Пролет. Природата напира ли, напира към обновление. Ама ядец - някои неща са така непоправими, че даже природата е безсилна.

Например в Западния парк на столицата. Леле, каква дива сеч! Да му се приплаче на човек. Особено ако му се налага да чукне на дърво.

Жална природна картина. Натюрморт.

Да си призная, чоглаво ми стана. И срамно. Уж човекът е венец на природата. Пък този венец се оказва трънен. И положен на нейния гроб.

Обаче животът си има и хубавите страни. Макар че в интерес на истината, нашата май не е от тях.

Ех, как се изкефих, като видях как двамина, облечени в специално облекло, садят дръвчета в една градинка!

Напълно естествено е, ама ми се стори като бонус, като промоция едва ли не - даже като изпълнено предизборно обещание...

А ония двамината приключиха с обществено полезното си дело, единият донесе кафе в пластмасови кофички и приседнаха да закусят с домашно приготвени сандвичи, увити в хартия.

Заприказвах се с тия хорица и разбрах, че са от програмата за трудова заетост. Усмихнало им се е значи донякъде щастието, намерила им е социалната министърка работа...

Двамината се уригнаха доволно и нарамиха лопатите да си вървят.

А след тях останаха найлоновите торбички, хартийките и кофичките от кафе, придавайки на пейзажа натуралистична мърлявост.

- Чакайте - рекох, - а кой ще почисти?

- Женорята ни! - отвърна безгрижно единият.

- Ама мигар жените ви ще дойдат да почистят след вас? - опулих се глупаво.

- Ша додат, ша додат - поклати глава другият, - къде ша ходат! Тех утре ша ги земат за хигиенистки по програмата за заетост!

...Хм, какво нещо е понякога човекът - работи така, че след себе си да открива работни места и за другите!