|
| Вирджиния Будиен |
- Г-жо Будиен, няколко влиятелни в образованието организации са обединени около различни цели - Световната банка около ефективността, ЮНЕСКО около равенството, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - около качеството. Успяват ли те да се балансират, или някой доминира?
- Трябва да се признае, че балансът донякъде е нарушен. Световната банка поощрява финансово ефикасността, но не поощрява равенството - поне в региона на Европа и Централна Азия. В същото време ЮНЕСКО поддържа няколко програми като например "Образование за всички", които не са съобразени с условията в различните страни. За нашите, бившите социалистически страни, целите, които си поставя тази програма, са вече постигнати - нивата на грамотност са доста високи. Те може да са проблем в Африка и този проблем там трябва да се решава, но общото портфолио от програми трябва да бъде разнообразено.
- С всички тези дебати около ефективността не забравяме ли, че в крайна сметка говорим за образование?
- Зависи как ще гледаме на образованието. Има две основни концепции. Едната гласи - добрата икономика движи образованието. Ако икономиката е силна, като следствие и образованието ще е такова. Другата концепция казва точно обратното - образованието е ключова зона, в която трябва да се работи много, за да е налице силна икономика. Големият въпрос е кое да бъде подкрепено първо - икономиката или образованието.
- Да, но понякога общите формули за ефективност като затварянето на малки училища могат повече да навредят, отколкото да помогнат.
- Ако подобни формули - за броя ученици в класовете, или съотношението учител-ученик, се прилагат безкомпромисно, могат да навредят. В Таджикистан например родителите се страхуват да пращат дъщерите си в отдалечени училища. Тези момичета остават вкъщи и това е трагично последствие от механичното закриване на училища. Тук може да се даде и друг интересен пример. В нашите страни в момента се акцентира върху големите училища, защото се счита, че са по-ефикасни. Образоват повече деца с по-малко разходи. В същото време в САЩ бе успешно въведена програмата "Малки градски училища". Американците считат, че по-малките училища са по-ефикасни за преодоляване негативите от социалното разслоение и за подобряване на образователните резултати на деца от по-бедни семейства.
- Това не е ли цинично - да провеждаш едни реформи в други страни, а в собствената си да стимулираш точно обратното?
- Има богати държави, средно богати държави и много бедни страни. За бедните страни основният въпрос не е качеството на образование, а осигуряването на някакво образование. Глобализацията върви ръка за ръка с маргинализацията на определени училища, определени региони в дадена страна. Страните трябва да мислят за това какво е възможно да направят в момента. За онези, които са бедни, вероятно пътят е един. Те биха могли да преминат към по-малки класове и училища, към по-индивидуализиран подход, да имат повече психолози, когато забогатеят и бюджетите им нараснат.
- В много държави навлезе нова образователна мода - на въвеждане на все повече и повече стандартизирани изпити. В същото време има опасения, че това стимулира ученето единствено за тези изпити.
- Много е трудно да се изработят тестове, които напълно да отговарят на поставените цели. Ние можем да си поставяме за цел да развиваме определени ключови компетентности, комуникационни умения, способност за решаване на проблеми, работата в екип. Всички те обаче изискват различен педагогически подход. До момента няма разработени ефективни тестове, които могат да оценяват всичко това. Обикновено тестовете в крайна сметка се оказват оценка на суровото знание и способността за възпроизвеждане на информация. Тоест ние твърдим, че искаме едни умения, а в крайна сметка проверяваме други. Още повече че в нашите страни сме свикнали с наказателно по същество оценяване. Поставяме оценките като наказание, че детето не знае нещо, а не толкова от стремеж да помогнем.
Ако погледнете към Финландия, към която в момента гледат всички, защото е с най-добрите образователни резултати в сравнителните изследвания, ще бъдете изненадани, че те нямат централизирани тестове. Оценяват се представителни извадки от ученици, за да знаят какво се случва. Целта на този вид оценяване е именно такава - да разбереш кое не работи и да се опиташ да го промениш. Освен това във Финландия хората вярват на учителите. Учителската професия там е с голямо обществено признание, най-сериозното състезание в университетите е именно за местата за учители. В нашите страни е обратното. Ако трябва да обобщя - прасето няма да стане по-тежко заради това, че го мерим.
- В момента на дневен ред и в Литва, и в България е именно въвеждането на стандартизирани изпити в 4-и, 8-и, 10-и и 12-и клас. Този проект в Литва обаче не е получил одобрение, защо?
- Проектът не се е провалил, но и не бе одобрен. И учителите, и самото общество знаят, че в последните две години в гимназиите няма никакво значение какво включва учебната програма. Важно е какво включва тестът. А това влияе зле на цялата идея какво трябва да се случва в училище. Ако въведем стандартизирани тестове и след 4-и, и след останалите класове, цялото средно образование ще работи само за тези изпити. Ако имахме хубави тестове или като цяло измерители - добре. Но е доста съмнително, че сега имаме капацитет за това.