Пребледнял от уплаха, полицаят едва успя да произнесе:

- Ш-ш-ше-фе! До-до-шъл е…

- Какво бе, Пешев? - прекъсна го директорът на Н-ския затвор. - Какво ми заекваш? Кой е дошъл?

- Коко Ужаса е дошъл, ше-шефе! Отвънка е! В приемната!

- Пак ли са го арестували? - попита директорът.

- Не. Сам е дошъл!

Директорът учудено вдигна вежди:

- Сам?

- Е, не сам! С трима бодигардове! Но доброволно. Не е арестуван! Настоява да се срещне с тебе!

Директорът се изправи, попипа възела на вратовръзката си и нареди:

- Добре, Пешев, въведи го! Ъ-ъ-ъ, тоест, покани го!

В кабинета влезе човек с габарити и усмивка на хипопотам.

- О-о-о, здрасти, началник! - протегна ръка хипопотаместият. - Значи ти си още директор на панделата?

- Аз съм. Още! - сухо отвърна директорът.

- Браво, браво! - похвали го гостът. - Е как е, как е, борите ли се с престъпността?

Директорът не отговори, но по погледа му личеше, че се борят.

- Така, така! - седна върху бюрото му Коко Ужаса. - Борете се! Ранътъ прави борбътъ и носи ранътъ, така ли беше? Слушай сега за кво съм дошъл. Пак готват некъв удар срещу нас, "Комар" ли, "Респект" ли… Абе щели да закопчават босовете! Не знам дали знаеш…

- Знам, слез от бюрото! - строго рече директорът.

- Бах ти и бюрото! - с досада рече гостът. - Не ме занимавай с глупости! Знаеш ли кво значи тая акция? Значи, брато, че такива като мене с по десет-двайсе висящи дела вече нема това-онова, ами направо ни фащат и - луп! - директно при тебе у панделата! Така ли е?

- Така е, Ужас! - усмихна се директорът. - Трябва да си получите заслуженото вие!

- Чекай малко! - прекъсна го рецидивистът. - Заслуженото ние искаме да си го получиме! Обаче вие готови ли сте да ни го дадете? Е за това става въпрос!

- Готови сме, Коко, готови сме! Ти за това не се безпокой! И слез от бюрото, ти казвам!

- Бе как нема да се безпокоим бе, началник! - слезе от бюрото Ужаса. - Нали лежах у твойта пандела половин месец, преди да ме пуснат под гаранция и знам! Килията - без климатик! Телевизорът - без сателит! Ни хикс хикс ел мое да фанеш, ни нищо! Влизам у столовата, викам на готвача - дай ми "Шатобриан за двама"! А той - имам, вика, таратор с маруля! Бе как ше ям аз таратор с маруля, бе! На ти сто евро, дай ми шатобрианчето! Не знаел рецептата! Направо полудех! Искам му уиски, и уиски немал! Бе, плащам си бе, момче! Нема! Перно? Нема! Текила? Нема! Е, аз за кво съм дошъл тука с парите си, бе! Бах ти и заведението!

- Чакай сега, ти… - опита се да го прекъсне директорът.

- Абе кво да те чекам бе, началник! Кво да те чекам! Направо сте гола вода, от мене да го знаеш! Да ти ям аз таратор с маруля! И докато вечерам - никва програма! Бе турете там една стриптизьорка, бе! Или поне некой от старшинките да танцува на кол! Никакъв културен живот, казвам ти!

- Коко, това е затвор, не е бар! - успя да вмъкне реплика директорът!

- Не затвор, а кочина! - направи гнуслива физиономия рецидивистът. - Само като си помислим, и нерви ми се образуват! Бе, стегни си заведението бе, началник! Хора с пари ше ти дойдат тука! Как ше ги посрещнеш? Айде, чао засега и действай!

Ужаса напусна кабинета. След него остана мирис на кон и на златни ланци. А директорът замислено се почеса по кобура и въздъхна:

- Ох, да беше само Коко! А то и от Европейския съюз… И те - нямало условия в затворите! И те - почти същите изисквания! Като че ли цялата Европа ще лежи при нас! Бог да ми е на помощ с такива капризни клиенти!