от всички епохи.