Григор Николов,

снимки: архив



Че САЩ са страната на авантюристите, си е емигрантска аксиома. И тук зложелателите подхвърлят, че скоро след откриването му от Колумб на новия континент се заселват бивши затворници от Европа. По-късно ги последват авантюристи и доста кандидат-затворници от Англия и Франция, които просто са се изплъзнали от лапите на полицията. Вероятно заради авантюристичния дух и днес наричат САЩ страната на неограничените възможности - от кандидат-пандизчия можеш да станеш почтен и уважаван бизнесмен. И ако трябва да сме по-точни, то този авантюристичен дух никак не е бил чужд на първите български преселници отвъд океана.





Първият българин в САЩ е известният за времето си възрожденец и харамия Иван Добровски. През 1848 г. той се прочува из Българско като книжовник, след като е издал във Виена първата от общо петте книжки на "Мирозрение" -



второто българско списание,

излязло 4 г. след "Любословие" на Ив. Богоров. Добровски обаче свършил парите за книжките и се запътил към Русия с мисълта, че там ще намери пари. Решил да даде и един "мемуар", както сам се изразява, та да напомни на руското правителство, че ако България стане свободна, това ще е от полза и за Русия. Мемоари той разпратил и до правителствата на Англия, Франция и Австро-Унгария.

В Петербург Добровски се срещнал с началника на Азиатския департамент Любимов. След разговора Любимов му дал държавни пари и Добровски заминал за Англия. От Ливърпул се качил на кораб и се озовал в Ню Йорк. Там престоял шест месеца, узнал за смъртта на руския император Николай и тръгнал обратно. Това разказва сам Добровски през 1892 г. в изповедите си пред Вазовия приятел и душеприказчик проф Иван Шишманов. Защо е ходил, какво е правил в Америка не дава никакви обяснения. За Ню Йорк Иван Добровски казва: "Тогава Ню Йорк имаше 500 000 жители - 40 000 френци, 100 000 немци, другите ингилизи." Добровски не пояснява кога точно е станало това, но се подразбира, че най-вероятно ще да е било през 1848 г.

Мечтата за Новия свят останала у българите и натам тръгнали момчета, жадни за знание и наука.

Първият от тях бил Илия С. Йовчев от Сливен, който в 1870 г. станал студент в Ню Йорк. Покрай ученето започнал да пише и в американски вестници и става

първият български журналист

отвъд океана. В една от статиите си през 1875 г. в нашия в. "Пряпорец" емигрантът дълбокомъдрено заключава: "Ний, българите, обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света. То ни е лишило от себепознание."

Придобил самочувствие, Йовчев започва борба в тамошните вестници срещу популярните за времето си "Землеописания" на американците Мичел и Макнийл. Те броели между жителите на Турция албанците, кюрдите, туркмените, даже и циганите, но не споменавали нито дума за българите. В Ню Йорк провъзгласявали Йовчев за турчин, признава с известно неудобство сам той.

Докато изучавал тънкостите на вестникарския занаят, Йовчев получил по пощата писмо от свой приятел - изрезка от американски вестник, в която пишело, че на българката е позволено да се окъпе един път в живота си, и то в деня преди сватбата. Нашенецът силно се разлютил, взел молива и... се размислил, че ще трябва да се ограничи само в градовете, където има бани, и да премълчи за широките народни маси. Отказал се с мисълта, че "погрешките се забелязват най-добре".

Първият ни журналист в САЩ споменава, че още по негово време десетина българи са видели Америка. Единият от тях бил



убит в Гражданската война



1861-1865 г., но Йовчев не си спомня името му. Той обаче пише по-подробно за неколцина български емигранти. Единият от тях е Гълъб войвода (Христо Сариев, роден около 1838 г. в Калофер). През 1858 г. отива в Цариград да търси работа и прехрана. Случаят го среща с капитана на френски презокеански параход, отбил се в Цариград, за да попълни екипажа си с моряци. С него плава до Индия и Китай, стига и до остров Хаити, където има ред премеждия с местното население. Става старши матрос, издига се до боцман, сменя кораби, зърва американския бряг. Работи известно време и в САЩ, като превозва с малък кораб туристи край Филаделфия.

Вероятно е

първият българин, обиколил света,



и не случайно, когато години по-късно се установява в Цариград, българите в Балкапан хан почтително го наричат Моряка. При едно от спиранията на кораб, който плава до Браила, Сариев се среща с д-р Христо Стамболски. Какво се договарят двамата, не е установено, но Сариев става куриер на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През 1867 г. ТЦБК му възлага да внесе в султанските покои "мемоара" на ТЦБК за учредяване на дуалистична монархия - българска и турска, начело със султан Абдул Азис. Предлага се султанът да стане и цар на българите, като в империята се създаде автономно българско царство със свое правителство, войска и парламент, съставен само от българите, като депутатите му се избират по вишегласие.

Документът е предаден на кралица Виктория, цар Александър II, Наполеон III и канцлера Бисмарк, както и в редакциите на големите европейски и турски вестници. Според легендата Сариев прониква в двореца на Абдул Азис в Долча-бахче, оставя в кабинета му тайното писмо и

изхвръква "като гълъб"

Оттук идва и другото му популярно прозвище - Гълъб войвода. В края на 1869 г. обаче е разкрит, заловен и след мъчителни изтезания е хвърлен в цариградския затвор, където лежи 5 г. След освобождението на България от турско робство e кмет на Орхание (Ботевград), но изоставя политиката и продължава да плава като моряк. През 1902 г. е огняр на парахода "Борис". Умира в дълбока старост през 1921 г., навръх Димитровден.

