Продължаваме нашето предаване от огромния митинг. Обсадата продължава трети ден, чувате скандиранията, във въздуха витае нарастващата готовност за саморазправа у протестиращите, които най-вече са провокирани от упреците на "Попол-глух" в липса на гражданско общество у нас.

Незнаен герой заплашва да се самозапали, но няма с какво! Парното е изключено, дървата за огрев са свършили, уви няма го дори Пенчов дъб, там е построен бизнесцентър! Банкерджиев е уредил междувременно да се прочисти от излишна дървесина дори и Градската градина поради опасност от наводнение на Централна банка при топенето на Западния полюс. Ентусиасти се опитват да добият огън чрез триене на клечки за зъби, незаконно отклонени от стюардеса на правителствения "Фалкон". Уви клечиците лумват и надеждата умира...

- Умира, но права! - стене по мегафон, инсталиран върху семейния й запорожец една о. з. Надежда на цял народ, както на мед. сестри и братя от Леблебибия.

Да, уважаеми съелекторатници, всичко е отишло в буретата на фирмите. Та дори в този сюблимен момент самозабравил се дервиш върти обръчи, пръстени, гевреци къде ли не, че и на малкия си пръст. А гладни партийци няма с какво да си платят заплатите, наемите и винетките за служебен автобусен превоз, камо ли боклукчийската такса...

- Наш не е, не е и ваш!... - скандират подставени лица, но само можем да гадаем за какво или кого става дума.

На "Коня" се е покачил единственият гласувал за президент и "Бой по каската!" на заплашващите да го свалят!

Някакъв дъвчещ субект излиза да успокоява тълпата, но тя продължава да протестира:

- Дай ни Де-Де-Се, на си ви Де-Се!... - след което запява по стар обичай: - "Двеста и четиридесет гадини стигат!... Прогнозата е наша!"

Държавата е пред рухване, властта - също, петролопроводът е пресъхнал, защото руските олигарси са го отклонили към Иран в пъклен план за преливане на подземните нефтени морета, при което да издавят в черно злато алчната до безумие конкуренция!

- Не, няма да ни приемат! Ако продължавате така, няма! - плаче и се секне в брюкселска дантела любителка на брюкселско зеле, разбира се, по телевизионен мост!

Мостът е построен още по Татово време от верни на всички режими вовеки веков, амин.

Женята Ми Хай Лав отразява ли, отразява, защото държавните и частните телевизии по липса на бензин, брикети, секретни документи и други горива не са могли да се доберат до митинга и сега той е единственият отразяващ.

Удрят го с тиган по главата. Но студен и необичайно празен.

Но най-страшното е, че тъкмо в този момент един правителствен елемент се провиква към друг от най-близкото обкръжение:

- Да дойдат танковете!

Разбира се, това е таен код, защото всички знаят, че танковете отдавна са нарязани за скрап и усвоени, дори тези, които подарихме на братска санстефанска Западна България... Ех, поне за нея сме спокойни - като разумно царче Дедо Мончо си е построил и там дворче, което ни гарантира триумфална реституция не по-късно от следващото столетие. Отговорник: Олимпиада Кътникова.

След щателна експертиза и ДуПиСе-анализ се установява, че всъщност е казал:

- Да дойдат танкерите!

Което мнозина наблюдаващи до ден-днешен се опитват да маскират като: "Да дойде Танката!..." Без да уточняват точно коя. И защо точно тя.