Западните Родопи са по-сурови от Източните, усеща се относителната близост на могъщите Рила и Пирин наблизо. През зимата падат снегове по метър и кусур; през лятото, дори през юли и август, нощите са хладни.

Язовир "Батак", като по-ниско, е и най-лесно достъпен. Може би затова около него е пълно с места за спане - в околностите му има над 10 000 легла за гости.

Най-лесно до язовира се стига от Пазарджик. Пътят е добър. Не е проблем да се наемете стая, можете, примерно, да изберете за стан ваканционно селище "Дъното", близо до стената и до "Св. Константин". Но можете да минете и по-евтино, за 10-15 лева, съвсем наблизо. А можете и да си опънете палатка, мнозина правят така.

Инак, като всеки голям язовир, "Батак" е с характер. Има всичко - шаран, каракуда, бял амур, бабушка (доста едра), и костур - изобилен. Случват се обаче дни, без да клъвне изобщо.

Интересно място за риболов е един залив, на 100-150 метра от контрастената на язовира, наречен "Дупките". При източване там остават езерца, пълни с риба.

Да предположим, че сте поели със здрава кола за поне една седмица. Тогава, след "Батак", нищо не ви пречи да забиете навътре в Родопите, като не забравяте да си купите от Батак или друго някое местенце бира за нагоре. Следващият прекрасен язовир, който си струва да посетите, е "Голям Беглик" - бившият "Васил Коларов". Тук със спането не е така изобилно. Можете да се установите малко преди язовира, в спретната вила с кокетни капандури - "Вилата на Ганев". Отклонявате се към Държавно дивечовъдно стопанство, и няколко километра по-навътре е вилата. Там сте малко далеко от водата, но като гостоприемство и цени мястото е прекрасно.

Късно вечер, след като домакинът Тошко е напалил камината, а жена му Пепи е напекла това, което сте донесли или поръчали, и сте го изяли, си струва да спрете за 30-40 минути с чашите, и да излезете от къщата.

Нощем навън е наистина дивно.

Луната по такава доба прилича на космически фар, с който любопитната вселена разглежда тъкмо вас, и микробските ви страсти в тия спокойни дебри. А пълзящата из околните гори мъгла се сгъстява като бисерен катък, и оставя само тук-там по някой клон или стълб, напомнящ зарисовки на талантлив, но несъсредоточен график.

Ако сте мераклия-въдичар, не следва да прекалявате с бутилката и разходката. Ставането е далеч преди изгрев. При условие, че ще ловите на Беглика, (Малък или Голям), или на следващия язовир - "Широка поляна" трябва да знаете, че водата сутрин е много студена. Опитът е показал, че повечето риби стават трудно подвижни при вода под 7-10 градуса по Целзий.

Но след като сте се добрали до водоема без да пробиете гърнето, изгасили сте пърдящото возило и сте разпънали такъмите, можете да порадвате на друга природна игра. Вълмата от мъгла лека-полека се разнасят, и свенливо приоткриват отсрещния бряг. За да видите, че това, което сте вземали за отсрещен бряг, е само остров, или странна извивка на залива, или поляна, залята от придошлата вода.

"Голям Беглик" е много красив язовир. Дали поради дълбочината му обаче, дали поради каменистото на много места дъно рибата тук не е в изобилие, и риболовците съответно също. Не е така на разположения малко по-нагоре "Широка поляна". Този водоем е изключително място.

Той има десетки, да не кажем стотици заливи и разливи. Всъщност, ако тръгнете да го обикаляте, ще ви се струва, че обикаляте най-малко 15 различни водоема. Тесни ръкави свързват доста широчки иначе водни площи.

Притежава добро разнообразие от ихтиофауна - можете да уловите екземпляр от семейство "пъстървови", можете да попаднете на чевръст високопланински шаран, едра и вкусна като шаран каракуда, или също забележителни като размери червеноперки, дори кротушки. Едно време се срещаха и много едри кефали, но сега за съжаление са редки. Разбира се, костурът и тук е твърде гъст. И въпреки че не расте много, авторът е виждал еднокилограмов екземпляр, уловен на "Широка поляна", за съжаление не от него. Беше чудат мутант, изгърбен като бивол...

Ако ви е останало време и желание, можете да изкъпете въдици и в следващия язовир на юг - огромния "Доспат". Всъщност с 22-те си хиляди декара водна площ той е вторият по обем в страната.

И тук нямате проблеми с нощуването. Можете да се подслоните в самия град Доспат или в Сърница, а можете да си изберете някоя вила, хотелче или бунгало на брега. За около 25 лева бихте си осигурили доста комфортно обиталище.

Язовирът е богат с риба. Както в предишните три и тук е пълно с костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка, пъстърва.

Сравнително наблизо са още язовирите Въча и Сърница, и няколко по-малки гьола, но ако досега не сте хванали, значи походът ви е каръшки. Връщайте се в равнината, или се отдайте на нещо не толкова хищно като риболова.

Няма да сбъркате, ако скатаете въдиците в багажника и се отправите към Триград.

Въпреки над 200-те пещери в този регион, "Дяволското гърло" край Триград е шампион - с подземния си водопад. Самият Триград, разположен почти до гръцката граница на юг от Девин, е странно и спокойно селце с приветливи и малко флегматични хора.

Можете да си наемете сносна стая за цена от около 10 лева, а хазяите да ви наготвят местни картофени или млечни специалитети, които ще ви харесат много повече от стандартните кебапчета в селската кръчмица.

А на сутринта да се спуснете в "Дяволското гърло", и да удивите домочадието или другарите си с уникалната дупка. Всъщност тук е най-високата подземна каскада на Балканите - най-високият водопад пада от цели 42 метра. Него можете да наблюдавате от специална площадка на бетонна стълба, висока 65 метра. В самата пещера се влиза през специално прокопан 150-метров тунел, малко след най-тясната част на ждрелото. Според легендата тъкмо от тази пещера Орфей е слязъл в подземния свят, за да търси Евридика. В този ревящ и бучащ ад можете да проникнете и с лодка - и да стигнете до лобното място на двама спелеолози, загинали преди 35 години. Това ще ви струва 10 лева. (Тук във водата има и слепи рибоци, но не е препоръчително да вадите такъмите; ако не сте хванали нищо в предишните четири язовира, по-добре ги запазете за ваната вкъщи.) Наоколо е пълно със страхотни екзотики - например неосветената "Харамийска пещера", но за настоящия преход това е достатъчно. Оставете си нещо за следващия път, защото такъв трябва да има - Родопите заслужават.