Стоян Юруков, роден в Панагюрище, работи в Министерството на правосъдието, после е подсекретар на Софийския окръжен съд, бил е деловодител на българското колоездачно дружество и през 1908 г. прави най-голямото

пътуване с велосипед из Европа,

като изминава 6180 км. Има 82 награди от европейски и наши състезания. През 1911 г. отива в САЩ и учи за авиатор в училището на Макс Лили в Чикаго. През 1912 г. става първият български пилот там. През 1915 г. се жени и се посвещава на търговията и изобретенията. Сред най-големите му открития е помпа за чистене на бирени тръби.

Примера му последва 25 г. по-късно и г-ца Габриел, бивша Ханджиева, както пише излизалият в САЩ в. "Народен глас". Родена е в София. Преселва се в САЩ и живее в Толидо, Охайо. Тя завършва авиаторство в Детройт и получава диплома за пилот. Нейното желание било да



прелети Атлантическия океан



и да се приземи в София. Тази й идея не се осъществява - лети през океана, но не достига до София.

По-надолу ще стане дума за интелектуални авантюристи, които опровергават разпространеното мнение в САЩ, че българите се къпят един път през годината. Те заминават отвъд океана по препоръка на американските мисионери в Цариград и България д-р Лонг и д-р Ригс.

Андрей Султанов от Габрово учил в Ню Йорк, върнал се в родния си град, заболял от охтика и скоро починал. Рачо Господинов от с. Железник, докато учил в Бостън, продавал и гюлово масло, та да се издържа през гладните студентски години. Андрей Цанов завършил учението си в Ню Йорк, отишъл в Цариград и станал издател на вестник.

В периода 1875-1880 студенти в Америка са били Йордан Икономов от Елена, Тодор Боянов от Самоков, Трайко Тесличков от Щип, Стефан Томов от Котел. Това пише Илия Йовчев във вестниците "Пряпорец" и "Цариградски вестник". Десетият българин според него бил от търновските села и станал гемиджия, т.е. с лодката си прекарвал хора и товари към Западните Вирджински острови. Тук Илия Бобчев вероятно е имал предвид Гълъб войвода.

Примера на първоемигрантите ни към Съединените щати последвали и други българи. В 1890 г. около 50 нашенци са били студенти в Америка, предимно в Ню Йорк.

Христо Балабанов пък е

първият български лекар в САЩ

Той е роден в търновското село Пчелище през 1857 г. Завършва медицина в Нюйоркския университет през 1888 г., специализира във Виена, връща се в Америка и дълги години практикува в Такома, на 30-ина километра от Сиатъл в щата Вашингтон.

Ловчанлията Иван Мишов отива в САЩ през 1878 г. Завършва семинарията в Принстън, става проповедник, но скоро открива, че любовта към Бога не му носи нужното удовлетворение. Записва се студент в Чикагския университет и завършва медицина. Синът му, Иван Мишов-джуниър, пък е първият български професор по медицина в САЩ.

В края на 90-те години на по-миналия век в САЩ има и двама лекари, родом от родопското село Широка лъка. Димитър Калинов завършва Мичиганския университет и дълго време практикува... като хирург в щатския затвор Стилуатър в Минесота. Васил Бозовски пък се установява в щата Ню Йорк.

Рашко Герганов преуспява като архитект. През 1907 г. група самоуки дюлгери от дряновското село Керека тръгват към САЩ, сочат документи на Дряновския исторически музей. Сред емигрантите е и 17-годишният Рашко Герганов, син на майстор Стоян Герганов, изградил по проект на италиански архитект музея костница на Дряновския манастир. Рашко се установява в Мичиган.

През 20-те години на миналия век Герганов създава собствена строителна фирма. Най-забележителното му творение са дванадесет сгради на

Мичиганския университет,

девет църкви в града, модерни за времето си жилищни кооперации. Изрезки от американски вестници, писали за творческото дело на Рашко Герганов, са предадени от негови родственици в Дряновския музей.

Докато архитект Герганов реализира своите проекти, българи

търсят злато в Аляска

Иван Стойков от село Бал бунар, Русенско, обикаля няколко щата, но късметът все му убягва. Накрая е увлечен от "златната треска" в Аляска и според неговите думи "копаел злато, дори и в снежни бури." През 20-те Тодор Клаев е в градчето Уайтхорст, на около 600 км от Доусън и Клондайк. Дали е имал успех, историята мълчи. Малка част от нашенците остават в Аляска - те отварят ресторанти и бакалници по поречието на река Юкон. Някои от тях остават в градовете Джуно, Кордоба, Ситка и Талкитна. В град Феърбенкс пък се насочват към работа в сребърните мини.

Има данни и за други нашенци от Троянско и други балкански села, които са прескачали до Аляска да търсят злато, но са работили само по няколко месеца сравнително добре платена работа в мините, после с припечеленото се върнали по Източното и Западното крайбрежие на Щатите и захванали самостоятелен бизнес. Наши емигранти живеят от началото на века до 30-те години в Аляска. Не им е понесъл суровият климат, а може би и мисълта за типичната българска сигурност - златото може и да имаш късмет да го намериш и да станеш много богат, но пък в мините надницата е гарантирана - 3 долара, при това всеки ден.