----ВИЗИТКА ------------

Виктор Чучков е един от най-известните ни пианисти и композитори. Професор в музикалната академия "Панчо Владигеров", води майсторски класове по пиано в Холандия, Бразилия и Малайзия. Гастролирал е в най-престижните концертни зали на Европа, Азия и Америка. От 1999 до 2005 г. е председател на Съюза на българските композитори.

---------------------------

- Г-н Чучков, какво можем да очакваме в културно отношение, след като се присъединим към Европейския съюз?

- Влизането ни в Европа за мен не е нито географско, нито поощрително действие. С успехите си ние сме отдавна в Европа. Достатъчно е само да се споменат имената на големи наши изпълнители, композитори, скулптори и художници. Статуята на Леонардо да Винчи на аерогарата в Рим е от българин - Пейков. Да не говорим за Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова. Това са имена, които показват не само ниво, но и очертават пътя на развитие на младите хора. Което означава, че има какво да се почерпи от българската класа в културата. На аерогара "Кенеди" например една от най-интересните съвременни скулптури е на младия Димитър Луканов. В другите континенти на света изобщо не ни отделят като българи, а ни приемат като европейски носители на културата.

Но трябва да се промени мисленето. И не държавата да бъде импресарио на културата ни. Държавата е по-необходима за реклама на самата страна, за туризма например. Аз много обикалям из Европа и никъде не съм видял едно хубаво рекламно изгледче от нашите красоти. Мога да видя от Охрид, от Албания, от Черна гора, от всички балкански страни, но не и от нашата. Това е работа на държавата ни, не на някой друг. Един успешен концерт, който взривява залата, е също част от рекламата на страната. В такъв момент човек не мисли, че България е извън Европа.

- На кое изкуство след присъединяването ни към ЕС ще му е най-трудно?

- Най-многобройни са музикантите и художниците. В литературата бариерата е преводът. В театъра - също. В киното имаме да наваксваме много. И не финансите са ни виновни. Не мога да разбера - такова интересно време и да не се раждат интересни сценарии! Как в съседна Сърбия сценаристите успяват да намерят връзка с публиката и филмът да се продаде предварително? Трябва да излезем от това лабораторно мислене, което се стреми към самоцелни ефекти във фестивали. И да не правим филми само за фестивали, а и филми за публиката.

- В страните-членки на ЕС кой и как издържа културата?

- Там има ясно програмирани концертни сезони. Най-известните формации се издържат с държавен бюджет, но имат и много спонсори. Дори Миланската "Ла Скала" си имаше един Берлускони ("Фининвест"), който да я подкрепя за някои спектакли. Привличат се богати хора, те дават пари. У нас не може да се говори за битов и финансов разцвет на музикантите, дори след като бяха вдигнати заплатите. В много градове на България се избягват концертите през зимата, защото няма как да се стопли залата.

- То училищата не успяват да се затоплят, а какво остава за концертните зали...

- А говорим за хигиена в училищата и предпазване от битови епидемии - при условие че не си осигурил най-елементарни битови условия като това да има къде децата да си измият ръцете със сапун. Не съм видял в нито едно българско училище сапун и хартиени кърпи. Каквито и европейски програми да се направят, пак няма да стане, ако не се промени мисленето. Да се поддържа едно стъкло чисто не е само до пари, а и до виждане. По същия начин, на пътя от аерогара "София" до града не може да има само пропасти и да не се сложи и един знак за предупреждение. Поставянето е въпрос на професионализъм и грижа, не на пари.

- Много характерна черта на българина е завистта във всяка една сфера. Какво пречи да сме малко по-толерантни?

- Българинът не е научен да бъде толерантен. Това се възпитава още в детството. Виждал съм млади и много надарени музиканти, които на конкурс преживяват много тежко чуждите успехи. Родителите им допълнително засилват това състояние. На спортно състезание поне се прегръщат пред камерите. Мисля, че ролята на възпитателя-педагог и на родителите трябва да бъде засилена точно в тази посока.

