Цели 7 месеца някак не личеше, че именно БСП е на власт. Левицата героично удържа без нито една ярка соцпостъпка. Дори в най-благодатните за леви решения сфери - социална политика, здравеопазване, образование. Всъщност без последното - там министерства коалиционен партньор. Емилия Масларова щедро обещава и храбро се бори с МВФ и Пламен Орешарски, но явно битката е неравна - реално и в социалната сфера почти няма ярко популистко действие.

В здравеопазването пък цари направо десен порядък - обяви се край на трупането на дългове, свободните харчове и издържането на раздути структури. Държавата не е майка-хранилница, заканва се проф. Радослав Гайдарски и дава ясно да се разбере, че макар парите за неговия сектор да са под границата на жизнения минимум, всички трябва да опитаме да оцелеем с толкова. Гайдарски стартира мандата си в министерството на здравеопазването с непопулярни мерки - смени ръководствата на най-задлъжнелите болници и моментално отнесе обвинения за червена метла. Здравната каса пое изцяло финансирането на лечебниците и дава пари само за свършена работа, т.е. болниците минаха изцяло на принципа "Който не работи - няма да яде". Принципът веднага пожъна рейтингопоразяващ резултат - лекари и сестри започнаха да протестират за орязаните си заплати. Мерките на всичко отгоре нямат бърз ефект - опашките и корупцията по кабинети и клиники продължават. Паралелно продължават да се появяват и съобщения за липсата на това или онова животоспасящаво лекарство. Обидно никой не забеляза, че лично премиерът Станишев се зарече, че от догодина ситуацията в здравеопазването рязко ще се подобри. Напрежението расте, управлението трупа негативи. Време е за реанимационни мерки.

В такъв момент животоспасяващо въздействие може да окаже само



един популистки жест,



издържан в традициите на БСП.

За тази цел нищо не може да се сравни с внасяне и дори приемане на първо четене в социалната комисия на парламента на законопроект за премахването на потребителската такса. Моментален ефект, касае всички, а ако някой не помни - беше и предизборно обещание на Коалиция за България. От политическа гледна точка - идеално. Е, има един риск - да скочат и личните лекари и специалистите в доболничната помощ, тъй като ще бъдат лишени от сериозен доход. Ако едно джипи получава средно на месец 1500 лв., 300 лв. от тях са от потребителски такси. Депутатите от левицата обаче твърдо обещават, че ще компенсират докторите, макар все още неясно как.

По обясними причини, тази такса мъчи най-вече електората на БСП, да не забравяме - и на ДПС. За посещение при лекар тя е 1% от минималната работна заплата, или 1.60 лв. в момента. За ден престой в болница е двойно повече. Ако пациентът трябва да иде при джипито си, след това на специалист, че и на финала в болница, се натрупва сериозна сума, дори и никой да не му иска рушвет или да си плати за лекарства и консумативи. Социално слаби, деца и тежко болни са освободени от плащането, но според министър Гайдарски лекарите масово им искат парите. Ако го спазваха - 80% от пенсионерите нямаше да плащат. За капак изискването на здравната каса рецептите на хронично болните да се подновяват всеки месец води по кабинетите милиони пациенти. Те с доктора може и да не се срещнат, рецептата я дава сестрата и несправедливо прибира 1.60 лв. На някой може да му изглежда дребнаво,



но не и ако живееш с пенсия от 100 лв.



Както казва депутатът от БСП доц. Тодор Кумчев - "населението да получи глътка въздух".

Единствено от тази гледна точка има резон да отпадне таксата. 1500 лв. е добър доход, но джипито като едноличен търговец има и достатъчно разходи - заплати на сестра, осигуровки, режийни, документация и т.н., така че реалното му възнаграждение е далеч по-ниско.

Но извън популисткия ефект, подобна промяна няма да доведе до нещо по-добро, дори напротив. Идеята на потребителската такса е да има възпиращ ефект и пациентите да търсят медицинска помощ, само когато смятат, че им е необходима, а не когато имат нужда от социален контакт или да се приютят в болница. Ако таксата изчезне, огромните опашки пред лекарските кабинети ще набъбнат дотолкова, че няма да остане нито един млад и работещ човек, който да успее да се добере до личния си лекар. Болниците, които и без това имат силна склонност да източват здравната каса, ще приемат пациенти за щяло и нещяло. Да не говорим, че ако медиците ще се компенсират заради таксата, парите няма откъде да дойдат, освен от бюджета на здравната каса. Която не само че всички ние пълним солидарно, ами е и традиционно недостатъчен.

На всичко отгоре подобен "социален" жест е циничен на фона на всички проблеми в здравеопазването. Вместо да дава "глътка въздух" с отпадането на плащане от 1.60 лв.,



БСП да помисли как да ограничи рушветите,



липсата на качество и безумните изисквания на НЗОК, които формират опашките по кабинетите.

Сигурно затова и в самата соцпартия още не могат да се разберат за таксата. Социалната комисия в НС прие промените, но някои червени депутати са против отпадането на плащането. Според едни трябва да се махне само таксата в доболничната помощ, според други - и за болниците. Здравно министерство също дава отпор, като предлага плащането да остане, но да се фиксира на 1 лв.

Дано се разберат. Предизборно БСП обеща и всеки да има право на двама лични лекари. Ако се сетят и за него...