Сред потопа от съпричастност към журналиста Васил Иванов особено се открои едно изказване. То ни подейства като камшичен удар на миша опашчица. Според премиера Сергей Станишев бомбеният атентат е ни повече, ни по-малко от "безобразие"; привеждаме цитат, за да се види, че акцентът пада точно върху тази безобразна характеристика:
"Това е все още един случай, който, разбира се, е безобразен, защото това е пряко посегателство върху свободата на словото, който изисква много сериозни мерки от държавата и е ясно, че ще има съпротива. Тези, които не желаят да живеем в подредена държава, с действащи закони и здрав демократичен ред, ще правят всичко възможно, особено на финалната права, по различни поводи да саботират влизането на България в ЕС."
Разбира се - ЕС... Станишев сигурно и на подметките си говори с лексикона от типа "ясни знаци към ЕС и предизвикателства пред България". Тоест мрънка нещо, цвърчи - да се намира на приказка.
Над 500 г тротилов еквивалент не са просто безобразие - взрив с такава сила отнася и образа, и подобието, и въобще в случая е прав Румен Петков: "Това е проява на изключителен брутализъм."
Ще добавим: това е наказуем брутализъм с евентуални смъртни последствия, престъпен състав, в случай че никой в управлението вече не се интересува от Наказателния кодекс. А безобразието е друго нещо - това е например да свършиш мръсотия нощем в басейна. Или да скриеш на премиера очилата, да го пернеш през муцунката... Има и по-сериозни безобразия - вандализмът, джебчийството или неизкоренимите нарушения на ЗДП... Неща от този сорт - нелицеприятни, често - потенциално опасни, но в общия случай леко наказуеми.
Но я да поразсъждаваме шарлатански - нещо по Фройд и Юнг - защо ли му е хрумнала на премиера точно тая приказка? (Именно хрумнала, без да се замисля - за разлика от президента, който умува повече от денонощие, преди да се изкаже по въпроса.) Как потокът на несъзнаваното изтласка в речта му точно думата безобразие?
Главната причина е, че всички действия и бездействия на цялото Станишево правителство (и всички преди него) са си престъпни по същество, но си минават безнаказано като обикновени безобразия.
Безобразно е, че "досега само ги показвахме по телевизията, сега вече и МВР трябва да свърши своята работа" (Васил Иванов), тоест не е за свят, че един журналист е по-деен от едно министерство.
Безобразен е геноцидът, провеждан неуморно от здравната система в страната - тя целенасочено и последователно ликвидира здравето, достойнството и в крайна сметка живота на пациента. Виновни няма, разбира се - най-безобразното разпределение на отговорността е това, при което на практика никой не носи отговорност.
Не по-малко безобразно е поведението на държавата спрямо пострадалите от бедствията. Ресорният министър Емел Етем (също подчинена на Станишев) чак се обиди: "Не очаквате да им дам пари и къщи, нали? Проблемът си остава техен." Това безобразно изказване всъщност показва защо толкова упорито се отрича, че от парите за наводненията е крадено брутално и безсъвестно. Ами че тя говори като за изначално нейни си средства - можеш ли да крадеш от себе си и какво са едни 200 млн. между обръч приятели!?
Списъкът може да бъде удължен до безобразна дължина, но ние спираме дотук...
А - само да вметнем: покрай масовата реакция срещу този атентат прекалено избледня образът на другото тежко престъпление от деня - стрелбата по ученици в София. Или може би се счита, че за ЕС подобни "инциденти" са по-приемливи?
|
|