Нека започнем с една история. Един приятел си купува автомобил. През цялото време горубленският продавач разказва небивалици за колата, че била на малко километри, че това е шансът на живота му, защото германецът, от когото е взета колата, е пастор и други подобни.

"Нали знаеш, божи човек. Единствено я е карал в събота и неделя до гробищата и обратно - 7 километра", разказва продавачът. Следва обаче пазарлък. Цената пада. Накрая, след като колата е продадена, съвестта на търговеца и още повече неговата ирония проговаря: "Гледай сега, пич, все пак попът е карал тази кола по коларски път, така че не е лошо да си видиш ходовата част."



Иронията властва в търговията



на коли "втора ръка" у нас. В този смисъл България винаги е била рай за продавачите на употребявани автомобили. Иронично казано (вие разбирайте обратното), тук никога не се внасят коли, карани от отвеяни домакини, чиито шофьорски умения са оставили следа по почти всяка част от купето, а двигателят е прегрявал системно, защото функциите на онази малка стрелкичка на арматурното табло така и са си останали загадка с твърде безинтересен отговор. У нас никога не попадат и возила, принадлежали на 20-годишни градски каубои, за които смяната на въздушния филтър със спортен напълно обезсмисля тази на маслото, а ходовата част представлява някакви вечни железа под предницата, подлежащи на смяна с по-къси за следващия рожден ден. Тук не се продават автомобили, използвани за фирмени нужди, смазани от душманско юркане по магистралите в ръцете на поне 10 насъбрали яд на шефовете служители, нито пък такива с пробег над 150 000 км. Невероятно трудно се намират и коли, претърпели тежка катастрофа. Ако купувачът все пак открие белези от ремонт, той със сигурност се е наложил заради драскотина на калника, получена при превоза с автовоза. В България няма апаратура от типа "дозер", която струва доста, но се изплаща за нула време с изпъването на возила, чиято марка е била напълно неразпознаваема дори за специалист преди процедурата. На родния пазар няма ръждясали, наводнявани или опожарявани коли. Не, няма.



Чии коли купуваме тук?



Нормално е да са на хора, дето не могат да повредят колите си. Пенсионери с различна степен на инвалидност, плахи библиотекарки и проспериращи зъболекари са най-честите източници на употребявани автомобили от чужбина, а нашите морални автопрекупвачи ни пробутват техните запазени возила по пазарите. Огромна част от тези нещастни източници почти не са карали колата, което обяснява ниския показател на километража (трябва ли да намигаме?). Невероятното състояние на лаковото покритие пък се държи на факта, че в Европа броят на гаражите съответства точно на возилата (класифицирани като "гаражна"). Тапицерията изглежда като нова, защото в цивилизования свят никой не пуши в автомобила си, а салонът има сакралния статут на храм. Западняците никога не возят домашни любимци или повръщащи бебета в колите си. Дезинфекцират моторния отсек поне два пъти седмично. Именно затова под предния капак няма и прашинка, а маркучите на охладителната система изглеждат по-лъскави и стерилни, отколкото в магазин за резервни части.

Българските търговци на коли втора ръка са най-искрените, наивни и услужливи люде след пигмеите от Калахари. За разлика от тях обаче, по правило са високообразовани. Криминалното им минало задължително е чисто като помислите на новородено и демонстрират почти маниакална преданост към интересите на купувача. Някои са чували слухове за



начини да се превърти километражът



или пък различни способи за повишаване на компресията на двигателя с чудодейни препарати на силиконова основа и добавки, но са отвратени от подобни скверни гаври с доверието на човечеца, събрал 3-4 хилядарки за кола, която няма да му изневерява в студените зимни сутрини. Наред с това, понеже са хора на честта, приемат всеки намек за проверка на състоянието й в сервиз като обида към професионализма, репутацията и честността им. Гаранциите, които дават, са напълно достатъчни да се потегли към нотариус за изповядване на суперизгодната сделка, от която печелят обидно мизерни суми. Родните търговци нямат абсолютно никакви познания в областта на автокозметиката и постоянно се питат как се издържат магазините за аксесоари и препарати. Контактите им с тенекиджии и бояджии са съвсем косвени.



Винаги са смятали кита за океански бозайник



и затова почти изпадат в кататоничен ступор от изненада, ако попаднат на купувач, който носи със себе си малко магнитче, с каквото най-лесно се проверява за коригирани повърхности по купето. Същият ефект предизвиква и вниманието, което някои по-педантични клиенти отделят на щампите с годината на производство от долната страна на пепелниците и етикетчетата на предпазните колани. Макар и наивни по природа, българските търговци са се научили да пазят като очите си идентификационния номер на возилото и не вярват, когато купувачът им обяснява, че иска да провери по него в интернет дали информацията за автомобила е меродавна. Не го правят от лоши чувства - просто са си патили прекалено жестоко от кражби на данни за продавани от тях коли.

Рядко се срещат по-комуникативни и

бъбриви хора от вносителите на употребявани автомобили. Речевите им умения са шлифовани брилянтно и винаги се ползват по същество и конкретно по въпроси, които вълнуват купувача. Нямат особено развито въображение и могат да го подведат всякак, но не и съзнателно. Намират се в постоянна бойна готовност за пазарлък и са склонни на огромни отстъпки само и единствено в името на приятното общуване с клиента. Винаги могат да бъдат открити след изповядването на сделката и на драго сърце обезщетяват за евентуално възникнали неизправности и дефекти, макар да нямат абсолютно никаква вина за възникналото недоразумение.

Безкористно приятелската атмосфера между продавачи и купувачи, безпримерната честност на търговците и висококачествените возила, които внасят от чужбина, превръщат покупката на употребяван автомобил в България в удоволствие без аналог. Повече радост доставя единствено регистрирането на новата придобивка в КАТ, но това е вече друга тема...





----------КАРЕ-----------

ТОП 5 на

НАЙ СЛАДКИТЕ ЛЪЖИ ПРИ ПРОДАЖБА НА КОЛА

Автомобилът е бил собственост на:

- жена, която я изкарва само и единствено, за да отиде до детската градина

- инвалид, който си е забравил дори патериците в багажника на беемвето - седма серия, спортен модел.

- свещеник, който стои само в църквата на селото, но в мигове на скръб отива до гробищата, които са на километър-два от селото.

- инвалид, който чака брат си от столицата, за да го отведе един път месечно със собствената му кола до близкия парк.

- любовница, която е ядосана, но любовникът, женен, естествено, я пази в специално нает гараж.





Очакваме вашите идеи, коментари и казуси, на които ще намираме компетентен отговор, на avto@segabg.com