Имам ученици, които, меко казано, рядко присъстват в часовете ми, но се справят много добре на всички контролни и тестове. От друга страна, има деца, които са заинтересувани и редовно присъстващи в часовете, водят си записки, но в крайна сметка показват по-лоши резултати на контролните и съответно получават по-ниски оценки (по ред други причини).

Това противоречиво "несъответствие в условието" на релацията "ангажираното присъствие в час е равно на по-добър успех" се преживява (и с основание) от неотсъстващите ученици като въпиюща несправедливост. Но, както обича да казва една моя колежка, доайен в професията от 1982 г. - "Такива са критериите, трябва да се спазват."

Когато неотдавна се роди идеята да се въведе нова система на цифрово оценяване на поведението на учениците, която да замени досегашната практика на "надзор и наказание" на принципа "извинени" и "неизвинени" отсъствия в часовете, реших да "тествам на терен" реакцията на гимназистите, с които работя. С помощта на колега психолог направихме семпла тестова карта, за да проучим за вътрешноучилищни нужди отношението на учениците към това нововъведение.

Признавам си, очаквах "огън и жупел" от учениците, но се получи тъкмо обратното. За моя и на други колеги изненада, около 90% от анкетираните (11 паралелки от по средно 22 души) отговориха с категорично "да" на идеята за подмяна на "медицинско- бележковото" извиняване на отсъствия като маркер за интереса на ученика към съответния предмет и образованието изобщо, с цифрово оценяване (дори да е балообразуващо за кандидатстване във ВУЗ - имаше представете си и такива предложения!), но при следните изтъкнати като "важни" условия:

- Оценката да бъде не просто за формално присъствие в часовете, но и за поведение в час. Аргументите: "Предпочитам Х броя съученици да не са "принудени да са в час, заради неизвинените", ако ми пречат да съм пълноценен в часовете, които "ме интересуват" и от които не бих избягал, даже и да не се чувствам добре физически". Тяхното неприсъствие и простащина обаче да бъдат санкционирани;

- Да има система за проверка и уеднаквяване на учителските критерии за оценяване на ученическото поведение;

- Да има възможност самите ученици (чрез ученическите елити и активисти) да предлагат свои съученици за наказания, но също и за поощрения;

Не знам как биха погледнали в МОН на тези наивни средношколски идеи, но ако не друго, те поне показват нуждата от сериозни изследвания преди поредното наредбо-творчество зад гърба на децата.