- Какво не би простил българинът?

- Имаме си шопска поговорка на тази тема - "Важно е на съседа да му е зле". Рядко се случва искрено някой да се зарадва на успеха на съперника си. Тук може би вина имат и манталитетът, и самочувствието. Не трябва от малки да комплексираме децата си, нито пък да ги подценяваме!

- Наскоро попитаха премиера какво трябва да се промени, за да не се превръща в бедствие един обикновен дъжд. Като гражданин вие как бихте отговорили на този въпрос?

- За мен глобалният минус и пропуск е липсата на контрол във всички сфери. Имаме много хубави закони, но няма кой да следи за изпълнението им. Прие се, че всяка кола, която пречи на движението на пешеходците по тротоарите, ще бъде глобена от общините. Но още на втория ден това вече не се спазваше. И преченето по тротоарите разцъфтява с пълна сила, а няма никакви контрольори. Създават се закони, а не се обмисля как ще се контролира изпълнението им. И това е във всички сфери. При авторските права например е така: след всеки концерт трябва да се направи отчет какво е звучало. Това се прави изключително рядко.

- Държавата повече помага или повече пречи?

- Писах музика за моноспектакъл на Георги Русев по текст на Кънчо Атанасов, който ще бъде излъчен по БНТ през април. В него един селянин, на който са му откраднали кравата, иска да влезе в диалог с държавата. И я кани на масата да си поговорят къде са справедливостите и къде - несправедливостите. В съзнанието на една държавна дейност според мен трябва да бъде на първо място защитата на човека. Това е мисията и на една пътна полиция. В цял свят пътният полицай предпазва и предупреждава за нещо лошо, което може да се случи на един гражданин. При нас гледа какво се случва и наказва. Това трябва да се промени.

Когато виждам едно неосветено кръстовище пред училище или където и да е, това означава, че някой, в случая общината, където професионалистите са изключително малко в тази сфера, не си е свършил работата. А "професионалистите", които са там на заплата, сигурно вече са обиколили цяла Европа, за да почерпят опит и са видели, че едно намазване с четка и ярка боя на тротоара ще предотврати стотици катастрофи. На островчето на трамвайната спирка на площад "Света Неделя" колко коли са се блъснали. И няма кой да намаже с една оранжева боя това островче, за да се вижда отдалеч. Държавата ще каже, че това е работа на общината. Общината обаче е част от държавата. Ако само се говори, че липсват пари, доникъде няма да стигнем. Това е едно оправдание, което е навлязло дълбоко в нашия живот.

Другото любимо оправдание е духовната криза. Каква духовна криза? Я погледнете театрите - в Народния всички билети са продадени поне за седмица напред, същото важи и за зала "България" и за някои от концертите в зала 1 на НДК. Идеите и инициативите в момента са страшно много. Всичко това говори за липса на духовна криза, кризата е по-скоро в организацията на финансите за подпомагане на националното ни изкуство. Но не можем да търсим оправдание за несвършената от нас работа у някой друг. Не може в София да се прави пищен Виенски бал и в същото време по централните улици да вървят каруци. И всеки да се оправдава, че нищо не може да им направи. Не може да има хиляди коли на опашка за пререгистрация на номерата и в същото време да не се отварят нови пунктове, за да се улесни и ускори тази дейност. Не може да не се уважава човекът! Уважението към личността у нас все още е някъде в периферното мислене. Пак ще дам пример с КАТ. Там гишетата са направени по начин да се унижи гражданинът. Той трябва да се наведе невероятно много, за да може да контактува със служителя. Това вече говори за манталитета на онези, които стоят от другата страна. Те очакват от гражданина да се навежда винаги, дори и за най-дребното нещо.

- Ако трябва да напишете творба, която да оприличи България, какъв музикален език бихте използвал?

- Бих избрал от една страна хаоса. От друга - романтиката, защото у нас все още я има топлотата между хората. И от трета - шегата, защото силата на самоиронията е безгранична. Но не и драма. И в никакъв случай заповеднически марш.