|
| Александър Кьосев |
"Имате ли smart карта" - попита ме, докато пръстите й играеха по клавиатурата. "Нямам" - отговорих бодро.
"А защо" - зададе тя най-естествения въпрос.
Обърках се малко.
"А трябва ли да имам" - реших да отвърна, печелех време.
Тя се усмихна с безкрайна доброта.
"Знаете ли, - каза внимателно - ако имате smart картата на нашия магазин, от всяка покупка в нашия магазин smart точките ви се събират и после започвате да си купувате нещата по-евтино... А ето, вие сте купили доста неща, това са най-малко десет smart точки, имате право да си ги ползвате...."
"Знаете ли, - казах и аз и се усетих, че ми е много важно да я убедя в моята малка правда - аз всъщност съм свободолюбива натура. Нямам нищо против вашия магазин. Но не ми се иска да се закрепостявам за него. Пазарува ми се и на други места."
Тя беше търпелива.
"Но, вижте, никой не ви закрепостява. Вие може да си пазарувате в други магазини. Само че в нашата верига ще ви бъде по-евтино. А освен това.... тя направи пауза, гласеше се да каже нещо забранено... - Вие и от другите магазини можете да си имате smart карти. И всъщност... "
Служебната лоялност й пречеше да завърши. Но усещах, как искрено иска да ми помогне. Да бъда поне малко smart, да си набавя необходимия брой карти, да използвам безкрайните възможности, да пресметна очевидното, да хвана мечтите си... Бях й симпатичен.
Но аз бях инат, а не smart.
"Да, ама трябва да помня коя карта от кой магазин е. Трябва да мисля за карти и магазини и да изчислявам сега колко ще спечеля, ако, да речем, си купя във вашия магазин точно този чипс в комбинация със седем марули и едни сиви чорапи, и колко точки ще натрупам, ако вместо това си купя в съседния магазин кило праскови, два диска и едно олио. Разбирате ли, как да ви обясня, това трябва непрекъснато да съобразявам, все едно целият супермаркет с всичките си рафтове и асортимент да ми е в главата, а аз май не искам той да е непрекъснато там....Главата си ми трябва - искам да мога да си мисля за разни неща, за глупости, да блея, да бленувам, да философствам, не ми се смята непрекъснато...Искам в нея да е пълно с мои работи, или пък, ако искате, просто да е празно... Понякога просто не ми се мисли за нищо..."
Тя доби предпазлив вид на човек, който внезапно се е натъкнал на луд. Очите й станаха още по-сини, почти се сляха с базовия цвят на компютърния екран зад нея.
"Добре ли обясних? - попитах храбро. Но я бях загубил завинаги: "О, да, да... Ето вашите покупки..." и ми връчи две огромни найлонови торби. "Пак заповядайте...".
Излязох навън в дъжда и се почувствах много глупав. Всъщност тя беше преувеличила от симпатия, погледнато фактически, бях обеднял само с левовата равностойност на точно три smart точки и четири smart десети.
Но проблемът ми не беше в това. Бях самотен. Продавачката беше безмилостна, тя нямаше да се присъедини към подобни авантюри.
В нейната калкулация бях отписан, отсчетоводен -
чипът ми беше дал фира. А тя от своя страна никак не беше самотна - през витрината видях как следващият на опашката се усмихна и извади своята умна карта. И следващият след него. И по-следващият... Внезапно си представих съседния магазин, и този до него, и този в "Младост", Пловдив, в Истанбул, Калкута... виждах тълпи от хора, хиляди, милиони притежаващи разни видове интелигентни карти за пазаруване, за банкиране, за транспорт, за телефони, за здравно осигуряване, за удостоверяване на идентичност, за достъп до данни... Всички произвеждаха и ползваха това страхотно улеснение с вграден микропроцесор, наречено Touch's Go в Малайзия, Easy Card в Тайпей, Easy Rider в Нотингам, Multivia в Сантяго де Чили, Visa, Mastercard и American express навсякъде по света. Милиони членуваха в Smart Card Alliance, Smart Card Industry Association, The Open card consortium, банките регистрираха значително намаление на кражбите, спестовните спестяваха невероятно много време, умните трупаха интелектуална енергия по джобовете си, правозащитниците се радваха, че това най-накрая е технология, която защитава личните данни...
