Ако човек се взре в икономическите страници на вчерашните вестници, ще се почувства като зяпач пред витрина на месарница.

Ето например "Труд". Челният материал е озаглавен лакомо: "Европазарът гладен за заешка мръвка", гарниран с фотос на жертвеното пухкаво бяло същество, пояснен така: "Едни от най-интересните за развъждане дългоухи с вкусно диетично месо са животните от хибрида цика." Следва заглавие "Шефът на НВМС гони 9-има заради ирландското говеждо" - уволненията поискал лично земеделският министър Нихат Кабил. Сякаш по асоциация с етническия произход на този наш държавник отдолу се кипри вест: "Пускат тези дни месо за мюсюлмани". То щяло да бъде обработвано единствено от правоверни ръце. Мюсюлмански кашер, демек.

"24 часа" също е отразил заешката и говеждата касапска тематика, но пък има и една милосърдна вест из животинското царство - съвет от владика към свещеници да отглеждат пчелички.

"Субсидията за отглеждане на зайци - по 10 лв. на бройка", пуска прагматично заглавие на заешката тема "Новинар" и отбелязва, че "у нас месото им е 8-9 лв. на кило, в Гърция - 6 евро".

Като казахме заешко, та се сетихме за "дългоухите" определения за човек, който се страхува - "има заешко сърце", или пък - "трепери като заек". Защото другото, което напира от вчерашната преса, е политически и властови страх след взрива срещу журналиста Васил Иванов. "Бомба отнесе дома на репортер и взриви нервите на властта", пише от първата си страница "Дневник". Трябва "Министерство на взривовете", предлага пък "Труд" . "Чашата преля!", прочита събитието "Стандарт". Вероятно силен гняв е причината и за постигането на непознати висоти по темата със заглавия от рода на "Васко Бомбата" или пък с инициативи от типа "с черни очила срещу натиска".

Но всеки е свободен в избора, това му е демократичното и на печата, и на живота. Стига да има избор. Говорим за живота, де.