Всъщност, за момент бях забравил, че и аз имам - от повече от 10 години! - кредитна умна карта, срещу какво тогава се опъвам?...
Какво има да се коментира нещо, което всички притежават?
Стара религиозна мъдрост е обаче, че притежанията притежават притежателя си. Обикновените вещи правят това по обикновен начин. Ако имаш къща, трябва да я пазиш от пожар и разруха, ако имаш кола, трябва да си я караш, да се грижиш за нея, да и наливаш бензин и масло, да я караш на задължителен технически преглед, защото иначе си опасност по пътищата... Колкото по-скъпа и ценна е една вещ, толкова повече притежанието й те задължава, изисква да се грижиш и мислиш за него, претендира за времето ти. Ако притежаваш например скъпоценна картина, трябва да си я гледаш минимум по 2 часа на ден, а трябва да имаш и цяла система за сигурност към нея - иначе скоро няма да я притежаваш вече. И купуваш на картината каси, заключалки, аларми, климатични инсталации, наемаш бодигардове... А ако имаш бодигардове, трябва да имаш счетоводител, ако имаш счетоводител, трябва да си говориш с него...
Е, не всеки притежава ценни картини и счетоводител, това можем да го забравим. За сметка на това всеки притежава умната вещ, smart card.
Но как именно ни притежава тя? Какво ли иска и очаква от нас, как ли се надява да се грижим за нея? Както е казал поетът, какво тя люби и обича?
Картата е математически егоист, прецизен и перфектен - тя очаква от нас да държим в главата си онова, което тя държи в чипа си - асортименти, натрупани точки, намаления в проценти, срокове и промоции, лихви и такси, рационални калкулации, правилни и изгодни избори, ориентация в пазара, правила за достъп, пароли и пин кодове.
Очаква да смятаме неуморно и систематично в своя полза,
без каквото и да е отпускане - с това се грижим и опазваме и собствената й умност. Не ни позволява да правим разхищения и да си губим времето, както колата не ни позволява да я караме счупена. Казва ни непрекъснато и без жалост "Слушай, това не беше smart…". Помни завинаги, когато си направил някоя глупост и може и да ти го напомня периодично, електронно, до края на времената... Но го прави деликатно и интелигентно, само при поискване и уважавайки твоята privacy…Така че, като си се снабдил с карта, си се снабдил с безмилостна икономическа съвест, която измества другите видове съвест. Онова, което новата ти съвест наистина не може да търпи, са празни глави и блеене, лошо смятане и безсмислено свободолюбие - тя искрено се възмущава и от занимания с разни твои си работи, извън предлагания асортимент. Подобни безобразия на своя собственик картата наказва по разни начини - първо ти се кара, после пропускаш ползи, губиш точки, трупаш наказателни лихви. В един момент тя неочаквано ти праща някой с компютърно сини очи да те гледа укорително.
А ако пак продължиш да правиш глупости, просто те изключва от умното човечество, зарязва те под дъжда.
, за смарт карта от "Шел" искат ЕГН. Чрез покупките си аз ще подавам непрекъснато информация са самия себе си, гориво, пиене, цигари, храна. Моят социален и материален статус ще бъде на разположение по всяко време. Каква перфидна, превърната форма на доносничество. Благодаря, предпочитам да си запазя илюзията за свобода.
. Пълни глупости. Не си струва да се 4ете.
АПК-та на Тошита Месоняма, работеха за попълване личните сметки на номенклатурата в капиталистическа Швейцария.... 
)